Току-що се връщам от съда..първо дело за развод..и господин съдията реши,че иска да чуе детето..при условие,че е развод по ноти..с предварително споразумение за всичко,без адвокати...от 4 години сме разделени с бившето съкровище...бясна съм..защо трябва да си травмирам детето с присъствие в съда..има ли начин да го избегна..и въпроса на съдията "Детето знае ли,че се развеждате?"..или трябваше да се появим в съда с по трима адвокати,да се гледаме на кръв,да се оплюем и така щяха да ни разведат по-бързо..недоумявам..вервайте

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А колко е голямо детето?


- - - -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

на 11 години е..знам,че може да го призоват в съда..но кому е нужно това..на съдията да си прави гъдел на величието ли...и таткото, и аз протестирахме, но съдията категоричен..синът ми веднъж преживя раздялата преди 4 години..защо сега отново трябва да се травмира

Аз съм изненадана общо взето. Нямам нищо общо с правото, разбира се. Но пък ми бяха казали, че след двегодишна фактическа раздяла едва ли не човек може да се разведе служебно, а сега те чета и се чудя. То вечният съвет е да говориш с адвокат, но поне да ти съчувствам за нервите. Не вярвам да е невъзможно да се избегне разпитването на детето, по някакъв начин. Когато разчиташ на съда да улесни нещата, все едно не ги касае, вие пък не делите нищо, а ви усложняват...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

- - - -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, ние преживяхме наскоро такова нещо. Брат ми съдеше снаха ми за отнемане на родителските права. Снаха ми не си е търсила децата вече 10 години. Големият ми племенник е на 13, а малкият на 10.
Преди това имахме домашно посещение от психолозите. Разгледаха обстановката и поговориха с децата. След това пак ни извикаха на разговор. Въпреки, че беше плачевно и докладът се забави, все пак беше написан в наша полза.
Децата се държаха добре в съда. Питаха ги откога не са виждали майка си, къде и как живеят, колко често са с баща си, с кого искат да останат и т.н. Съдът отсъди в полза на брат ми, но в ретроспективен план децата споделят, че това е било най-лошия ден в живота им.
Хубавото все пак е, че се запознаха с майка си, защото при идентификацията бяха сбъркали, та посочили дрга жена за своя майка.

Много странно ми се струва да ти кажа. Излишно усложняват нещата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много си е прав съдията, решението му трябва да е повлияно само и единственно от интереса на детето.Как да стане това без да го е изслушал лично.Щото знае, че децата не са така коварни, както мама и тати могат да бъдат, нали!
Предполагам, че вече се чака и социалния доклад.Той + мнението на детето ще реши кой ще вземе родителските права и евентуално семейното жилище - ако резултата не те устройва - обжалвай.
Личен опит.

"Живей съвременно, ако не можеш да отложиш това за друга епоха..."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И ние преживяхме същото съвсем скоро. Аз също като теб много се притеснявах. Но поне за детето се оказа, че не беше толкова страшно. Детето е на 10 години и аз изобщо не бях убедена, че мястото му е в съда. Но моята адвокатка реши, че щом така иска съдията, така трябва. С бащата сме фактически разделени от 8 години. Първо имахме среща с представителка на отдела за закрила на детето. Беше изключително мила и разбрана жена. Срещата със съдията също мина добре за детето, въпреки че ми беше много притеснено, тъй като самата съдийка си беше отврат. Тя провежда разговора насаме с детето и представителката на отдела за закрила на детето. Иначе, когато разпитват свидетелите, детето спокойно може да те изчака отвън с някой, за да не се притеснява. Питаха го дали ще познае баща си, ако го види. Добре ли се чувства с мама. Иска ли да живее с татко. Въпроси от този сорт. И между другото не го мъчиха дълго време. Надявам се и при вас да мине така. Стискам палци, желая ви успех! Не се притеснявай. След като детето живее с теб, то знае, че държиш на него и че двамата сте едно цяло. Така че то ще те подкрепи. Не се безпокой, ще мине!

ами тя ситуацията е малко странна може би..разделени сме от 4 години ,таткото си има ново семейство, но вижда всеки ден детето,никога не съм го спряла..всяка седмица си го взима за уикенда...и нали правих всичко това за доброто на детето..нямаме спор за родителски права,той ги отстъпи на мен в споразумението..нямаме спор за имущество..не искам нищо..само да се разведа и да си взема детето..за издръжка също сме се разбрали..изобщо..не разбирам и това е..още съм объркана

Напълно е нормално да си объркана. Когато човек се жени, никога не си мисли, че един ден ще стигне до това чудо. Но щом се разбирате с таткото, още повече недей да се притесняваш. Още повече, че той сам се е отказал от детето, и явно осъзнава, че е в интерес на това дете да остане с майка си. Колкото до детето, това ще му помогне да узрее, да те разбира по-добре. Аз не мисля, че трябва да опазваме чак толкова децата от това, което става с нас. Мен винаги са ме пазили - като малка - родителите ми, после - мъжът ми, и аз и до ден днешен съм си такава неориентирана и трудно взимам решения. Дори когато преди година взех решение за развод, споделих го със сина ми (10 години) и той ми каза - "Е, най-накрая! Отдавна трябваше да вземеш това решение". Нали ти писах, че сме разделени с баща му фактически от доста години - а аз чак кога се леших да поставя фактическа точка на нещата! Така че не подценявай детето, днешните деца са по-разсъдливи и се ориентират в обстановката, доста трезво мислещи. Гледай на него като на другар. Довери му се и не се притеснявай, той ще преживее тези неща. И е много хубаво, че му даваш да се среща с баща си (нашият изобщо не се сеща за нас - така се стекоха нещата в живота), защото ти, от собствен опит знам, колкото и да се мъчиш, не можеш да бъдеш и баща и майка. Просто щом е необходимо, обясни му спокойно как стоят нещата, сигурно не е зле и баща му да говори с него. И напред!