Хем ми се пише надълго и нашироко, хем не ...
Хем искам съвет, хем и аз не знам какво искам ...
Общо взето, в момента трябва да взема решение дали да се разделим със съпруга ми или не ... той нищо не казва
Тривиална история - други жени.
Преди околко година имаше една реална - простих и повече не я споменах.
Напоследък хващам виртуални - ама имам предвид доста жени, от която една се откроява ярко с присъствието си - голи снимки, порно филмчета (снима се с уеб камера).
Поставих сериозно въпроса (преди около месец), а напоследък разбрах, че това не е довело до прекратяване на тази връзка, а само до по-сериозно криене.
Не правим секс - не го въбуждам. Така казва.
А аз от обида и унижение нямам желание да правя нищо по въпроса (има какво да се направи, аз не съм нито сляпа, нито глупава).
Обърнала съм се на детектив из къщи, не мога да се понасям, но не мога и да се спра - искам да знам повече, за да мога да взема решение.
Засега единственото, което ме спира, е детето - сериозна спирачка ми е - разбират се добре, детето го обожава. А и през септември тръгва на училище - доста би му се насъбрало.
Обаче накъдето и да се разровя, връзка изскача. СМС-и с "котенце" и "котаранче", снимчици с мръснишки бележчици из портфейла (от една мома от преди 5 години, за която тогава много се карахме, защото аз бях убедена, че има нещо, а той се сърдеше, че съм такава ревнива).
Сега се съмнявам във всичко, връщам се в спомените си и всичко започва да ми изглежда подозрително.
Говорим постоянно (с изключение на последните 2 дни, в които той разбра, че аз съм разбрала, че нет-връзката продължава и отказа да говори повече), само че това не води до действия след това.
Значи вариантите са два - разделяме се с всички последици от това (пак повтарям, най-притеснително ми е детето, с всичко останало и сега се справям сама); или оставаме заедно, като аз някакси приемам, че той е такъв и туйто.
Това второто не го виждам как ще стане, обаче 8 години брак не са малко и не мога да сложа края току-така, без усилия.
Лошото е, че виждам усилия само от моя страна.

Сега, ясно е, че това е моята гледна точка. Според него аз вече не го обичам както преди и не съм милата, лъчезарна, нежна, весела и любвеобилна жена, в която се е влюбил.
Само че как не разбира, че това тръгна от него - не мога да съм такава, знаейки, че има други.

С две думи - помагайте, съветвайте, карайте ми се, каквото искате - вие сте хората с опит, разчитам на него. Ясно е, че решението мога да го взема само аз, обаче не бих отказала съвет.

Благодаря на всички предварително!

Аз бих се развела.Детето няма да ме спре.От къде си сигурна ,че след време то няма да попадне на някоя порнография с баща му?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изтъкваш две причини, за да не се разведеш - дете и "дълъг" 8-годишен брак. Това изобщо не са причини. Въпросът ми е - след като ги елиминираш, остава ли нещо , което да те задържа реално с този мъж?
Някакво умиление, някакви сантименти по "далечното старо време"?
Страхуваш се от самия съдебен процес? Страхуваш се, че ще има претенции за детето? Не можеш да се осигуриш материално?
Помисли! Гореизброените неща ще ти запазят брака временно. Докато ги преодолееш.
Всъщност мазохистка ли си?

Баси и ситуацията!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

'детето го обожава' е единственото, което ме притснява. Сега да си говорим честно. Ти идваш да искаш съвет. Аз съм готов да ти дам съвет от психолог :) И единственото, което мога да ти кажа е следното. Детето не е бракът. Бракът е доверието изградено между един мъж и една жена, подкрепено с взаимното привличане, секса и другите подробности. Но главното в един брак е взаимното уважние. Доколкото става ясно от това, което си писала такова липсва. Да прекрасно е , че дтето го обожава, но ти обожаваш ли го? Детето е плод. Детето е нещо, което не зависи от това какво мисли единия или другия родител. Детето е над тези неща, понеже ние живеем заради детето. Детето е онова , което ще се получи чрез възпитанието му. Как се възпитава дете чрез лъжа? Знаеш ли, че колкото и да сме цинични (по дяволите аз съм все пак професионалист) , колкото и да се убеждаваме, че чувстваа не ни засягат, те все пак засягат едно дете. Ако това, което казваш е истина, но само тогава! Ако бракът ви е мъртъв, ако той няма чувства към теб, ако ти нямаш чувства към него, ако той те лъже, ако ти го лъжеш... Бракът е свършил. Останалото са подробности. За детето в момента е абсолютно невъзможно да заеме позиция. Прекалено малко е и добре, че е така. В момента, в който си сигурна в това , което правиш и след като си сигурна, че не допускаш грешка по отношение на другия (сигурна си, че те лъже, сигурна си, че не му вярваш, сигурна си, че не би допринесъл с нищо добро за детето ти и семейството ти) , тогава всичко е ясно. Действай възможно най-бързо.

Вариант 1:
Всичко си остава както и досега. Ти си оставаш дебела, изнервена, дебнеща и незадоволена. Едва ли ще продължи дълго обаче. Най-вероятно ще развиеш някаква депресия и - това няма да е добре за никой.
Вариант 2:
Стягаш се, ставаш привлекателна, мила, лъчезарна, нежна, весела и любвеобилна жена, стоиш си в брака - и ... си намираш някой, който ще го оцени. Не ми казвай, че не можеш - всички могат!
Вариант 3:
Същия като вариант 2, но без да стоиш в брака. Съвестта ти няма да е толкова гузна, но и по-трудно ще намериш някой, който ще те оцени. Защото - за секс връзка има много кандидати, за повече от секс връзка - по-малко.

Вариант да се върне старото положение в семейството не виждам.
Аз съм мъж и бих тръгнал директно на вариант 3 (мъжете са по-решителни, когато са потърпевши). Но - доколкото виждам около мен - за жените е по-лесен вариант 2, който може и да бъде последван от вариант 3, но по-рядко.

Ами да, има ги сантиментите, то даже "далечното старо време" хич не е толкова далечно, до преди няколко месеца нещата изглеждаха доста добре у нас ....
От съдебния процес - да, страхувам се, но не дотолкова, че да ми е определящо. За детето съм сигурна, че ще се разберем, а материално ще се справя без проблем сама.
Значи сантиментите остават само май.
И очевидно съм мазохистка и не мога да повярвам, че това съм аз - винаги съм се борила за себе си, а сега съм се отпуснала като парцал...

Ами и аз не разбирам как може да казва, че ме обича, и да ме подлага на това... явно е разчитал, че никога няма да разбера.

Разумният отговор и решение са ясни, все пак не съм глупачка.

Обаче колкото и да не искам да си го призная, сърцето май не е съгласно... ама и то колко още може да понесе???

Защо, да му се не види, моята психоложка не говори така с мен!!! Явно ще я сменям.

Ако бракът ви е мъртъв, ако той няма чувства към теб, ако ти нямаш чувства към него, ако той те лъже, ако ти го лъжеш... Бракът е свършил

Имам някакво вътрешно усещане, че не всичко е свършило между нас и още има чувства и от двете страни. Това ми слага някакви спирачки.
Пиши ми още!

Абсолютно точно!
Засега съм зациклила на номер 1 и нямам сили да изляза от там.
Номер 2 няма шанс да стане, защото според мен докато съм в тоя брак, ще съм нещастна и дебела (ям като съм в депресия).
Затова по метода на изключването остава 3.
Но засега нямам желание да търся друг - може и да се появи с времето, но засега смятам връзките за болезнени и мъчителни и ненужни.