Разделихме се преди 6 месеца с жената с която живеехме от 5 год. Нямахме брак и поне няма да минем през съдебните инстанции. Детето ни е на 5 год.и остана да живее при нея. Причината за раздялата беше че установих че тя има друга връзка с друг мъж и то от доста време.И след като разбрах се изнесох на квартира. Ок до тук. Така е решила така го е направила. Естествено че не се чувства виновна и за да оправдае действията си изнамери един куп причини в моето поведение заради които го била направила това. Нормално е и това. Аз не отричам , то дали съществува перфектния мъж. Лошото е сега че това жилище го купихме заедно и аз имам дял който е описан в нот.акт. А тя иска да ми го наплати само и единствено ако си купя ново жилище и половината от това новото веднага препиша на детето. Разбирам идеята и че иска да подсигори още отсега детето . Но аз къде се вписвам в тази схема. След като във всеки един момент за в бъдеще тя може да предяви притенции по отношение на тази половина от жилището /което всъщност още не е купено/.Питам ви ?? Нормално ли е това нейно желание от морална гледна точка? Не е съгласна на друг вариант а аз съм претиснат от факта че разчитам на тези пари за евентуално ново жилище. Другата алтернатива е да я съдя но нали се сещате че това е бавен процес във времето и може би ще продължи с години.

случай за какъв точно морал питаш?Всичко си е интерес и пари!А грешката ти е ,че си се изнесъл от общото жилище!

много сме,луди сме!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ти защо се чувстваш задължен да обръщаш внимание на претенциите и след
като си бил коректен към нея. не виждам никаква логика.

Съгласен съм за интереса и парите . А се изнесох основно защото не исках детето ни да става свидетел на караници и сандали , предизвикани от нея. Тя много добре знаеше че така ще постъпя и точно затова ги предизвикваше. И в крайна сметка се справи блестящо защото стана точно така. И все пак ...

Защото искам по бърз и цивилизован начин да си решим проблема и всеки по пътя си. А нали споменах вече че съда много ще забави процеса.

подобнна щуротия е видял светът ,тая госпожа следва съветите на мъж,който й е близък. Това е важно за решението ,което ще вземеш

сериозно, въпросът е правен, преди всичко. За морал аз не обичам да приказвам, че става една дълга и брадата...А колкото хора, толкова и морални възгледи!
По - добре, вместо да мислиш за отвлечени догми, да се консултираш с добър адвокат в областта на вещното право!
Както разбирам, вие сте съсобственици при равни дялове. В този случай ти имаш вариант
а. да оставиш имота като съсобствен и, щом като тя се ползва от него, да искаш обезщетение за ползването, от което си лишен (казано на "човешки", половината от средностатистическият наем, за който вървят такава категория, квадратура и качество жилища в съотв. град и квартал.)
б. да искаш доброволна делба. Това означава, единият да заплати на другия това, което е дал. Ако не стане - съдебна делба и изнасяне на публичен продан.
в. да продадеш своя дял като идеални части, като преди това го предложиш на нея на същата цена
При всички тези варианти няма НИТО ЕДНА хипотеза, където тя може да ти поставя каквито и да било УСЛОВИЯ по отношение на съсобствеността и това, как ще се разпореждаш с парите си от евентуална делба/ продажба - в това число, ще си купуваш ли жилище, на чие име ще го купиш, или ще ходиш на Канарските о - ви.

Пред закона тя не ти е никаква, освен съсобственика на твоя имот. И, ако си припознал детето - майка му. В този случай, тя има право на издръжка за детето. Нищо повече!
Ако не си го припознал, може да й предложиш да води дълги и скъпи съдебни процедури за доказване бащинството му.
В заключение, ако смяташ, че е нормално някаква жена, която те е лъгала през цялото време да ти поставя и условия за това, как ще се разпореждаш с жилището СИ...давай!
Абе, някои мъже сте големи балами...без да се засягаш...апропо, след като си разбрал, че те е лъгала през цялото време, от къде си сигурен, че това дете е твое?...
изобщо, странна ми е нагласата, с която хората понякога са готови да отстъпят от изконни свои интереси, пред ужаса от "дългата съд. процедура" - че е дълга - дълга е, че е скъпа, скъпа е, ама парите за едно жилище от днеска за утре ли ги вадиш, или пък ти падат от небето?...
п.п. за теб все пак има надежда - добре, че си имал достатъчно ум да се запишеш в нот. акт като съсобственик...че иначе - ойде коня -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

в подобен на твоят случаи аз постъпих по същият начин. целта ми беше да
не стресирам дъщеря си, която се опитваше да разбере мотивите на маика си.използвах съседката им за да се срещам с детето. тя прецени че е по-добре да си подсигури допълнителни доходи вместо да помогне както се договорихме. след това обяви че я притеснявам с обажданията си. детето беше при мен за последнопреди повече от месец. беше весело и не искаше да си ходи. няколко дена следтова се обадих да се чуем и то ми каза ясно че не иска да разговаря с мен. тук едва ли мога да виня съдилищата. ако сучаят е толкова сходен с моя жена тине се притеснява от цивилизовани взаимоотношения а от други неща. и важно е да се намери начин да се успокои детето защото никои до сега не е проявил и наи-малък интерес към неговото състояние. интересно е че има хора които наистина желаят да прехвърлят отговорноста за развитието на нещата върху детето. маиката например ми каза че ще се чуем когато детето пожелае. но то вече е предупредено да не желае. та в този смисъл каква полза има да се търси мнението на жена която може да пожертва детето си заради каквато и да е цел. какви цели всъщност би могла да има такава жена. и кои нелунатик би обърнал внимание на претенциите и. тя вече е показала ясно как ще реагира когато интересите и??? бъдат накърнени. дори детето не би могло да бъде фактор които да я накара да преосмисли поведението си. странно изглежда че може а има човек които да настоява за разглеждане на исканията на жена ти. съда не може да бъде безпристрастен никога.

Не си губи времето по клубове, ами с документите при адвокат.

Не е първата твоята бивша изгора с подобни тарикатлъци и профитата в занаята се оправят по-бързо от колкото очакваш с подобни девойки.

За момента най-разумното е да прекратиш всякакви контакти с въпросната мома, най-вече словесни.

Това, че си се изнесъл не е задължително да е грешка от твоя страна.
Пазиш си нервите и здравето за боя по съдебните зали. Не забравяй при изнасянето да изнесеш и абсолютно всички документи касаещи всичко по собствеността, недвижима и движима. Там актове, фактури за мебели и прочие. После тези документи ги представяш в съда. Така и така ще има делба и собствеността е по равно, ако няма да искаш да доказваш по-голям принос. Ако има дарения на особено голяма сума от близки, задължително да са нотариално заверени, иначе пак по равно всичко.

При изчезнали документи само ще пълниш гушите на вещи лица с техните проценти, или ще ти се налага да доказваш по-голям принос и прочие. За недвижимата собственост ще си платите по равно на вещо лице за оценка по текущи цени, ама това вече е работа на съда при първото делбено дело.

Абе стандартен професионалист по делбени дела ще те упъти за нула време.
Почвай битката веднага и ще спестиш камара нерви.
Само спестените нерви носят лихва.

Има и един вариант на това хем да изпълниш нейното желание, хем да се осигуриш срещу нелоялна намеса в бъдещия ти живот.Може да закупиш жилището на твое име и на детето, но да си запазиш пълното право на ползване само на теб, докато си жив.-има такъв юридически вариант, при което детето със сигурност ще е собственик на тази половина, но не може да те притеснява по никакъв начин, докато си жив и ще може да живее при теб само със твое съгласие.Работата е за оформяне от адвокат все пак.