Re: А такаааа.... / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Като си написал(- а) това за радостта от дребните, пък макар и маловажни неща, ме провокира да напиша нещо по въпроса. И то е, че точно тези неща ме радват по Коледа. Радостта от декорирането на дома с всевъзможни коледни венци, гирлянди, лампички,малки елхички( не истински обаче- ние сме с еко- разбирания по въпроса) във всяка стая и какво ли не; коледната музика, която звучи у нас; коледните истории, които обичам да четем по това време и които никога не ми омръзват; вълнението и любовта, с която приготвям ястията за Бъдни вечер и коледната трапеза; коледните филми; опаковането на подаръците; отсега усещам и миризмата на топлата питка с паричка, която утре ще замеся и опека( стискай палци,защото ми е само за втори път в живота- дано опитът е отново сполучлив); коледните картички и поздравления за близки, приятели, колеги... Всичките тези неща ми доставят радост. За мен Коледата крие някакво вълшебство и тя всяка година събужда детето у мен.
Скоро ще изпратя не най- добрата си година, а и по стечение на обстоятелствата за празниците ще бъдем сами с дъщеря ми, но топлото чувство, с което посрещам Рождество, е все така живо у мен.
Има някои неща, които човек сам трябва да търси у себе си. Така както човек сам носи т.нар. щастие у себе си,или по- точно способността да бъде щастлив.
Винаги има някакъв алтернативен път, по който да тръгнеш- само трябва да разтвориш "храстите", които го скриват от очите ти. Винаги има един поне човек, който мисли за теб и на който му пука за теб или пък още някой, когото ти обичаш и който има нужда, може би, да му го кажеш.
Всичко, което написах, звучи ужасно сантиментално и сълзливо, даже малко клиширано вероятно, но поне е истина за мен. Не ми е най- добрият ден за постинги, но , прочитайки темата , която ми прозвуча адски тъжно и самотно, ми се прииска да дам мъничко кураж на тези, които се чувстват сами и необичани по празниците. Да знам, че някъде наблизо има такива хора, само на един интернет- разстояние, ме изпълва с лека паника, но и с някаква мъничка надежда, че тук, в клуб като този, самотните или депресираните от празничната суетня наоколо, могат да разберат, че там някъде има непознати, но по някакъв начин близки човешки същества, които искат да им протегнат ръка, макар и не физически. Ужасно е наистина да се чувстваш сам и тъжен, когато почти всички около теб се суетят в предпразнично пазаруване, когато кроят планове за празника, когато идват почивни дни, а те са най- потискащи, ако никой не те чака у дома. И все пак, запалете свещичките, подредете празничната трапеза, направете нещо различно, украсете дома, пуснете си музика, прочетете любимата си книга, обадете се на забравен приятел, за да му честитите Рождество, поканете съседа на чаша чай и коледен сладкиш, създайте си даже и "насила" празничност и... празникът не може да не дойде в душата. Защото " изгравя само този ден, за който сме се пробудили".
Весели празници!