Ето статистика, / Взаимопомощ / Клуб на разведените

която разрушава някои стари "утвърдени " клишета,както и опровержения на други...Би ми било интересно,как бихте коментирали и прогнозирали по отношение на тематиката в статията!
До къде можем да стигнем-ние ,мъжете и жените,помежду си?
Ще изградим ли нов тип отношения или вече познаваме всичките им възможни нюанси и ще вадим от нафталина най-подходящите за нас, времето и битието ни?

Разведената жена
Аида БОЖИНОВА| 2002-08-07

Разведената жена – УВОЛНЕНА СЛУГИНЯ, "глава" на непълно семейство или "момче за всичко" в него. Аида БОЖИНОВА

Че бракът далеч не е просто романтика, удоволствия и секс, вече го знаят и децата. В големите градове на САЩ и Германия с развод завършва всеки втори брак, а в малките населени места се разпадат 1/3 от браковете. През 1996 г. средно за САЩ е имало 4,3 развода на 1 000 души. От 1950 г. насам от раздяла на родителите си са засегнати над 4 млн. германчета. В България, която още изпитва трудностите на прехода, има 3 пъти по-малко разводи – 1,3 на 1 000, но с времето намалява и брачността. Между двете тенденции си проправят път безбрачните съжителства – близо 40 на сто от новородените българчета са извънбрачни. А обществото ни за сетен път показва изненадваща толерантност и не ги отхвърля.

Бракът не е мъртъв, а по-скоро се променя, твърди Мерилин Ялом от Института за изследване на жените и пола към Станфордския университет в САЩ.

За предизвестената смърт на брака чуваме отдавна – още от протестните движения през 1968 г., които пророкуваха, че ще бъде заменен от различни форми на комунално съжителство. Днес има повече модели и алтернативи на съжителство, но се оказва, че потребността от защитеност, копнежът към трайно партньорство не се е променил кой знае колко много с времето. Според социолозите обяснението е, че човечеството преживява много големи промени, хората стават гъвкави, мобилни, има обща промяна в ценностите и нормите и като че ли отново семейството се оказва гнездото, което може да даде на хората липсващото навън усещане за уют и сигурност. Стига се до друга крайност, обезпокоила западноевропейски психолози – очакванията на повечето ни съвременници от брака, свеждащи се често до "защити ме", "покажи ми пътя нататък в живота", са доста тежко изпитание за партньора.

В България трудният преход, за разлика от Западна Европа и САЩ, доведе до спад на разводите и едновременно спад на браковете. Според специалистите икономическите затруднения могат да действат задържащо на разводите и "принудително" да удължават брака. В такива случаи основната причина е икономическа – както е било у нас до 50-те години на XX в., когато малко жени са разчитали на финансова независимост извън семейното огнище. Вече има бракове, които оцеляват, независимо че са нещастни, но партньорите правят компромис, тъй като съжителството им предоставя подкрепа, компания, защита срещу самотата и изолацията. Това е и основната причина 2/3 от разведените двойки след време отново да се събират (пресен е случаят с поплегендата Емил Димитров и Мариета). Макар че и съществуването на такъв брак обрича на самота. Страшничко звучат за всеки, решил да се ожени статистическите факти – на практика съпрузите разговарят 9 мин. дневно. Сексуалната активност на всяка двойка намалява много по-силно по време на съвместния им живот, отколкото от възрастта. Омъжени жени под 40 г. изневеряват по-често, отколкото мъжете. 80 на сто от двойките се разпадат заради взаимно отчуждаване и само 20-30 на сто – заради изневери. 2/3 от разводите са по инициатива на жената.

Непрекъснато увеличаващата се криза в семействата вече е добила световни мащаби. Все пак в отговорите на мнозина социолози на въпроса "Какво е бъдещето на брака?" не се долавят тревожни нотки. Те смятат, че при всички случаи жените ще се омъжват по-късно, ще привнасят в брака както икономическата си независимост, така и придобития по-рано сексуален и житейски опит, което би могло в крайна сметка да подпомогне и моногамността им в брака и неговата устойчивост. Ако бракът се разпадне, жените няма да са в ролята на уволнена слугиня, а на хора, годни да се грижат и за себе си (което от своя страна често ги превръща не в глава на семейство, а момчето за всичко в семейството, какъвто е българският типаж).