какво ?
Правителство тази държава не е имала от 600 години.
Марионетки - да.

Няма и как да сме имали !!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за правителството не знам, но...

Странни ми са всички онези, които останаха да работят там. Това са 8 години май, нали? Не е ли достатъчно време, за да се измъкнат от страната и договорите си?
Нещо от сорта на "На мен не може да ми се случи, мен не ме касае, те явно нещо са сгафили, за да ги затворят."

Щях да обвинявам правителството, ако нямаше грам българин, останал там. Ама ние сме си нация от овце - всеки си гледа джобчето, колата, виличката. Това е единственото, което има стойност за нас.

"Ако не си в състояние да събереш идеята си за филм на визитка, значи нямаш филм."

С голямо съжаление трябва да се съглася с теб. Сега отново ще се дискутира дълго и напоително пост фактум кой е виновен, кой точно политик, дипломат и т.н., но аз съм убедена, че и ние, като "овчи" народ, на когото е чужда всяка солидарност, сме си виновни и че ако бяхме имали човешката доблест и чест да не забравяме медиците и да реагираме адекватно, вероятно и светът би ни обърнал повече внимание. Целият ни живот сякаш е раздробен на малки, дребни стъпчици, обикалящи в кръг около мизерните ни лични интереси...

Не раздавайте присъди с лека ръка. Това е много лесно и вчера ни го доказаха.
Моя изключително близка жена е акушерка и работи в болница в Триполи. Както писах по-горе /но, очевидно, никой не си е направил труда да го прочете/, никой не може да напусне легално тази страна, без властите да му издадат изходна виза. Тази жена не можа да погребе родителите си, защото такава виза й беше отказана. Темата е дълга и не искам да ви досаждам с приказките, но нещата наистина не са толкова прости, колкото изглеждат.
Между другото, от нея съм чувала ужасяващи неща за - така наречената - здравна система на Либия. Например, когато на нея й кажат, че има родилка, тя автоматично слака три чифта ръкавици, защото всички родилки със СПИН и хепатит С ги пробутват на нея. Либийците предпочитат да не се занимават. Такова нещо, като профилактика, не съществува. Родилката със СПИН я идентифицират като такава в момента, в който тя вече е постъпила с родилни болки. И понеже там жените раждат на конвейр, често се случва да няма време да се смени чаршафа, на който току-що е родила жена със СПИН. На същия веднага ляга следващата.
В либийските болници и в момента гъмжи от СПИН. Бъдете сигурни, че при положението, което ми е описано, тази страна я очаква пандемия. Изключително ми е интересно, кой ще опере пешкира, когато това се случи.
Може би ще отида в Либия да снимам филм. Ако, разбира се, намеря, кой да го финансира.

Оттогава се смениха две правителства, това е третото - не е редно да се говори в единствено число.Правителствата бяха разнородни - от дясно, през центристко, до ляво - и резултатът все един и същ.Далече съм от мисълта, ченищо не се прави - за всяко правителство е въпрос на чест и демонстриране на компетентна адекватност да реши подобна криза, но явно не е дошъл моментът.
Като минат съдебните инстанции, ще се стигне до Висшия съдебен съвет, който има право да помилва и отменя присъди.Той е политически, така че, там ще се включи и политическата игра.Сега всичко е на някакъв принцип, при който се опитват да удовлетворят жаждата за мъст на роднините на заразените.Съдиите са хора, които живеят в тази общност, там всичко е на кланове, абе, изобщо не е лесно да се оправдаят тези хора.Ако нещата се разиграваха в нашата страна, вероятно щяхме да реагираме като либийците.

Не осъждам либийското правосъдие, макар да ми е ясно, че то не е от западен тип и очевидно не се интересува от разумни доказателства.
Това, което мене ме питеснява е собствената ми неувереност като гражданин на тази страна, че не съм защитена, че ако попадна в подобна нелепа ситуация, съм обречена поради неспособността на на държавата ми да ме защити.Смятам, че именно заради тази увереност е крайно наложително нашите мед.сестри да бъдат освободени на всяка цена, за да придобие всеки един от нас увереността, че държавата му няма да спести нищо в името на своите граждани.
Пари?!
Ами - да - не са виновни, няма за какво да плащаме, ама....ако това искат - трябва да се плати.Ще ги вземат тези пари от нас - О.К. да ги вземат, ама....да видим, че ако ни се случи и на нас няма да щадят "достойнството" на народа, а ще ни спасят.
За някакви силови методи не ми се размишлява, излишно е да споменавам, че историята доказа неефективността им, що се отнася до народите от либийския тиб.
Каквоима да се държим на положение, клякаме, питаме какво искат и им го даваме.После мислим как да компенсираме щетите.
Или ги натискаме до такава степен, че ни молят да ни угодят, ама...в това хич не вярвам.
Това не е Италия, не е Сергей Антонов, не е папата.....
Нещата са много по-сложни, но не и невъзможни.

Времето е единственият критик без амбиции

Убедена съм в истинността на това, което пишеш, но написаното от мен се отнасяше за съпричастието ни тук, в България основно, към проблема, а то беше почти никакво. Мисля, че не беше маловажно какъв знак на солидарност и твърдост по отношение на зявените позиции бихме дали на света , за да предизвикаме повече внимание.
Що се отнася до идеята ти да снимаш филм за проблема със СПИН- а в Либия, надали би било невъзможно да намериш финансиране, особено сега, когато темата е по- актуална от всякога, но едва ли на либийска земя ще намериш достатъчно на брой хора, готови да разсъждават честно и открито по въпроса. Пък и надали би получила каквото и да било съдействие от тамошните власти. Тъкмо напротив. Нека да не забравяме какво значи тоталитарен режим и диктатура.

едва ли на либийска земя ще намериш достатъчно на брой хора, готови да разсъждават честно и открито по въпроса. Пък и надали би получила каквото и да било съдействие от тамошните власти. Тъкмо напротив. Нека да не забравяме какво значи тоталитарен режим и диктатура.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Petkana_Divata на 20.12.06 11:20.

Не съм съгласна, че бихме реагирали на, не дай Боже, аналогична ситуация у нас по начина , по който реагират либийците. Каквито и да сме, все пак не сме чак толкова див и варварски народ, та да се радваме и прегръщаме при прочитането на смъртна присъда и не сме чак толкова манипулируеми и глухи за елементарни истини.

Ако бяхме като тях, вероятно сега бихме подпалили либийското посолство, което, разбира се, би било абсолютно безмислено и примитивно.