Е,при мен всичко свърши.Не говоря за развода ,а за фактическата раздяла.Вече е на лице след няколко месеца агония.Но се чувствам странно.Всъщност точно това ми е въпроса....дали е повече странно или повече нормално да се чувствам толкова спокойна,освободена и да ми е така леко на душата,че този брак приключи.Не изпитвам и грам съжаление,мъка или нещо подобно,че с този човек вече няма да бъдем заедно.Изпитвам само тревога и болка за детенцето ,което ще трябва да се адаптира към новите условия на живот.Ще и бъде много трудно и само да това ме боли.Но знам,че детето ми е много силно и разумно и ,ако и ние с баща и съумеем да запазим някакъв добър тон нещата ще преминат по-леко за нея.
Това исках да ви питам.....чувствам си сякаш до сега съм носила някакъм огромен и адски тежък камък на гърба си и сега съм се освободила от тоди товар.Така се чувствам и незнам да се радвам ли или да сепритеснявам,че е така.Ще се радвам да споделите как се чувствахте вие в тади ситуация и да ми дадете някаквми мнения.Малко съм объркана,честно казано.Благодаря ви!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моята ситуация беше различна, така че не става за сравняване, но това, което описваш е нормално.

Преди смъртта си не умирай, преди бедата не жали!

И при мен е така, но трябва да побързаме и да се разведем. Виж в другите теми, поскъпват таксите.А аз се хващам, че се плаша. Той се появява по разни поводи и ме е страх да не остане.Същевремено не ми дава сърце да подам тоя иск ли е какво е, вепреки, че знам, че той се възползва от моята нерешителност.

Дайте ни по-добри майки и ние ще станем по-добри.Ж.Пол

Да, и ще го прави докато му позволяваш,той вижда страха в теб.И мен ме е страх.И аз незнам от какво.Предполагам,че е някакво междинно състояние на фрустрация,които времето ще изчисти.Но е най-добре да подадем молба по взаимно съгласие и да си спестим главоболията ,а и да поделим таксите.Вие говорили ли сте по този въпрос.Ние още не.Притеснявам се още да повдигна този въпрос.

Бракът ти още не е приключил, след като не си предприела стъпките необходими за официален развод.Така както описваш брака и отношенията ви смятам, че няма нищо по-нормално от това да се чувстваш напълно облегчена, освободена и с лекота на сърцето.Аз си признавам най-откровено, че вече почти две години съм в следразводна еуфория, която не иска да ми мине

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

моита жена пък никога не е била омъжена за мен въпреки че подписа
нещо там в гражданското. и то тъкмо защото се дразни от мисълта че трябва
да се чувства отговорна пред някого/държавата/ за това какво ще прави.
сега тъкмо държавата я защитава да прави каквото си иска. аз се явявам консерватор които не може да поняся държавата защото тя не е в състояние
да отстоява законите си. и в същото време я защитавам защото няма нищо
нередно с което да се занимавам. некои подвиква държавата това съм аз от
доста време. тои пък защитава тенекеджиите щото добре си живеят.
XXL не и пука щото и рязана да е тенекията все тая. парите са си пари.
до тук всички с изклчение на мен и дъщеря ми печелят. аз никога не съм бил от
печелившите защото това означава държавата да е от губещите. сега и
щерката трябва да върви по моят път. колкото и да и е неприятно на държавата топката си е в нея. с колкото и хиксове да е.

Говорили сме, даже го заведох да подпише по взаимно, но адвокати всякакви.Били сме убава двойка, даде ни срок и изпуснах момента, както ти каза ХХЛ.Какво значи да се помирявам за седмица с човек, който се държи 18години по начина, по който ти описа?Бясна съм!Не знам каква е статистиката, но българският мъж масово посяга на българската жена.Около мен са много повече случаите като нашия, а живея в наистина "престижен столичен квартал"Тая агресия - тя е агресията , в която възпитавате децата си, български бащи!
Рози, ХХЛ е права и за варианта от иск към взаимно.Споделяйте до къде сте стигнали, за да се ориентираме и ние невежите.

Дайте ни по-добри майки и ние ще станем по-добри.Ж.Пол

valls, избягвам да ти отговарям, защото понякога мненията ти звучат ужасно несвързано и болезнено, смятам че си много наранен човек, чиято душа се е пропукала като глинена ваза и не си в състояние сам да залепиш отново парчетата.
Животът е жесток понякога, още повече към по-слабите и уязвимите, била съм свидетел как се нахвърлят децата върху някой, който е показал слабост.
Мисля, че ти в момента имаш нужда от помощ, макар че в мненията ти понякога проблясва интелигентност и разбиране на душевността на другите.
Не знам дали ти е по силите да спреш да фиксираш собствените си проблеми, да започнеш нещо ново, да отхвърлиш изцяло мисълта за бившата си жена, дори и за дъщеря си, тъй като в състояние като твоето в момента не можеш да и бъдеш полезен.
Първото което трябва да опиташ да направиш е да събереш парченцата от душата си, да се възстановиш физически и психически, да се откъснеш от сегашните си проблеми, които не можеш да разрешиш в момента.
Би било добре да смениш сегашния си живот, да намериш нова работа и нови занимания, ако можеш и нови приятели, започни нова страница на съвсем чисто. Опитай се да намериш и професионална помощ, ако ти е необходимо, защото за да си полезен на себе си и на другите, трябва да върнеш своето самочувствие, самообладание, да възстановиш нормалното си АЗ.
Няма значение кой какво е направил в миналото, нещата са свършили и трябва да бъдат оставени където им е мястото, зад гърба ти, а ти да се обърнеш и да гледаш напред.
Пиша ти това не за да те уязвя, а защото усещам много болка при теб, а това трябва да спре, преди да те съсипе напълно.
Не си прав за мен, пука ми , сама нямам смислено обяснение защо ми пука за хора, които никога не съм виждала и най-вероятно няма да видя никога, но наистина усещам, че трябва да им казвам нещата, които мисля.

ми много се радвам щом е така

Нали знаеш поговорката, че докато котката дреме, мишките палуват?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите