Това е едно много, ама много ясно изказване, на човек, който за разлика от повечето, които мислят, че са наясно със себе си, са далеч по в неведение от тебе.
Мислиш, че си объркана?!Съвсем не!Ти си дефинирала страховете и неяснотите си.Това е най-важното.Оттук нататък твоят момент ще дойде в мига, в който завършиш уравнението, защото там се мъдрят неизвестни.
Това рано или късно ще се случи, тогава няма да има загадка, ще има факт - ставаш или си тръгваш, но ще е спонтанно, поради липсата на дилема за решаване.
Чакай.

Времето е единственият критик без амбиции

Естествено, че има инстинкт за самосъхранение и понякога се случва точно заради този инскинкт да скача и да предприема рискове.
Може доста да се говори по тази тема, но не мисля, че е редно да го правим тук.
А как тя ще постъпи, наистина решението си е нейно. Всеки човек го е страх малко или много да предприеме сериозна стъпка в живота си. Но в крайна сметка и женитбата и раждането на деца са си риск.

Женитбата е натоварена с много положителни емоции, които притъпяват усешането за риск, раждането - също.
Разводът е мрачен период, в който осъзнаваш провала си с някаква много важна за теб сфера на живота, виждаш времето, като пропилян миг и не искаш да се отричаш от него, искаш то да остане в биографията ти, иначе сякаш триеш години от живота си. Това е усещане, подобно до чувството за смърт.Тук рискът е огромен - не за живота след това, а за усещането ти за живота след това.Затова аз си мисля, че по-добрият вариант е да се изчака моментът на тревожност да отмине, за да се съхрани психиката, а после нещата просто се случват, ама трябва да си в хармония с решенията си, да го усещаш като начало, а не като край на част от себе си.

Времето е единственият критик без амбиции

да, естествено, че при едното се очакват много повече благоприятни емоции след случването му, а за развода точно обратното, но реално погледнато риск има.
а че човек трябва да изчака и да обмисли нещата, то това важи и за всяко решение.

Не толкова да ги обмисли, те нещата се обмислят бързо, просто да ги почувства е нужно, това усещане за сигурност в решението е емоционално, но е следствие на осъзнатост.Просто между осъзнаването на необходимостта от дадено решение и емоциналното приемане, лишено от страх и ужас, има един период от време, който не бива да се пропуска - не за друго, а за да се съхрани психиката на човека и това да е един житейски факт, а не някаква трагедия.
Просто един гратисен период - неслучайно и при самия развод ти дават такъв и точно в него, в това безвремие, в което вече си предприел крачката, но не си и притиснат от неизбежността й, защото осъзнаваш, че все още си в сарото, познато положение, хората се успокояват и понякога се събират отново, а понякога се ощастливяват от свободата си, но определено се успокояват.

Времето е единственият критик без амбиции

Аз не се гордея,че съм разведена,не съм искала това да се случи и постоянно повтарям,че ако човек има шанс да спаси брака си трябва да го използва.
Аз пет години се борих,но не успях,просто любовницата беше по-упорита от мен.
Какво се случи след раздялата-пълен,тотален срив при мен,бях месеци наред неадекватна,вървях и незнаех какво правя.
А трябваше да се решават много проблеми-ново жилище,ново обзавеждане,ремонти и всичко това се стовари върху неадекватната ми глава.
Децата ми са големи и те поеха нещата в свой ръце,но често вечер плачехме и незнаехме какво стана и защо се случи всичко това.
Напълно разбирам жените,които се срахуват от развода,защото след това е много трудно да почнеш от нулата.Няма щастливо разведени,може би повечето от нас са спокойни,защото няма дразнители,но всеки по своему страда.
Ако всичко е загубено просто се подгответе психически и финансово,защото проблемите след развода са много и трябва да се решават.
Малко объркано стана,но как да ви кажа,че след единия ад ще влезете в друг по-голям и не се знае как и кога ще се справите.

Така е, но понякога пред страха от риска, се подлагаш на по-голям риск - т.е. забавяш се при "скачането" и това, от което искаш да избягаш те застига и затрупва и вече няма как да скочиш, дори и да искаш- образно казано.

Естествено ,че всичко е в ръцете на Ева, всичко е неин избор. Но щом пише тук, явно се нуждае и от други гледни точки. Лично аз не виждам какво има да рискува в подобна ситуация - единственият риск, пред който е изправена със сигурност е един пропилян, безмислен живот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм го правила аз самата, но дали когато човек скача с бънджи, го прави когато се почувства напълно спокоен или просто се хвърля напред, въпреки ужаса, който изпитва?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Боя се, че има много хора, които прекарват целия си живот в скръбно познание за себе си и страховете си и не могат да излязат от омагьосания кръг. Аз бих я поздравила, когато достигне познанието не на страховете и неяснотите си, а познанието за това, което наистина й е нужно и което наистина иска.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Зависи. Отношението ти към един развод би могло и да не бъде толкова драматично. Много зависи от ситуацията и от това дали си желаещата развод страна. Разбира се, един развод означава и чувство за известен провал, за което говориш, но може и да бъде съпроводен от огромно чувство на облегчение, чувство за започване на нещо ново и по- добро, за връщане към себе си, за прераждане. Но зависи от ситуацията, пак казвам, и от това да не се бориш с гузна съвест, която да ти нашепва, че си тръгнал да градиш "новия си, щастлив" живот върху незаслуженото страдание на други.
Пардон, много мелодраматично се получи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите