Всички, които си мислеха, че ТОЙ ще дотича със бяла кърпа и предложение за съвместно съжителство - ПЕЧЕЛЯТ! Поиграх си в ума си няколко часа със идеята - стана ми приятно, в интерес на истината, макар и всичко да е в резултат на опрения пистолет в челото му - с други думи, делото за "установяване произход" на детето... А иначе не се е променил... Даже изобщо... Лошото е, че времето минава, а аз ставам все по-цинична... И даже неговите приказки, че, "трябва да сме заедно, дори и в името на щастието на нашето дете" не успяха да ме трогнат да поискам да бъда с него... А желание за друг мъж съвсем пък нямам... Или аз съм ужасно сбъркана, или съм страшно тъпа, или и двете, но явно, трябва ми доста повече време от това на нормалните хора, за да мога да отворя сърцето си... И, разбира се, всичко беше като по филмите - бижу за рождения ми ден, след това подаръци за рожения ден на детето (ние имаме около седмица разлика с нея)... А отгоре на всичко аз се чувствам ужасно зле... Толкова се опитвах да искарам него виновен за краха на нашите отношения, а виждам, че дори когато този човек се стреми да ми покаже, че иска да се промени (защото не вярвам, че може), аз пак не го искам... И защо ги ядох жабетата? Така или иначе един ден детето ми пак ще каже, че аз съм виновна да не живее с баща си, и ще е право!!! Но, от друга страна, как се гласува доверие, след като ОЧЕВАДНО априори е безсмислено... Просто споделих... Не съм писала отдавна, а и не съм чела, покрай безумните законови промени и истерии около присъединяването на републиката ни към обединените европейски републики за зона на свободна търговия на хора, стоки и услуги... С две думи - точно си живеех чудесно, и този човек взе, че пак се появи да ми човърка мозъка. Нямам представа как да се държа с него - като се държа добре, той започва да се държи още по-добре, като се държа зле - и той така, но пак идва... Така ли ще бъде цял живот ( или поне остатъка от него)? Не, че нямам нужда от мъж, но пък и, като се запитам защо ми е точно един такъв, и единственото, за което се сещам ми го показват всяка вечер след 24,00... и отдавна няма нещо, което да не съм видяла... Както един член от този клуб правилно отбеляза - разбирам от бармани, и други мъже! Не чак толкова, че да не знам защо съм почнала, но не и толкова малко, че да тръгна след всеки срещнат... Явно е време да подновя психотерапията си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от parvaty на 13.01.07 12:24.

Сигурна ли си, че идеята му е дошла заради заведеното дело, аз нещо не разбирам какво ще спечели като съжителствате заедно, иначе ще се отърве с 50-60 лева месечно, наистина не мога да си представя, че някой би искал да съжителства с жена, към която няма чувства заради нещо такова?
Дали все пак няма други мотиви този мъж?

моята история е такава но аз заживях с човека
от една страна не сбърках защото не е лош човек грижи се за детето за мен получавам страхотни материални жестове
от друга страна сбърках защото често ми натяква че съм провалила живота му
това е непоносимо
но не се и развежда с мен
аз не съм искала да се женя
той ми постави условие при което ще се съгласи да се ожени за мен и аз не го приех не исках на всяка цена брак
имам чудесна работа и всякак щях да се справя с дете да не говорим че винаги има мъже готови да помогнат на една нежна но "нещастна" жена
НЯМА ВЕРЕН ОТГОВОР
ПРОСТО ХВАЩАШ ЕДИН ЗА УШИТЕ И ПОСЛЕ ПОЕМАШ ОТГОВОРНОСТТА

има ли значение какво дело ще се води. а тои ли заведе дело срещу теб или т срещу него. след първия ми развод се чух веднъж с бившата вече, пак по дело. желанията и бяха да получи пари. аз не съм имал такива претенции към нея. повече не съм я чувал и няма и да я чуя. каква трябва да е причината че да пожелая? между краката си има точно това което всяка друга жена. тя създаде много проблеми и взаимоотношенията от моя страна приключиха. дете не роди защото не може. вторият фалстарт протече по същия начин с тази разлика че има дете. между краката са същите/те така или иначе остават
в страни и като че ли имат все по-малко значение/. след проблемите които създаде щяхме да се чуем с нея точно толкова пъти колкото и с първата. и ако сметна че е необходимо да има трета или педесет и трета щеше да си е все същото. жените обичат усложненията и независимо че това не се харесва то няма да се промени. дали са прави или не няма значение. когато няма проблеми те смятат че нещо не е в ред. и ги предизвикват. и после си ги решават. проваляики по-важни неща-това е моят житеиски опит. чудя се понякога дали наистина вярвате на това което пишете. и защо смятате че някои ще тръгне да си търси излишни проблеми ако не се налага от очевидни
обстоятелства, които незнам защо наричате лична уникалност.
отговорноста която все пак има у някои хора крепи голяма част от толкова елементарните/и за това представяни като краино сложни/ човешки взаимоотношения. написаното не е заяждане - това което прочетох ми прозвуча някак лишено от реален заряд и ме провокира да ти кажа как точно изглеждат нещата от моя страна. обикновено хората които имат чувство за отговарност са отговорни и за това което останалите не могат. и общо взето са перманентно виновни. включително за неуморните желания за забавления на тези които ги съдят единствено за пари.

Ако аз бях този мъж и без по никакъв начин да сме законово свързани, ти ми заведеш дело за доказване на бащинство, като нищо щях да реша, че не си умряла за 50-те ми лева месечно или за една фамилия, а че държиш да продължиш връзката с мен. Каква точно - щях вариативно да гадая, но определено щях да СЪМ убедена, че не си приключила с емоциите. Съответно самочувствието ми, надеждите ми, илюзиите ми и т.н. щяха да се задействат. Изобщо независимо от наличието или липсата на... да кажем любов. Мисълта ми е, че може да бъркаш с идеята, че си го притиснала, а всъщност от негова страна погледнато да си го поканила.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

- - - -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

поканила притискаики. хулиганка. да не се бърка с холи ганка.
по принцип на жените не трябва да се обръща никакво внимание и маи това е наи-добрият начин да им се помага.

Хайде, успокой се, де! След като нямаш вече чувства към този човек, не затъвай в добавъчни умувания.
Виновен или не, той или ти - ами, просто не се е получило "нормалното" семейство, защо трябва да има виновни и страдащи? Какво му е толкова странното на ситуацията - нищо, според мен. И детето ти след време щяло да каже.... - а бе, я, моля ти се, съсредоточи се в днешното време и не мисли толкова напред. След години, вярвай ми, животът сам ще потвърди правилността на твоето решение. След като всичко в теб говори против съвместното ви съжителство, не ти ли се струва, че сигурно съществуват стабилни основания, за които само инстинктивно си даваш сметка. Каквото и да решиш, довери се на себе си, на инстинкта си.

И да попитам и другите - според вас, няма ли вероятност да го е загризала съвестта господина? Сигурно е голям кеф да имаш кой да носи твоята фамилия. Че и презиме.

освен името на детето, защото наистина тази издръжка е смешна. По отношение на човека, наричащ себе си "АЗ" - ами, сигурно жените са еднакви, но пък и мъжете не са различни. Що се отнася до отговорността - ами, аз вече близо две години нося отговорността и последствията за и от нашите отношения - износих и гледам детето ни. А той се сети след като малката навърши годинка. Проблема е, според мен, че и той не знае защо ме кани да живеем заедно, защото пак започна старата песен на нов глас - той да си ходи с приятели по кръчми, и т.н., ама да живеем заедно! Е, какъв ще е този "съвместен" живот? Що се отнася до мнението на XXL - ами, не е до издръжката, той така или иначе няма да я дава... Просто, по някакъв начин усещам, че не ме обича, и не мога да си обясня защо иска да живее с мен. И това, дето Безсънна го написа, че съм го стимулирала - едва ли, той си имаше приятелка по времето, по което заведох делото... Просто ми е много странно. Аз, разбира се,му отказах да се събера с него. До сега беше в нас, да монтира столче за дребосъчето, за хранене. Истината е, че още го харесвам, искам да спя до него всяка нощ, искам да го имам до себе си... Обаче, отношенията между двама души далеч не са само секс. Както казва един мой близък приятел - семейството е едно ООД - всеки участва с нещо в съдружието, дава нещо от себе си, и помага за общото благополучие. Ето, това не вярвам, че този човек може- да даде нещо от себе си за някой друг. Може пък за детето да прави повече, не знам... Просто за пореден пък съм объркана... Друг е въпроса, че имам нужда от интимност, две години са ужасно много време... Но, не знам как да освободя душата си от този човек! Това е причината да се стресирам, когато той започне да се държи така. Ето, днес се държа все едно изобщо не е отварял дума за събиране, и т.н. Нормално, добре и нищо лично! Може би това е пътят. Така трябва. Не е лесно да се научиш да бъдеш самотен родител, когато другия се прави на родител един път годишно... СИгурно и с това ще свикна. Просто толкова се изумих от всички събития в последните 15-20 дни, че исках да ги споделя, и да видя, дали моята гледна точка е правилна.... Оказа се, че е различна... Много различна..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

обаче, не мога да кажа, че нямам никакви чувства, просто много ме обиди, и обидата не ми позволява да се отпусна, да му простя - за ТРЕТИ път, и да го допусна отново до себе си. Всеки път, в който се сетя за всички трепети, очакване на детето, раждане, отглеждане - пюрета, памперси, баня и т.н . - всичко минах сама, а другите жени имаха партньори в същото това време - аз бях единствената родилка, при която не идваше никакъв мъж... Просто, човек не си мисли, че ще му се случи нещо подобно, докато не го изживее... и болката е толкова голяма, че не си позволяваш да мислиш за това прекалено често, защото ще се удавиш в емоциите си... А иначе той е съвсем неподходящ - за мен или за която и да е нормална жена - със всичкото му пиене, компании, жени , хазарт и т.н. Е, проблема е, че не съм мислила когато е трябвало, пък и му повярвах, че може да се промени. Така, че не знам дали интуицията ми подсказва - трябваше да усетя по-рано, че на 30 и никой не се променя току - така! Ако изобщо СЕ промени... Така, че си права! Инстинкта ми подсказва да стоя далеч от този човек... Само понякога искам да се взирам в очите му... Много го обичах , навремето...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно така, не си мислила, "когато е трябвало". Не знам дали е трябвало. Какво означава "да мислиш", просто си го обичала. Няма да те утешавам с баналности, че любовта е сляпа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите