|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
Тема
|
"Връзка с приятел :<"
|
|
Автор | пopeднaтa rлyпaчka (Нерегистриран) |
Публикувано | 15.12.06 16:49 |
|
Аз - разделена с мъжа си, той в лоши отношения с жена си......
Аз и той приятели от 10г
Аз - винаги съм го харесвала, но не съм си позволявала да мисля за нещо повече
Той - също
Аз - подложила рамо на което да поплаче за разбития брак
Той - си позволи нещо повече
Аз - се поддадох
Аз - влюбена, връзка 1г
Той - наплака се на рамото ми
Аз - заобичах го
Той - вече не съм сигурна
Аз - започнах да споделям какво чувствам, но без идеи за общо бъдеще
Той - обяснения, че една връзка трябва да има развитие иначе няма смисъл
Аз - повярвала, доверила и споделила докрай чувствата си
Той - вече полуразведен (не заради мен - решението беше преди мен)
Аз - разбиращата, обичащата
Той - заряза ме без нищо да ми каже, въпреки обещанието ни един към друг - ако дойде момента, в който единият не иска да е с другия да сме искрени
Аз - с разбито сърце и загубено доверие
Той - покри се, "избяга"
Какво бихте казали за това?
| |
|
Ох, какво ли да ти кажа... Явно си изпълнила функциите си прилежно, но след като си му помогнала да преодолее психологическата нестабилност по повод развода си и всичките си семейни драми, той не вижда вече каква би могла да бъде ролята ти в неговия живот. Просто, така както го разказваш, си се озовала в точния момент на точното място, но дали "точно" за теб?
Не може да се разчита никога на връзка, възникнала по време на раздяла на един от двамата или по повод "плач на твоето рамо". Нещата почти винаги се развиват по аналогичен сценарий и единият се явява само запълващ временни емоционални дупки утешител.
Жалко, че вероятно напусто сте развалили прежното си приятелство- доколкото е било истинско...
| |
|
Умммм какво да каже човек, трудно е.
В периоди на емоционални сривове, психически и т.н. с оглед процеса на раздяла човек се поддава на страсти и изкушения, които преди това не си е позволил. А не си ги е позволил защото е имал здрав разум и е знаел, че от това няма нищо да излезе.
Той е имал нужда от утеха, тогава мъжете търсят жена на чието рамо да поплачат, понякога заявават, че са влюбени в нея, но д омомента, в който си уредят нещата. После вече се чувстват свободни, а жената си е изиграла ролята.
А ти, от друга страна, тъй като достатъчно дълго си желала този човек по един или друг начин си решила да използваш възможността да сте заедно като си пренебрегнала собственото си вътрешно чувство преди това, което ти е пречело да постъпиш по този начин.
Ще съжаляваш известно време и ще ти е кофти, нормално е. За съжаление се случват такива неща. И когато се говори за чувства, обещанията в повечето случаи нямат никаква стойност.
| |
|
Допуснала си толкова много грешки, че си била обречена!
Сега няма смисъл да ти ги изреждам, защото най-малко ти е нужно назидание.
Виж, не винаги в живота се случва така, не всички мъже са такива, не всяка любов е нещастна - важно е да осъзнаеш това, за да можеш да продължиш напред! Разбираш ли ме?
Когато Господ затваря врати, отваря порти!
| |
|
Приятелите са ценно нещо, да не ги хабим за любовници
| |
|
Класика в жанра!
Той - Брак в криза.
Ти - Любовница, която му дава първоначалната скорост да излезе от него.
Той - Адиос....ти си изигра ролята. Отстранена си по несъстоятелност.
Аз - Съжалявам....употребена си...колкото и цинично да звучи.
Ти - От тук нататък, не търсиш отговор, защо се е случило така, защото няма и да го намериш, а се взимаш в ръце и започваш да оправяш собствения си живот.
Аз - Успех и кураж!!!!
Carpe diem! Volente deo!
| |
Тема
|
Re: "Връзка с приятел :<"
[re: PipilotaViktualija]
|
|
Автор | rлyпaчka (Нерегистриран) |
Публикувано | 15.12.06 17:10 |
|
Наистина май така се получи
Освен, че го обичам като партньор, го обичах и като приятел.....
Ако, като партньор се примиря, че е нямал същите чувства, много ме заболя, че като приятел излъга доверието ми, и по точно, че се покри, а можеше да поговорим и най-малкото да си обясним нещата, за да няма излъгани надежди...
.....защото е много тежко... да пишеш на някой, че ти липсва, а той да не отговаря нищо, в последствие след 10 дена да го срещнеш случайно на улицата и той да ти каже, че някой ден ще поговорите.....
... и това от приятел, на който си вярвала и си се доверила....
| |
|
и аз щях да кажа същото, но реших да не съм толкова директна.)))
че е класика в жанра, класика е.))))
| |
|
Присъединявам се към последното!
| |
|
Не знам от тук нататък как ще повярвам......
....... и без това трудно се доверявам след неуспешният ми 14г. брак......
Ама човек трябва доста да се опари и да го заболи, да стигне дъното, за да може евентуално да му държи влага ..... и да помни с кого "да" и с кого "да не си и помисля" .....
Най-много ме заболя, че нищо не ми каза.....СТРАХЛИВЕЦ!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
|
|