Темата е малко философска. Въпроса е в заглавието, но нека напиша какво ме накара да се замисля за това.

Сайтовете за запознанства например... нещата там основно са фалш, реклама, сделка и прекарване.
Какво обаче ни кара да мислим, че те не са умален модел на живота?
Там има същото, което и в живота: Сериозно търсещи (балъци), шантонерки, измамници, вечните кокетки, някое и друго невинно дете с неразбити илюзии и всичко останало, за което се сетите в живота.

Клубчетата на дира... ами че и те са същите. Даже и йерархията е същата. Кмета Киро назначава полицаите на отделните участъци, в нашия това са Моан и Мама Нети, като във всеки участък полицаят прави каквото си иска.
Например в гетото (гзс ) на моменти направо се изпобиват, но тамошният полицай (Морфиус) просто си кюта и не му пука освен когато нещата станат прекалено силни и тогава просто се пуска водата (заключва се темата) и лайната отиват в канализацията.
И полицаите са различни. В един и същи участък например един ще си стои на поста и ще си пази района, докато друг ще се скатае някъде и няма да му пука.

Да погледнем живота. И там е същото. Депутатите никакви ги няма в парламента ама заплатите им си текат и това вече не прави впечатление на никого.

Това, което ме накара да се замисля по-сериозно беше един от родните ни сайтове за запознанства, в който влизам от как съм разведен.
Там има профили, с които редовно се виждаме на линия, когато вляза. Профили на жени, които според собствените си думи са мили, весели, привлекателни, с чувство за хумор, стройни, красиви, обичащи природата... и прочие и прочие всякакви лайна, за каквито се сетите и каквито се пишат за да се опита един човек да покаже колко е качествен и как трябва да избереш него, него, и само него!!!

Да ама не.

Ако въпросните жени бяха наистина толкова качествени чий го дръвчат там вече четвърта година? Има профили, които виждам през цялото време от как съм се регистрирал там. Влизал съм и в други сайтове и срещам същите хора със същите никове - т.е. паралелни профили в различни сайтове.

И честно казано почвам да се питам в крайна сметка защо някои хора остават сами.

Ако попитам тези жени (а има и такива мъже), чиито профили визирам, те биха казали, че те самите са на високо ниво, но не могат да намерят партньор на тяхното ниво и затова си остават сами, НО... мъжете, които са се опитвали да се запознаят с тях със сигурност няма да кажат същото. Обещавам ви го. Две от жените с най-привлекателни обяви ми скриха шайбата при разговорите ми с тях по телефона. За едната не си спомням какво точно ми каза, но другата искаше принца на бялото магаре, с голямата кесия, с безкрайното търпение, с желанието да и угажда за всичко, с многото свободно време та когато и се прище да е с нея, ама когато иска да е сама да не и се натрапват... а бе откачена работа.

Та вече стигнах и до основния въпрос, заради който започнах това дълго писание и много бих искал да прочета вашите размисли по въпроса. Не отговор на моите въпроси и не коментар на това, което съм написал - то беше само за пример. Бих искал това, което сте мислили вътре в себе си, когато сте си задавали въпроса къде е границата между това да имаш високи критерии за хората и това да си неудачник, който оправдава липсата си на партньор с високите си изикзания към него/нея?
Да не забравяме все пак, че границата между гениалността и лудостта е съвсем тънка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Бих искал това, което сте мислили вътре в себе си, когато сте си задавали въпроса къде е границата между това да имаш високи критерии за хората и това да си неудачник, който оправдава липсата си на партньор с високите си изикзания към него/нея?"
Интересно защо мислиш, че всички се шматкат из сайтове за запознанства по 4 години и си задават въпроси от типа "Що съм неудачник?"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мен ми е интересно какъв е твоят отговор? За какво мислиш ти задавайки всичките тези риторични въпроси...

По повод високите критерии или оправдание за несполуките - колкото са хората, толкова са и вариациите по тази тема. Най-доброто е да попаднеш на човек със сходни критерии и мислене. От един профил само не мога да съдя за човек и по телефонен разговор също. Трябва ми нещо повече, за да си съставя мнение по

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За какво мисля аз ли? Не мислиш ли, че искаш твърде много? Отговор на този въпрос би могла евентуално да получиш ако поживееш с мен десетина петнайсет години, но едва ли ти се полага толкова труд за един не толкова значителен въпрос.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имаш достатъчно ум за да се заяждаш интелигентно, но не и достатъчно добронамереност, за да се въздържиш да го правиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В днешно време много хора остават сами. Аз поне имам доста разведени колеги( мъже), които са сами доста години след развода си и, за да срещнат друг човек, с когото да споделят живота си, определено им пречат предразсъдъците относно жените, които им е създал разводът им и произтичащите от него разочарования. Съответно те пък раждат страх от обвързване и лек цинизъм по темата.
Най- добрата ми приятелка е по- голяма от мен дама с тежък, но отдавнашен развод зад гърба си, без деца, с много добро образование, престижна работа и добър стандарт на живот. Знам, че , колкото и животът и да изглежда нелош отстрани, тя отдавна търси Човека. По пътя на търсенето преживя и две- три големи разочарования от определено неетични мъже.( От някои даже бе използвана финансово по много грозен начин- нещо, което доста мъже твърдят, че е женски патент, но ...) Логично е и тя да изпитва вече познатия страх и предпазливост.
Но има и нещо друго- от една възраст нататък ( не бих могла да я фиксирам точно, на да кажем 40 години за жените) като че ли отношението към търсенето на партньор на двата пола се различава. Най- вероятно е различно за жените( а вероятно и мъжете) с деца и тези, които нямат. Т.е. изискванията на едните и другите малко се различават, като изискванията на тези с деца са с 'една идея' по- приземени. Тежко е за тези хора, които разчитат все още да срещнат голямата, романтична, страстна любов, която, каквото и да си говорим, в един момент все по- трудно идва. Съдя по моята приятелка основно, но и не само по нея. В края на краищата човек не си избира мъж по каталог, а иска да му се случи нещо естествено, някъде, някак си да срещне случайно, но съдбовно, подходящия човек, а не да го сватосват роднини и приятели или да го търси чрез обяви за запознанства. И тогава се оказва, че шансовете са почти никакви. Хората наоколо са или женени, или с тежък развод и съвсем различни проблеми, или пък просто мъжете търсят своята партньорка в живота по един най- често прагматичен, но не и романтичен начин, не им трябва "голямата любов", а нещо далеч по- земно, практично, пронумеровано и прошнуровано. Ей тука много често според мен стават разминаванията между жените и мъжете в една определена... хм... възраст. Мъжете са улегнали и приземени в очакванията си, а жените все още искат страст и влюбване. Това са моите наблюдения.
Е, уви, идва и една друга възраст някога, когато всички почват да забравят романтиката на прежните любови и искат само "другар" в живота, с когото да споделят радостите и тегобите на делника...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Темата ти е доста разводнена и е трудно да се открие нещо общовалидно в нея, но все пак има един въпрос, на който мога да дам отговор и то личен:

Бих искал това, което сте мислили вътре в себе си, когато сте си задавали въпроса къде е границата между това да имаш високи критерии за хората и това да си неудачник, който оправдава липсата си на партньор с високите си изисквания към него/нея?

Границата е много проста и тя е в критериите и изискванията към самата мен.

Ако човек е еднакво взискателен, не просто на думи, но и на дела - към себе си, ПОНЕ толкова, колкото и към другите, то няма начин да не открие търсения баланс - не само в намирането на интимен партньор, но и в общуването най-общо казано.
Правило първо:
- Опознай първо себе си - само така имаш шанс да опознаеш достатъчно другите!
Правило второ:
- Направи ОТ себе си качествен партньор и ще откриеш качествен партньор ЗА себе си!
Правило трето:
- Ако успешно се справиш с правило първо и правило второ и въпреки това оставаш сам - може би е време даси признаеш, че просто така ти харесва ...и в това няма нищо лошо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MamaNetty на 28.12.06 16:35.

10-15 години?! Абсурд

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами не мисля, че неудачници и взискателни са едно и също. Нормално е за жена или мъж да има високи критерии за партнъор, особено за дългосрочен (иначе няма толкова значение). Това не значи че са неудачници. Познавам успели, независими жени, които по много причини не са намерили подходящ човек до себе си. Не бих ги намекла неудачници, само защото са се развели или не са се омъжили.

Примерите, които ти даваш с тия които търсят кисията на мъжа, може би не са толкова взискателни колкото са жени, които си търсят мъж да ги издържа. Е, тези са клишета и нищо ново под слънцето.

А пък и саит за запознанства си е жанр сам по себе си. Лексиката, критериите които се дават (как се описваш, например) са предсказуеми. Искам да кажа, че не всички жени биха създали профили на такъв саит като търсят партнъор.

Подобно на теб съм си задавала този въпрос, и аз се пробвах в такъв сайт, както вече споделих съвсем безславно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите