|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | >> (покажи всички)
|
Ми...щото ми се скара
Времето е единственият критик без амбиции
| |
|
Майка и дъщеря са. Винаги съм имал котки. Не че не харесвам кучета, напротив, но винаги съм смятал, че в града просто не им е мястото - твърде тясно е за тях. А да си имаш животно си е релакс, особено котка. Добър съвет :)
За децата също е важно - да свикнат с друго същество, да разберат какво е и как е, а и да се грижат за него (малко и нарядко, но е по-добре от нищо).
| |
Тема
|
Айдеее темата полилавя- порозовя:)
[re: HEBЪ3MOЖHA]
|
|
Автор |
TePe3a (непознат) |
Публикувано | 24.11.06 13:58 |
|
Мацки, моля ви, само констатирах нещо и ми е интересно да чета нещо извън чат и извън опити за психоанализа:)
Все пак - петък вечер е:)
| |
|
Оо, ама ние с теб може да си станем сватове, както е тръгнало, че едната ми котка все още не е кастрирана.
Радвам се, че и ти се оказа котколюбителка. Ама аз пък си имам и куче. Пукаш ли се от завист вече?
| |
|
Аз обаче си имам и куче, от дребна порода, което се чувства много добре с котанките.Само дъщеря ми се "джафка" понякога с него.
Ама, хайде стига, че ще ни изгонят към Клуб Домашни любимци.
| |
|
Хм, ти си добре, само в петък вечер се чувстваш самотна.
А, събота вечер, а неделя следобяд, който се слива с вечерта...
| |
|
Ами дечица бе Алби:)
Филмчета, къщна работа, вкуснотийки, глезотийки:)
Виж неделя следобяд ми се слива с понеделничното и започва едно преднапрежение...не ти е работа.
| |
|
Хм, и двамата са в Люксембург, единият вече завърши, другият сега започна учението.
Каква къщна работа-една прахосмукачка + една пералня. И остава взирането в облаците и мислите какво стана, защо стана така и др. от тоя ред.
Гадно, много гадно.
И, понеже, не съм капризен, ям това, което са сготвили в Кенар...
Е, зимно време си правя една тенджера леща, но трябва да имам хъс, а при мен следразводната депресия все още не е отминала.
| |
|
П.П.
И, защото, и аз разсъждавам като теб, оставам с най-добрия си приятел-телевизора.
| |
|
в онази реклама " знам за какво говориш":)
Имах такъв едногодишен период без дечица и без кой знае какъв ищах за създаване на уют.
Като се приберях в петък вечер, продумвах чак в понеделник на работата.
Ама...оцелях, не полудях, не се самоубих, не се върнах. Не че е за гордост - просто споделям:)
Така че напълно те разбирам.
Май само това мога да кажа.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | >> (покажи всички)
|
|
|