Фактите: Омъжена съм, но абсолютно фиктивно - отдавна нямаме общ секс, дори стигаме до там, че обсъждаме за майтап клюките около "любовните си проблеми". Имаме малко дете, за което се грижим с охота и двамата - имаме сериозно кариерно развитие. Той ме обича, типично по мъжки - може да не съм вдъхновението на деня му, но страда от липсата на проявени чувства от моя страна. Аз от своя страна се "оперирах" от характерните за една двойка чувства, поради хиляди причини трупани с времето и в момента нямам никакъв проблем да кажа "разбира се, че можеш да излезеш след като заспи детето" и не ми хрумва да попитам дали ще се прибере - просто не ме засяга. Тъй като съм психолог по образование, потърсих помощта на практикуващи колеги - присъдата беше "между вас съществува личностна и емоционална пропаст, която нямате мотивацията да заровите".
Проблемът: Не живея в моят филм! Това не е нещото, което искам от живота си. Страдам истински от ситуацията, но страдам не за отишлите си мечти, а за несбъднатите желания да се върна вкъщи и да ... съм щастлива от това, че някой ме чака!
Май това е въпросът - за голямата самота!
Дали не я създавам сама като живея полу-живота си или бих я усетила стократно, ако остана напълно сама?!

поредната "психоложка"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен самотата е вътрешно усещане - не зависи от броя хора около теб.
Чувството за самота при мен се появи, когато си дадох сметка че в тези рамки не мога да бъда себе си ( или това, което мисля че съм аз).
И понеже "да живееш в истина е да живееш без публика" аз не се чувствам самотна, откакто живея сама:)

Ситуацията ти не е уникална.
Въпросът не е дали искаш да живееш така - то е ясно - не искаш.
Въпросът е искаш ли да бъдеш с този мъж.
Ако не искаш, няма да си по-самотна, ако се разделите, ще намериш друг, с когото може да си щастлива.

ако обаче твоята "операция" на чувствата е реакция на болка, която означава и неизживяна любов, просто трябва да се опиташ да промениш нещата именно с този човек, иначе няма да си щастлива с никого.
Ако всичко е изживяно от тебе/а не изглежда така/ - тръгвай.
Ако не - пробвай да промениш нещата.

Поредната ти радост

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Джейми, извинявай, ама въобще не ти е ясна диагнозата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбира се, нещата не са "черни или бели" по отношение на чувствата, които човек изпитва - не мога да кажа нямам такива към този човек, та все пак живеем заедно от години, имаме дете и все още споделяме събития и емоции заедно, но по никакъв начин не мога да определя тези чувства като - любов. Та аз нямам никакво желание да се докосна до него, не ми представлява никакъв проблем да не знам нищо за нещата, които му се случват, както и не изпитвам никаква потребност да споделя своите мисли с него.
А моята "операция" наистина е резултат на болка, сериозна болка, но толкова добре е туширана от времето и съзнателните ми усилия, че съм тотално индеферентна към проблема.

Аз точно това не разбирам - как може болката да се превърне в безразличие, та тя е спомен в тялото ни, даже на чисто физическо ниво.Тя изисква лечение.Как минава?!Аз сериозно питам какви усилия могат да тушират чувствата до пълна апатия към някакъв човек, когато той е наоколо?
Кажи ми,как става?
Аз не мога така.
Това е въпрос, не е отговор на казаното от теб.
Ако нещата ви са такива, ясно е, че ти е време да намериш друг човек.

Темата ти наистина ме интересува.
Аз се чудя какво ни спира да тръгнем нанякъде сами.Защо си задаваме въпроси, ако наистина всичко е изчерпано.Дали наистина е изчерпано, ако се питаме това и онова?
Не разбирам.
Аз не разбирам и себе си понякога, в друг смисъл и по други поводи, но ситуацията ми е позната в някакъв смисъл.
И се чудя - човек има кариера, има мечти, желания за реализация на чувства, защо се спира, ако е изконсумирал докрай някаква връзка.Децата?!Може.Но те не губят родителите си.
Страх?!
Вярваме ли, че ще намерим друг, подходящият или се съмняваме и това ни кара да стоим някъде, водени от привидната си несамотност?!
Или все пак...има нещо....и това е човекът, усещането, че нещо е недоизживяно с точно този мъж или жена?!Спомен, болка, радост, усещане за желание...някъде в подсъзнанието ни?!

Всички тези неща, за които пишеш, са ужасно индивидуални и нямат отговор. Отговорът е у всеки отделен човек. Можем да си споделяме, но не можем да дадем нашето решение някому. Иначе и мен ме тормозят аналогични въпроси, но както и да им отговоря, ще ги реша не само според желанията си, но и според обстоятелствата.

То това е ясно, аз питам конкретно, търся нейния опит, така, за да осмисля част от въпросите си, които, естествено, са мои лични.Аз не търся решение на нещо свое, аз питам как е там, някъде при другите.Защото аз вярвам на чуждия опит.Мислех някога, че при мене е различно, но по-късно осъзнах, че в живота всичко е някаква матрица, че нищо не е уникално, само начинът, по който реагираме с чувствата си е уникален, а ситуиациите са лишени от изумителна оригиналност.

...когато съм усещала , че не живея собственият си живот съм излизала от играта!
/Друг е въпроса какво те задържа в сегашната ситуация - пари, стандарт, битови удобства, страх да не разстроиш психиката на детето...ти си занеш/
За някои неща обаче наистина се иска и смелост и лудост...прецени дали ги притежаваш в достатъчно количество! Някои неща стават по-лесно не като филосовстваш, а просто като действаш!

Осигури си лукса, насъщния сам ще си дойде!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от makeover на 17.11.06 14:35.

Анджък, де!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

патките нЕмат свършване

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мене, пък, ситуацията ми е интересна.
Даже ме вълнува някак си.....
Споделям, де, да не излезе, че нямам никакви интереси извън собствената си персона

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

че не знаеш какво ти носи утрешния ден

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, баш заради тази неизвестност в бъдещето би трябвало да се застраховам, де.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За мен лично най.страшно в личните отношения е живеенето в някаква полу-истина. Животът ни и без това е изпълнен с достатъчно полу-неща за да си го причиняваме и в личния живот.

Ще ти разкажа как постигнах т.нар. индеферентност. Всичко беше както в нормалния живот - комбинация от обстоятелства и събития. Първоначално се борих отчаяно, себераздаващо се и безумно смело в името на любовта, детето и съзнателния избор, който сме направили да бъдем заедно. Да сме Ние, а не Той и Тя. Смея да се изправя и да кажа "направих всичко, което се сетих - и добро и не чак толкова разумно", но се отчаях когато се дадох сметка, че просто нещата и най-вече мъжът до мен е излязъл от „промоцията” и се е върнал към нормалните си, характерни и типични за него параметри, а те не ме удовлетворяват! (Изкушавам се да се впусна в разсъждението – че всичко е чист късмет, когато те порази онази всепоглъщащата, безумната любов.) Не искам да изпадам и в откровения за да потвърдя позицията си с примери - на моменти са брутални или по-вярното е - в моята глава и моето усещане ги приема за такива! И тогава се пречупих! Открих свободата на това да не се терзаеш от липсата на внимание, такт, жестове на любов ... а това е ... да разбереш, че не обичаш! Така дойде и момента, в който открито казах, че нямам нищо против да бъде щастлив по неговия начин ... и научих, че той отдавна го е направил ... някъде... с някого... с няколко!
Не съм си събрала чантата, гащите и шапката защото нямам повод това да се случи, а от друга страна грижите които си поделяме за детето са такива, каквито сама бих се затруднила да осигуря, както и не се е появил човек, който да има куража да си поделим. ... а май ми се иска да го има, ... повече от колкото ме е страх, повече от колкото си признавам! Изключвам от разсъжденията си финансовата страна на нещата, защото това за мен това не е проблем – както споменах имам успешна кариера и прилични доходи за БГ стандарта. Няма да бъде честно, ако не спомена, че преживях и едно доста неприятно разочарование от връзка, която започнах в стремежа си да бъда активна и решаваща съдбата си жена – и сега това също е сериозна бариера.
Това е моята формула за постигане на брак клише - двама човека, коите си поделят сметките и рожденните дни на роднините!

Да си живееш сегашният живот и да си многострадална или не чак толкова, но да търсиш връзка, опора , подкрепа и разбиране....ама за всеки случай да си имаш и сигурничкото)) Мнооого си далеч от истината! Нещата се извоюват със собствените ти страдания и първо откъсване от сегашната ти действителност! После борба с живота, но вече освободен аот оковите на мнимото семейство. След това независимост и достойно посрешане на евентуалните несгоди....чак след това идват новите срещи)))
Малко си патила и още не ги знаеш тия закони)) То иначе и баба знае така: "Ох, зле ми е, а дано срещн анещо по-добро пък тогава да зарежа злето дето ми е сега!" Казвам ти, това не е начина!
Всичко ще започне и ще свърши с твоите дела и инициативи, които поемаш!
Не става така : Колкото хляб , толкова и сирене!
Но това са постъпки и действия на професионалисти)) Не знам дали ти си от тях?)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

иначе казано. Именно съквартиранти.

Такива бракове имам чувството че има доста наоколо, кои осъзнати и кои не.
Хубаво е, че твоя е осъзнат такъв. Хората си вегетират.
Значи не го обичаш вече. Нямаш парични спирачки. Грижите за детето могат да са почти непроменени, след раздялата, ако той желае да участва наравно. Преживяла си разочарование от нова връзка. Търсиш и очакваш. Така ли е?

Той иска ли да направи нещо или е ок така? Харесва ли си живота такъв?
Защого ти звучиш, като просто да те е страх от действията, които явно сама ще трябва да предприемеш, ако въобще се решиш. Ако е така, добре го разбирам, тъй като съм на подобен етап, със съответните разлики.

Представи си себе си след 10г. примерно. Ти си психолог, отговори си сама - устройва ли те това.

Щом не изпитваш нужда и желание да се докосваш до него, да споделяш с него каквото и да било, какъв е смисълът да продължаваш да си с него? Само заради детето? Само защото така си свикнала? Това е някакво съвместно съжителство с човек, за когото сама казваш не ти пука какво прави, нито къде ходи, с кого и т.н. Тогава?
Казваш резултат на болка е цялата тази ситуация - ами или си мазохист, или не знам. А и казваш, че си психолог и си се консултирала и с други колеги. Тогава би трябвало да имаш достатъчно ясен поглед над ситуацията и причините за нея.
И докога ще издържиш по този начин, представи си един прекрасен ден ти самата се сринеш психически - какво мислиш, твоят съпруг ще ти каже "браво жено, много ти благодаря за нервите и за това, че ме търпя" или ще се юрне да ти помага.

Аз преди една година излязох от подобна ситуация,но ми трябваше време,за да се реша на тази стъпка.Бившият ми съпруг и досега ми е сърдит,че се изнесох и се разведохме,той не искаше и още не иска този развод.
Оправдавам в момента твоите колебания,защото детето е малко и в името на неговото спокойствие можете да останете още такова семейство.
Много пъти съм писала и казвала и сега пак ще повторя,че децата трудно понасят развода и всяко по своему го преживява.Затова е по-добре да са малко по-големи и разбиращи.

...с науката "психология"))) Психолог може да бъде добре препатилия човек, който е съумял да се справи със себе си в цялата тая каша наречена "живот" . Иначе какво, учил психология на книга, взел си изпититте с отличен и айдее готова работата...психолог се става след 35-40 годишна възраст и то при условие че имаш и добре подплатен със случки живот! Е, ако имаш и това образование тогава пакета е пълен! И след 40 годишна възраст можеш да започнеш в пълно съзнание да практикуваш тази професия...мен лично би ме било срам да с еафиширам като такава ако нямам достатъчния жизнен опит!
Нищо лично, Ева, похвали към теб за смелостта ти да споделиш....но и самото ти образование в момента те дърпа назад))) Просто си представям каква каша е в главата ти! Споко! Винаги има начин! Твоят начин!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моята позиция по темата е, че не е необходимо да си сложиш ръката в огъня за да разбереш, че ще се изгориш. Пато-емперизмът е начин за изследване на света, който разумните хора отдавна не практикуват, с което искам да ти кажа, че се отнасям скептично към тезата ти, че трябва да изсърбаш много помия в разстояние на 40 години (тази граница как я определи не ми е обяснимо) за да станеш качествен психолог - прости ми, но е някак повърхностно. Освен това никъде не споменах, че психологията е моя професия! Истината е, че психологията е второто ми висше образование, което завърших от личен интерес, но това далеч не ме прави професионалист, а само подготвен човек. Достатъчно off topic.

Привидно нещата наистина могат да изглеждат - стои си тя и чака, пък и мрънка междувременно! Не за нещо по същество, а че е неудовлетворена! От каква се пита в условието, като не прави нищо реално?! - отговарям: не правя защото детето ми е малко, а кариерата в развитие и имам нужда от перманентно покриване на часовете извън работно време, поради удължени преговори, не спазени срокове и т.н. Не се изнасям защото няма скандали и тъпи сцени, само разпределени отговорности. Не дръпвам чертата за да заживея на чисто, защото не се чувствам подготвена да преживея развод - била съм свидетел и знам колко се осират нещата "и в най-добрите семейства" когато започне деленето на снимките, детските играчки за да има и в двете къщи и сметките за ипотеки. Не съм готова за това да изпадна в депресия, когато отговарям за дете, доста хора служебно и най-вече отговарям пред себе си!
Но веднага слагам на другата страна на везната - тежко ми е! Да! Тежко ми е и не се чувствам себе си!
Търсех Вашите гледни точки, аз да осъзная да колко анализът ми има допирни точки с реалността и до колко терзанията ми са плод на "женската психика".

...направи си необходимите анализи и се оправяй!)) Все пак проблема си е твой, нали?
А по въпроса, кое било актуално /знам ги тези актуалности, дето са създадени от теоретици, та случайно да не си изцапат ръчичките с нещата от живота/ в разнищване на психиката ще ти кажа: "Говори ми, говори ми!" Говори ми че не се минавало и през личният опит!)) Аха, стой си във вакуума...или всъщност, не...ето това си е твоя горчив опит! Носи си кръста и не реви)))
Пък всъщност това може и да си е твоето наказание...де да знам! Имаш си глава н араменете, нещо под шапката...ами използвай ги)))
И никога не се оправдавай...олекваш, това обаче се учи в училището "живот"!
Както и никога не употребявай лафа - от кое висше са ти последните знания))) Слушай кака си....а сега ти позволявам да ми теглиш една))
Ха ха , сетих се за един клубар дето казва: "Като знам какъв инженер съм, ме е страх да ида на зъболекар!")))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от makeover на 17.11.06 18:45.

Не са плод на женска психика, дори напротив. Каква женска психика, ти ясно каза какви са причините за да търпиш това положение. Въпрос на време е, и също въпрос на приоритети. Когато важните за теб сега неща станат по-малко важни, ще промениш нещата. По-просто казано, преценила си че може и да ти е тежко, но ще ти е по-тежко ако напуснеш мъжа си.
Знам и нещо по-лошо от това: да можеш да напуснеш, но да няма за какво, и да ти е все едно дали си там или където и да е другаде.

Гузна ли си?Може би съвестта ти създава пречки да предприемеш нещо по-радикално.Понеже не го обичаш.А твърдиш,че той теб "по мъжки".
И какво значи отчаяно,себераздаващо сеи безумно смело?Нали той те е обичал?Какво те кара да охарактеризираш така борбата си?
Загатваш за онази всепоглъщащата, безумната любов.Мислиш ли ,че тази "любов" подхранва и укрепва любовните отношения със съпруга?Нима е възможно?

Здравей Ева,реших и аз да се намеся в темата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тогава щом си наясно с нещата, какво очакваше да ти кажем тук.
Каква мъченица си и колко ти е тежко, или да ти кажем браво, евала как търпиш такъв мъж.
От този ти последен постинг става ясно, че не само на съпругът ти му е удобно това положение и го устройва, а и на теб.
"не правя защото детето ми е малко, а кариерата в развитие и имам нужда от перманентно покриване на часовете извън работно време" и още, което ти пак сама си казала.)
Ти самата ползваш мъжа си като домашна помощница и притурка към банковата ти сметка, а после обясняваш, че ти било тежко.
Ами погрижи се сама да си оправиш положението, дали чрез разговори със съпруга ти или някакъв друг начин, това вече си е твоя работа.
Но на човек, който не му харесва дадено положение или ситуация, в която той е намесен се опитва да излезе от нея. А не да чака господ да го измъкне, или който и да било друг.

Не визирам потърсилата съвет тук, а говоря по принцип. Не всички хора мислят и действат еднакво, което е ясно- имам предвид, че в едно и също затруднено положение или безмислен и отдавна изпразнен от съдържание брак, не всички реагират веднага или адекватно на ситуацията. Не всички жени (или мъже) имат силите бързо да се преборят със статуквото, стереотипите на живот, страха си от неизвестното, несигурността си и т.н. Поради това и някои пишат и правят опити да разказват историите си тук. Поради това и аз например съм против грубото раздаване на съвети с убедеността на последна инстанция (въобще не визирам теб, а говоря по принцип) и неделикатното бъркане в душата на другия. Колкото и опит да има човек и да си мисли, че има едва ли не "житейски рецептурник" за всякакъв вид аварийни ситуации, "рецептите" не винаги сработват, защото понасят различно на различните "пациенти". Някои хора страдат по свой си начин и се чувстват неразбрани в браковете си, в които поради една или друга причина някъде по пътя е изгубена комуникацията, но нямат нито кураж нещо да променят, нито умението да се самоизвадят от блокажа. Заради това е много просто да кажеш "хей, я се вземи в ръце, стига си ревал(-) и си се тръшкал(-а), ами действай; който иска, го прави, какво толкова", но на практика не всеки има силата да се изправи и да го направи. И тук нещата изискват повече време, повече общуване с хора, преминали през аналогични житейски ситуации (защо не точно в клуб като този), повече вглеждане в себе си и търсене на отговори на въпроси като "кой съм", "какво искам от себе си и живота си", "мога ли все още да осъществя жизнено важните за мен цели с партньора, с който съм в момента", " изгубили ли сме безвъзвратно обичта помежду си, удоволствието да бъдем заедно и способността си да комуникираме пълноценно","имам ли все още желание да правя опити за близост с партньора си", " отчуждени ли сме без шанс за промяна", "имам ли сили да продължа нататък сам(-а)" и прочие. Може би след това, там някъде ще се появи и Решението.

Колко големи следва да са, за да нанесем възможно най-малко поражения върху тях? Да приемем, че се извърши възмогно най-цивилизова - каква възраст е оптимална.
14 - 16 - или направо пълнолетни 18 и заминали студенти??
Ако се абстрахираме от личните причини, до колко да чакаме децата?

... все повече ми се струва, че питаме не там, където следва да питаме това, което питаме.
Тук клубарите да горди с решенията си за развод, с решимостта си, действеността си и начина по който са се справили с тази тежка житейска ситуация. Това ги обединява и мотивира. Можем само да им завидим. Така ми се струва на мен.
А ние питаме какво да правим в тези ситуация. Или дали това, което правим, има допирни точки с други мисленета. По самото заглавие на клуба е ясно какво биха ни отговорили. Аз например в паралелната тема Спасение на брака всъщност исках именно това да питам - как клубарите смятат, че могат да спасят някой брак при положение, че повечето от тях са щастливо разведени - тоест по определение няма как да защитават тази институция и да я спасяват. Така и стана - темата ми разсея абсолютно всички съмнения, които имах против развода. Гледам тази тема се развива по подобен начин.

Аз също съм в подобна твоя ситуация с тази разлика, че обичам мъжа си, но ежедневното положението е нетърпимо за нормален бит - тоест има тъпи сцени и скандали. Аз също не знам къде ходи повечето време освен ако не реши да ме уведоми, имаме две малки деца да обгрижваме, и довършваме дом. Не знам какво би било, ако освен всичко останало не го обичах - това според мен е много тежко за ежедневно търпене. Относно грижите за децата аз лично смятам (и горе те бях попитала) че това покриване на грижите и времето може да дублира и при разделени домове, ако той желае това. Предполагам, че да.
Но иначе и на мен ми звучи, че при теб няма незабавна нужда за каквото и да било, още повече не се карате, което дано да е винаги така. Виждаш, тук са скептични клубарите, напълно разбираемо, както се казва, те се връщат оттам, накъдето ние или поне аз вървим. При мен е обратното, обичам го, но ежедневието не се търпи, и многобройните разговори доникъде не водят.
Той също като твоя казва, че ме обича, но също като вас общ секс почти няма, а един мъж ако обича една жена, няма как да не я чука, те така главно обичат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм давала съвет още по-малко от последна инстанция както се изрази.
Разбирам, че жената изглежда е имала нужда да сподели, но и очаква в крайна сметка някакви отговори от нас. Но отговори, които тя сама си е дала доста отдавна.
Е това не мога да разбера у хората, напълно наясно са с положението си, какво искат и в крайна сметка продължават да стоят на едно място.
А от думите на дамата съдя, че това положение не е от вчера, а поне от 1година.

...'Гадните житейски клопки", които съвсем не са случайни))) Изпитание за достойнството, характера ...и в повечето случаи надделява суетата, разбира се!)) Тези, които остават в играта са бъдещите перфектни лицемери и онези дето ти се усмихват докато ти забиват ножа)) Така че някой докато се бори с живота и несгодите му и докато отстоява себе си за да живее своя живот, те се изграждат като онези, които никога няма да усетят сладостта да бъдат всичко това! После не се питай защо изпитвали ненавист /явна или тайна/ към всичко обкръжаващо ги))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

:))) Наистина лично аз не мога да разбера такива хора, нито как човек може да живее по подобен начин. Независимо заради какво, или заради кого.
А защо тези хора мислят, че децата им са толкова глупави, или слепи, или безчувствени, че не могат да усетят подобна атмосфера в къщи.

..последната дупка на кавала! Важното е да не се наруши стандарта! А и децата реално погледнато се превръщат в същите , че и по големи играчи от родителите си)) Но това ако са по-голями/в случая детето явно е доста малко/
Всъщност нещата винаги търпят някакво развитие, рано или късно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бях написала конкретно и ясно, че не визирам изобщо теб като "истината от последна инстанция".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Естествено.))))
По темата може да се говори доста, но явно в общи линии с теб сме на едно мнение.)))

Диагнозата е ясна и проста - СТРАХ, нищо че се опитваш да я скриеш зад сложни психологически евфемизми!

Ако ми беше сестра или дъщеря бих ти казала простичко: "Бягай, спасявай се, рискувай!"


Ох, бях писала дълго и вдъхновено, но го изтрих. Така или иначе искам да кажа, че лошото име на брака се дължи именно на подобни странни съжителства. Няма смисъл от семейство, в което не цари любов и уважение между членовето, в което животът им не е общ. Наистина не разбирам как е възможно интелигентна, млада жена да живее в подобна ситуация. Момиче, животът ти се изнизва - миг след миг, а ти стоиш някъде в безвремие, в пустиня, в нищото!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kлep на 20.11.06 17:27.

О.К. Съгласна съм, ама защо го изтри онова вдъхновеното?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...разбирам те...за да не повтарям нещо, което написах току - що, което е важно за мен, просто прочети

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Skoro pisah za tova. Moyata situatsia e identichna. Interesno, che jeni pishem ili stradame ot taya forma na brak. A mujete ili ne gi boli, ili veche sa se razveli.

Ne znam mnogo za tvoyata situatsia, na kolko godini si, kakvo ti e polojenieto v rabotata. No, bih si zadala slednite vuprosi:

1. Ako se razveda sega, moyata kariera shte strada li?
2. Shte imam li stabilna sotsialna podkrepa ako se razveda (rodnini, priyateli)?
3. Dostatuchno li sum finansovo nezavisima za da se razveda?
4. Nadyavam li se da sreshtna drug, s koito da sum po-shtastliva?

Ako na 1 otgovorish "ne," a na 2, 3, i 4 "da," razvejdai se. Nishto ne gubish.

тук никой не е в състояние да направи така, щото да "спаси" или "разбие" нечии брак...или каквито и да било човешки взаимоотноения!
Защо - вероятно ще попитате - ами, защото човешките взаимоотношения, които касаят двама, се започват, развиват и прекратяват от двамаТА. Не децата, не свекървата, тъщата, шефката, любовницата, клубарите, приказките - двамата!
Ако нещо има да се случи, то ще се случи и доколкото може някакъв страничен фактор да има, той може да бъде само катализатор. Нищо повече. (вярвам, че знаете предназначението на катализаторите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

наистина покорно благодаря. И другаде съм Ви чела с подобно удоволствие.
Напълно хармонираме за ролята на катализатора

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Без да искам - с кьопавите пръсти!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

(Извинете ме за неактивното участие в темата.)

Ще се опитам да обобщя отговорът на много от въпросите Ви:
Аз наистина се СТРАХУВАМ от взимането на решение за развод! И това не е тайна за никой, чел ме внимателно - още повече за мен!
Страхът ми е породен не толкова от липса на увереност, че ще се справя с финансовата страна, почасовата гледачка за детето или липсата на социално одобрение. Страхът ми е вътрешен, дълбоко личностен и много слабо-човешки - ДАЛИ МОГА ДА СЕ СПРАВЯ СЪС СЕБЕ СИ (а от там с детето, работата се, отговорностите си) когато се изправя пред личния си съдник, съзнанието! Хора, нямам увереността, че ще взема най-правилното решение за момента, за ситуацията! Много искам когато се хвърля от моста да знам, че предварително съм огледала въжето и че бънджито ще сработи, някъде малко преди да се размажа на асфалта и отново ще бъде онази усмихната и вдъхновяваща жена, която излъчва настроение и е добра за себе си и детето си. Не ме е страх да дефинирам дълбокото си разколебаване в личностните си качества след провала на брака ми. А най-разрушителни за една личност са: СТРАХА, ГНЕВА И ВИНАТА. Е, има ги в определени вариации и това, че намирам стабилност в сегашното статукво е колкото само-унищожително, толкова и опазващо.
Нямам илюзии, че за Вас решението и кристално ясно... ! Имам съмнения колко добре преценявам себе си като "герой в собствената си сапунка, който на всяка цена иска да взима правилните решения, защото вярва, че това е отговорната позиция!".

Не можеш да имаш гаранции за нищо. Колкото и да оглеждаш въжето както ти казваш, винаги може да се намери нещо, което не си видяла и да се размажеш на земята. За това и хората казват риск - защото се хвърляш с главата надолу, дали обмисляно дълго време, или не, но в крайна сметка не може да ти се гарантира нищо.

Не съм съгласна.
Човекът има инстинкт за самосъхранение.Той скача, когато няма съмнения.
Не говорим за обикновен риск - там нещата не са от жизнено значение.Те и тук не са, но за Ева имат подобен смисъл, а как интерпретира брака си - като обикновена житейска ситуация или като нещо животорешаващо, това си е неин избор.

Времето е единственият критик без амбиции

Това е едно много, ама много ясно изказване, на човек, който за разлика от повечето, които мислят, че са наясно със себе си, са далеч по в неведение от тебе.
Мислиш, че си объркана?!Съвсем не!Ти си дефинирала страховете и неяснотите си.Това е най-важното.Оттук нататък твоят момент ще дойде в мига, в който завършиш уравнението, защото там се мъдрят неизвестни.
Това рано или късно ще се случи, тогава няма да има загадка, ще има факт - ставаш или си тръгваш, но ще е спонтанно, поради липсата на дилема за решаване.
Чакай.

Времето е единственият критик без амбиции

Естествено, че има инстинкт за самосъхранение и понякога се случва точно заради този инскинкт да скача и да предприема рискове.
Може доста да се говори по тази тема, но не мисля, че е редно да го правим тук.
А как тя ще постъпи, наистина решението си е нейно. Всеки човек го е страх малко или много да предприеме сериозна стъпка в живота си. Но в крайна сметка и женитбата и раждането на деца са си риск.

Женитбата е натоварена с много положителни емоции, които притъпяват усешането за риск, раждането - също.
Разводът е мрачен период, в който осъзнаваш провала си с някаква много важна за теб сфера на живота, виждаш времето, като пропилян миг и не искаш да се отричаш от него, искаш то да остане в биографията ти, иначе сякаш триеш години от живота си. Това е усещане, подобно до чувството за смърт.Тук рискът е огромен - не за живота след това, а за усещането ти за живота след това.Затова аз си мисля, че по-добрият вариант е да се изчака моментът на тревожност да отмине, за да се съхрани психиката, а после нещата просто се случват, ама трябва да си в хармония с решенията си, да го усещаш като начало, а не като край на част от себе си.

Времето е единственият критик без амбиции

да, естествено, че при едното се очакват много повече благоприятни емоции след случването му, а за развода точно обратното, но реално погледнато риск има.
а че човек трябва да изчака и да обмисли нещата, то това важи и за всяко решение.

Не толкова да ги обмисли, те нещата се обмислят бързо, просто да ги почувства е нужно, това усещане за сигурност в решението е емоционално, но е следствие на осъзнатост.Просто между осъзнаването на необходимостта от дадено решение и емоциналното приемане, лишено от страх и ужас, има един период от време, който не бива да се пропуска - не за друго, а за да се съхрани психиката на човека и това да е един житейски факт, а не някаква трагедия.
Просто един гратисен период - неслучайно и при самия развод ти дават такъв и точно в него, в това безвремие, в което вече си предприел крачката, но не си и притиснат от неизбежността й, защото осъзнаваш, че все още си в сарото, познато положение, хората се успокояват и понякога се събират отново, а понякога се ощастливяват от свободата си, но определено се успокояват.

Времето е единственият критик без амбиции

Аз не се гордея,че съм разведена,не съм искала това да се случи и постоянно повтарям,че ако човек има шанс да спаси брака си трябва да го използва.
Аз пет години се борих,но не успях,просто любовницата беше по-упорита от мен.
Какво се случи след раздялата-пълен,тотален срив при мен,бях месеци наред неадекватна,вървях и незнаех какво правя.
А трябваше да се решават много проблеми-ново жилище,ново обзавеждане,ремонти и всичко това се стовари върху неадекватната ми глава.
Децата ми са големи и те поеха нещата в свой ръце,но често вечер плачехме и незнаехме какво стана и защо се случи всичко това.
Напълно разбирам жените,които се срахуват от развода,защото след това е много трудно да почнеш от нулата.Няма щастливо разведени,може би повечето от нас са спокойни,защото няма дразнители,но всеки по своему страда.
Ако всичко е загубено просто се подгответе психически и финансово,защото проблемите след развода са много и трябва да се решават.
Малко объркано стана,но как да ви кажа,че след единия ад ще влезете в друг по-голям и не се знае как и кога ще се справите.

Така е, но понякога пред страха от риска, се подлагаш на по-голям риск - т.е. забавяш се при "скачането" и това, от което искаш да избягаш те застига и затрупва и вече няма как да скочиш, дори и да искаш- образно казано.

Естествено ,че всичко е в ръцете на Ева, всичко е неин избор. Но щом пише тук, явно се нуждае и от други гледни точки. Лично аз не виждам какво има да рискува в подобна ситуация - единственият риск, пред който е изправена със сигурност е един пропилян, безмислен живот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм го правила аз самата, но дали когато човек скача с бънджи, го прави когато се почувства напълно спокоен или просто се хвърля напред, въпреки ужаса, който изпитва?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Боя се, че има много хора, които прекарват целия си живот в скръбно познание за себе си и страховете си и не могат да излязат от омагьосания кръг. Аз бих я поздравила, когато достигне познанието не на страховете и неяснотите си, а познанието за това, което наистина й е нужно и което наистина иска.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Зависи. Отношението ти към един развод би могло и да не бъде толкова драматично. Много зависи от ситуацията и от това дали си желаещата развод страна. Разбира се, един развод означава и чувство за известен провал, за което говориш, но може и да бъде съпроводен от огромно чувство на облегчение, чувство за започване на нещо ново и по- добро, за връщане към себе си, за прераждане. Но зависи от ситуацията, пак казвам, и от това да не се бориш с гузна съвест, която да ти нашепва, че си тръгнал да градиш "новия си, щастлив" живот върху незаслуженото страдание на други.
Пардон, много мелодраматично се получи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, улових я. Но скокът, който ти трябва да направиш не е за удоволствие, а е за спасение - според мен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Недей така! Смисълът на живота не се изчерпва с една раздяла, колкото и болезнена да може да бъде тя. В края на краищата, както казваше Оскар Уайлд, в живота сигурно е, че имаме правото да си противоречим и правото да си отидем.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Житейската мъдрост, търпение и прозорливост на постовете ти ме карат да се чувствам особено приятно!
Не само защото ме подкрепяш в определен смисъл. Главно защото рядко срещам толкова високо ниво на осмисляне на ситуации, човешки взаимоотношения и най-вече на човешката същност в нейното многообразие.

Тук не става дума просто за една раздяла. Става въпрос за коренно изкривен модел за живот, от моя гледна точка. От писаното остават с впечатление, че авторката не се чувства щастлива, а да живееш в постоянно неудовлетворение едва ли означава да живееш смислено.

Извинявам се, ако звуча крайно, просто такова ми е мнението. Аз имам едни житейски приоритети, Ева, или ти, или някой друг може да има коренно противоположни. Не искам да се налагам, просто си споря заради принципа, изказвам своята гледна точка, напълно съзнавайки, че не е задължително тя да е споделена.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е въпрос на лично отношение, но не мога да се сдържа, защото ми напомняш една близка приятелка. Защо ли ми се струва, че изпитваш мазохистично удоволствие от ситуацията и се виждаш с ореола на скръбно достойнство?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ева, ти не си ли си дала отговор на най- важния за теб въпрос с признанието: " Не живея в моя филм. Това не е нещото, което искам от живота си"? Ако не го беше написала така простичко и ясно, вероятно би имало смисъл да те заливаме с потоци от мъдри съвети как да опиташ да запазиш брака, как да съживиш семейния секс и прочие, но...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре казано!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ласкаеш ме.Приятно ми е, естествено, няма да крия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да дефинираш страховете и да осъзнаеш собствената си слабост е нечовешки трудно понякога.Това изправяне пред себе си винаги води до нещо и то не е потъване в мирова скръб, а достигане до идеята да предизвика собствените си демони.Ето това е смелост, другото е лудост и напразно ръкомахане и развяване на знамето на героизма.Както казва Георги Марков, героите живеят за един миг на своя героичен жест, хората живея живот и това е много по-голяма смелост/цитирам по смисъл, забравих точните думи на есето, за което в този миг съжалявам ужасно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не оспорвам това. Но ако дефинирането на страховете и осъзнаването на слабостта е постижение, то дефинирането на необходимостите и осъзнаването на потребностите е мъдрост. А смелост аз наричам, когато резултатът от всичко това е решителна стъпка в посока на това да постигнеш нещата, които наистина са ти нужни.

Когато Господ затваря врати, отваря порти!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Странно е как хората се "виждат" през екрана.
Ето аз как те виждам, а да видим дали съм познала:
Високо образована.Вероятно филологическо образование.Вероятно българска филология.
Около 35 години.
Първи брак - без особено желание, но той вероятно е настоявал.
В някакъв период от живота си си обичала шумните компании и ексцентричните пиячи за свои приятели/не казвам гаджета/.Може би ти самата доста носиш на алкохол и това е забавно и приятно на околните.
В някакъв смисъл си ерудирано популярна.
Най-вероятно си красива.
Имаш дете./това май го зная от прочетено някъде

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Със сигурност не го прави, ако изпитва ужас.В подобни екстремни изживявания има огромна доза удоволствие.Практикуват се от хора с натрупана енергия, която психолозите определяха с някакви термини, дето не се наемам да цитирам, нито да разбирам.

Да, мисля, че когато го правят, са спокойни, защото предчувстват удоволствието.Аз имам желание да опитам какво е, но не съм готова да го сторя.Докато не се почувствам извън ужаса, няма да скоча с бънджи заради идеята, че на някои им харесва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тя не отрича необходимостта от стъпка, просто е нужно време да се освободи от сковаността на мускулите, за да я направи с удоволствието на танцьор, а не като паралитик, който пробва дали може да ходи.

Времето е единственият критик без амбиции

В много неща си познала, други -не. Рак съм. И съм пред 3-ти брак. Виждам много неща от себе си преди в ЛИРА (която вече не е ЛИРА), но вече посмекчени, нищо, че съм по-млада от нея. С внимание съм била обграждана винаги - просто родителите ми са страхотни и имам щастието да имам верни приятели. Това, че мъжете ме харесват не е кой знае какво, защото си давам сметка, че е до време. В момента съм щастлива и то защото посмях да изляза от клишето на един брак, който не ми носеше радост и имах късмета да срещна човек, какъвто винаги съм търсела.

Не знам дали ме харесваш наистина, но те моля да повярваш в няколко неща:

1. Състрадателна съм и всяка история минава през мен.
2. Ако звуча крайно, то не е защото съм високомерна, а защото искам да вдъхна надежда и кураж на тези, които в момента не са щастливи.
3. Все още съм бляскава, но се опитвам вече да не отдавам прекалено значение на това, защото съзнавам, че е преходно състояние.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, не- днес определено ти е най- вдъхновеният в художествено отношение ден, откакто те " познавам".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ясно е, че търси разнопосочието на мненията.Това си е част от процеса - започваш с осмислянето, минаваш през назоваването и нещата си поемат по пътя.Къде ще стигне е мистерия.Как, кога и дали ще пропилее живота си е неизвестно, понякога дори не зависи от волята ни.
Реакцията на всяка житейска ситуация е индивидуална.Единственото, което аз отстоявам, е, че тя трябва да е адекватна на душевното и физическо състояние на човека, за да бъде един нормален, а не болестен факт в живота му.

Времето е единственият критик без амбиции

Извинете ме, че се намесвам. Приятно ми е да ви чета. Ама се почесвам смутено- не станахте ли много: Невъзможна- делфийския оракул, ти- пророчица Касандра?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вярвам в тези неща, които твърдиш за себе си.
По интуиция.
И от опит.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При мен проблемът е, че никой не ме слуша, а накрая се оказвам права!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не си ме видяла във вихъра на вирусен творчески подем, тогава ще бъда достойна за нечие още по-вдъхновено перо - да ме осмисля и оценява.Мисля към теб да се насоча, направо ми галиш най-пищно честолюбивите психолого-литературни амбиции.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Времето е единственият критик без амбиции

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от HEBЪ3MOЖHA на 21.11.06 19:02.

Много съм добра, направо се плаша от себе си, иде ми да си посегна сама, особено ако мъжкото тяло позакъснее......

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз тука, изпадам в някои съмнения, че вие с господин Оскар сте си говорили лично.....мдам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Взаимно е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най- добрият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш- цитирам по памет О. Уайлд, с когото, както вече биде установено, имахме тесни духовни( задочни) контакти по едно време. Така че, ако пък много те влече...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виж, всички знаем колко е важно да бъдеш сериозен, така че аз ще се отдам на сериозни занимания сега.Дали ще се поддам на устрема към собствената си персона, ще се разбере утре по духа и творческото ми настроение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще тръпна в творческо очакване, лельо Огъста. А сега може ли да изведа кучето, тъй като изглежда тревожно?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То е ясно че жената си е вече с диагноза! /психическа/. Направо си го представям животът и - "Почакай да заспи детето и тогава излез! Като се върнеш остави изпръсканите с органична течност бельо да ти го изпера, за да ти е готово за следващият път! И не забравяй да се избръснеш, защото е много неприятно като ти правят еди какво си да е нехигиенично и прочие"...направо да ти се доповръща!
Само че един прекрасен ден/когато за пореден път е сънувала как стои над заспалия си облекчен нейде другаде съпруг и му се кани с оня, най-острия нож)))/, съня да не стане факт.../това ще разберем от вестниците))/, щото дълго е таен гняв и това привидно примирение си е направо крачка от дремещата психопатия...после що имало 'Мълчанието на агнетата"...е така се създават психарите, ГОТОВА РЕЦЕПТА!
Чудя се аз на този "джентълмен" не го ли е страх да живее в подобна обстановка? Не му ли се струва някак неестествено жена му да приема толкова кротко нещата?
Била притъпила усещанията си, станала индиферентна...обаче никой не говори за вулкана под похлупака! Не знам дали става въпрос за мазохизъм, но определено говори за настъпили сериозни изкривени психични отклонения...които остават отпечатък за цял живот! Защото тази жена е унижена до дъното и продължава да лази в пихтията на собствения си разпад!

А "Невъзможна" да продължава да и пее приспивни песни)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чак пък и диагноза постави

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато му дойде времето , а?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...ама честно!
чета те...чета разведена с нейното мнение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По - скоро второто

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Или за догодина....кои приемат тогава?)) Тая година клас взе Краси Ранков))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Успех в кандидатстването, тогава!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ех, де да можеше да се върне времето...)))
Значи , познах...това си го казала когато беше на оня камък в Хайд парк))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всички имаме различен праг на поносимост и то към различни неща.
Аз съм способна в името на нещо да си затворя очите, обаче абсолютно ми е невъзможно да игнорирам дразнителя - той си ме вбесява, но умишлено си трая.Това в случаите на осъзната невъзможност да променя нещата, но при ясното съзнание, че иначе ще е по-зле.Значи, аз съм такава - подчинявам външната изява на емоциите си в зависимост от интереса си, но не мога да ги потисна вътрешно, избивам ги в друга посока

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

много добре пишеш. Прави впечатление и в други клубове.
Природно ли си е, или си се обучавала и практикувала да пишеш?
Работиш ли нещо с писане на проза на български или друг език?

Искам да знам как се развива така добра писаната реч.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти закачаш ли се, или ме ласкаеш, а?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз пия кафе, ама без цигара! Да ти е сладко, ако и да ги пиеш горчиво!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, анджък, де - за това "блокиране" говоря.
Ясно си каза жената, че иска, че осъзнава, че не може така, ама ако беше извън "блокажа", нямаше да се колебае, нямаше да назовава страховете си, а щеше да назовава мотивите за вече предприети действия.
Защо да се насилва?!
Впрочем, аз и нея я питах много неща - за притръпването, за безразличието, за безболието и за това доколко тези фактори носят уют в една нелепа ситуация, доколко я "изкривяват" и приобщават към някаква нормалност.
А ако нещата се променят?!
Възможно ли е?
Тя очаква ли промяна, дори подсъзнателно?
Аз по принцип не постулирам подобни неща, но даже я посъветвах, при положение, че и мъжът й е индиферентен към нейния живот на жена, да се почувства свободна в самия брак и да започне някаква връзка.Вероятно това ще й даде тласък - независимо в каква посока.Наранени няма да има.Само ще се отвори към "другия" живот - този извън съпруга.Но, когато си прекарал целия си съзнателен живот като брачен партньор/каквото и да означава това за отделния човек/, е много трудно да се измъкнеш от позицията, без да си влязъл в друга роля, която да ти дава усещането за пълноценност на изживяванията извън стария модел.

Времето е единственият критик без амбиции

Проблемът е, че тя вече е имала връзка, а тя я е вкарала в още по- голямо объркване. Страничната за брака връзка не е решение или е решение само за определени хора, които нямат проблем със съвместяването на съпруга( съпругата) с Другия( Другата). А иначе би могла да изиграе ролята на катализатор и тласък към вземане на решение. Но дали взетото пък в подобна ситуация решение би било обективно и правилно? Сложна работа... И за да не е толкова сложна, най- вероятно човек трябва да я опрости и да я сведе до няколко простички въпроса: обичам ли го този мъж, така че да ми е приятно с него у дома, така че вечер да искам да си легна до него и с него; държа ли на него или все повече го виждам като заменяем или желая да бъде такъв; ще навредя ли на децата си или атмосферата у дома, лишена от обич и нежност между нас, им изгражда отрицателен образ на брака и ги затормозява повече, отколкото ако "мама" и "тате" биха живели поотделно; по- добрият изход ли би бил разводът( след отговор на останалите въпроси).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

че си професионалист. Ако беше отгоре на това и любител, трябва да се гърмим ние писачите лаици де...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами, ако няма любов или обич, остават:
децата - те, обаче порасват.
парите - те, в нейния случай не са проблем.
статутът - винаги може да се "бракува" пак, ако й е важен.
"присъствието" на мъж - винаги се намира някой, който да запълва тази ниша.

Значи - проблем няма.
И все пак...колебание съществува.
Значи има нещо, за което не се досещаме ние, може и тя да не се досеща, но когато осмисли и него, вече ще е взела решение.


Изброените по-горе неща,могат обаче да звучат и с продължение:

....ами, ако ме осъдят, ако се разхайтят без биологичния си баща?
....ами, ако се разболея и не мога да работя, а той вече има друго семейство, парите...как ще си гледам детето?
.....ами, ако не намеря някой подходящ за брак, или намереният се окаже в последствие още по-лош избор?
....ами, ако никой не пожелае да бъде до мен, като остарея, с кого ще си кажа една дума, с кого ще си спомням за младостта, с кого ще си говоря за внучетата и зетя или снахата?

Ето това "ако", което ние отричаме, съществува не само като хипотеза, то е реален вариант за много хора, когато то изчезне, значи наистина няма да има проблем да види и изведе себе си извън тази ситуация.И само тогава "ако-то" няма да се материализира, защото няма да бъде допуснато в съзнанието й.

Времето е единственият критик без амбиции

Многословие. Пардон за намесата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много си права, за жалост. Гадното е, че ако човек е хванат в примката само на такива "ако" и е чувствителен, рискува душевното си здраве. Надявам се при нея да не е така.

Виж, образованието в областта не дава особени предимства на пишещия човек.
Аз чета тук много хора, включително теб, които се справят далеч по-добре от много "професионалисти".
Ти нямаш нужда от "успокоение", повярвай

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами, ако едно такова "ако" се изроди в нещо злокачествено, просто трябва или да се "изреже", колкото и да боли, че и да ти унищожи всичко красиво по тялото и душата за известно време, ама да се премахне болестта, или да се оставиш да те убие.
В коя фаза се намира отделният човек може да прецени специалист.
Аз не се наемам.

Времето е единственият критик без амбиции

По повод другата връзка, която също я е разочаровала си мисля, дали пък няма проблем при избор на партньорите - дали точно това не е сбърканото нещо, което трябва да оправи?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За такава преценка обаче трябва повече инфо. Пък и най- добре е тя да стигне до този извод сама, без чужда помощ.
По принцип естествено, че е напълно възможно. За такъв род грешки понякога плащаме цял живот, ако не съумеем да ги поправим качествено и навреме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ъъъъъъъъъ май си се припознала...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите