"Tакъв клуб може да донесе спасение на някои поразклатени бракове. ...
Как става това? Как общуването с преживелите развод може да предотврати такъв и даже да спаси брак?
Наистина питам. "
Ще ти кажа как.Преди няколко месеца все още бях женен.Срещнах голямата любов за n-ти път,ама този път наистина беше голяма.Разказвал съм тук за нея,но не си спомням заглавието на темата.Тя също беше семейна и от приказка на приказка решихме,че ако заживеем заедно ще сме нй щастливото семейство на света.И се разведох с жена си.Тя реши да не бърза много.Намери си един куп причини за това.Умните жени винаги имат готов отговор за всичко.Обаче не в това е проблема,хич дори.Жена ми много страдаше преди да се разведем.Молеше ме хиляди пъти да не го правим.А аз не та не.С времето осъзнах грешката и идиотската си постъпка.Стана ми много мъчно за нея и за детето ни.Започнах да плача постоянно и все още го правя,да и се моля да се съберем и какво ли не.Обаче нейната обич се превърна в омраза.И я разбирам.Но от това не ми става по леко.Мисля постоянно за тях.Покрай мен има много млади момичета.Много по красиви и по млади от нея,които като ме видят ми се лепят като мухи на мед.Но не им обръщам вниманив.Искам си само нея,а тя мен не и си е АБСОЛЮТНО ПРАВА.Затова моят отговор на "Спасение на брака? " е следният...Не се женете въобще,защото брака убива чувствата.А ако вече сте го направили,не се развеждайте още повече заради друга любов,колкото и истинска да ви се струва.По важно е семейството,бъдещето на децата ни.ако имате проблеми в брака,изгладете ги,спомнете си за началото на връзката ви.Абе с две думи "майната и на любовта,да живее бракът"

Много точно си го написал. Машалах. Веднъж започнат един развод след това няма връщане назад.

... тогава реших, че е поредното чудо за три дни... Сега, обаче, направо се същисах... Не вярвах вече, че има и такива мъже. Е, лошото е, че грешката е направена, доверието е изгубено, а една връзка се крепи именно на доверие... А знаеш ли, хубостта е относително понятие, съвкупност от желание да видиш някого такъв, и емоцията, която имаш към него... Колкото и абсурдно да звучи, стана ми хубаво, като прочетох постинга ти...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... заради такива, като теб - не знам къде съм!!!

Не искам утре и Той да напише същото ...

А, ако напише обратното...???

Кога (пак!) ще съм виновна?

Ей, вие, ВЛЮБЕНИТЕ, знаете ли какво искате?!?!?!

Може би ще получа познатия отговор:" Това няма нищо общо със здравия разум! Инстикт за еб@не ..."

Може би, просто съм ниЗш разум и не разбирам ...

... съжалявам ... не разбирам ...

Ти май се изживяващ като някаква жертва,а? защо искаш да се върнеш при жена си-май е само защото тя не те иска?Сигурна съм,че в мига в който те приеме ,отново ще ти зашарят похотливо очите и ще си намериш нова-голяма любов-.Такива индивиди като тебе предизвикват в мен единствено съжаление!Сам си прецакал нещата,сега само искаш да докажеш колко си неотразим:Боже,аз си жертвах любовта,заради семейството!Направо услуга си и направил като си се измел от хоризонта.
Защо,защо хората не оценяват това което имат,а почват да съжаляват за него когато го изгубят?
Извинявай за острите думи,нали знаеш всеки си има гледна точка,а тя се определя от позицията.
Ти сигурно си прекрасен човек с богата душевност стъпил накриво,който мн.мн. съжалява..и така нататък...
избърши си сълзите-ще срещнеш друга Голяма любов!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Със смесени чувства го чета този постинг. Разбирам твоята позиция и защо съжаляваш.

От друга страна, не мисля, че трябва да стоим в един брак само заради идеята за брака, заради миналото, и даже заради децата. Аз мисля за развод не защото имам някаква друга любов в живота ми, но точно защото няма вече любов така както аз искам в сегашния ми брак. Дали ще срещна някои друг след това? Не знам, малко вероятно от примерите които са около мене, но аз не мисля за развод защото искам някои друг. Причините за разводите са много сложни...

ок.значи казваш,че любовта си е отишла и за това мислиш за развод.нормално е тя рано или късно да си тръгне.и ако имате някакви проблеми от рода на скандали,изневери и ако нямате деца,всичко е наред и можеш спокойно да се разведеш.но моят случай не е такъв.ние си живеехме чудесно тримата със съпругата и синът ни.и казвам,че именно в този случай трябва да се жертва любовта в името на бъдещето на децата ни

ami 4ovek se promenq.ironiqta e v tova,4e to4no tazi nova vruzka me nakara da se promenq i 4e ako ne be6e tq nikoga nqma6e da razbera kakvo sum zagubil.no ot druga strana ako ne be6e tq...ni6to nqma6e da zagubq.opitvam se da go priema kato jiteiski urok.no trqbva6e li da platq takava cena za da polu4a tozi urok

Да. За стойностните неща, които сме загубили това е цената, докато за нещата, които не са били стойностни няма такава цена. Проблема обаче е там, че често пъти няма как да знаем дали нещо е било стойностно или не преди да го загубим.
И аз няколко пъти съм губил неща, на които наистина съм държал, но нека погледнем от още една гледна точка - конкретно при мен и при нещата, които имам предвид сега аз съм ги губил по своя вина, но е имало и наличието на признаци, че нещата ще се променят и че това, което е ценно за мен в един момент може да се окаже ужасно за мен.
Объркана работа. Иди че го разбери, ако можеш, но точно така съм ги чувствал.

Много добре помня темата ти, а също така много добре помня какво ти отговорих! Доста ти писах. Накратко - казах ти, че си луд и до никъде няма да стигнеш, защото мислиш с долната си глава! Бах та! 40 години си бил постоянно влюбен! Баси, че остава ли ти време за нещо друго, освен за любов?

Е, за пореден път се убеждавам, че влюбените, като теб, са побъркани хора! Бах ви влюбваниците за N-ти път! Бах ви чувствата, мечтите, бляновете и мимолетните щастия! Акълите ви слизат от главата - между краката. Като разгонени магарета през пролетта.

Ся що ревеш? Айде, пак се влюбвай, пак гони щастието! Новото. Поредното.