Тогава щом си наясно с нещата, какво очакваше да ти кажем тук.
Каква мъченица си и колко ти е тежко, или да ти кажем браво, евала как търпиш такъв мъж.
От този ти последен постинг става ясно, че не само на съпругът ти му е удобно това положение и го устройва, а и на теб.
"не правя защото детето ми е малко, а кариерата в развитие и имам нужда от перманентно покриване на часовете извън работно време" и още, което ти пак сама си казала.)
Ти самата ползваш мъжа си като домашна помощница и притурка към банковата ти сметка, а после обясняваш, че ти било тежко.
Ами погрижи се сама да си оправиш положението, дали чрез разговори със съпруга ти или някакъв друг начин, това вече си е твоя работа.
Но на човек, който не му харесва дадено положение или ситуация, в която той е намесен се опитва да излезе от нея. А не да чака господ да го измъкне, или който и да било друг.

Не визирам потърсилата съвет тук, а говоря по принцип. Не всички хора мислят и действат еднакво, което е ясно- имам предвид, че в едно и също затруднено положение или безмислен и отдавна изпразнен от съдържание брак, не всички реагират веднага или адекватно на ситуацията. Не всички жени (или мъже) имат силите бързо да се преборят със статуквото, стереотипите на живот, страха си от неизвестното, несигурността си и т.н. Поради това и някои пишат и правят опити да разказват историите си тук. Поради това и аз например съм против грубото раздаване на съвети с убедеността на последна инстанция (въобще не визирам теб, а говоря по принцип) и неделикатното бъркане в душата на другия. Колкото и опит да има човек и да си мисли, че има едва ли не "житейски рецептурник" за всякакъв вид аварийни ситуации, "рецептите" не винаги сработват, защото понасят различно на различните "пациенти". Някои хора страдат по свой си начин и се чувстват неразбрани в браковете си, в които поради една или друга причина някъде по пътя е изгубена комуникацията, но нямат нито кураж нещо да променят, нито умението да се самоизвадят от блокажа. Заради това е много просто да кажеш "хей, я се вземи в ръце, стига си ревал(-) и си се тръшкал(-а), ами действай; който иска, го прави, какво толкова", но на практика не всеки има силата да се изправи и да го направи. И тук нещата изискват повече време, повече общуване с хора, преминали през аналогични житейски ситуации (защо не точно в клуб като този), повече вглеждане в себе си и търсене на отговори на въпроси като "кой съм", "какво искам от себе си и живота си", "мога ли все още да осъществя жизнено важните за мен цели с партньора, с който съм в момента", " изгубили ли сме безвъзвратно обичта помежду си, удоволствието да бъдем заедно и способността си да комуникираме пълноценно","имам ли все още желание да правя опити за близост с партньора си", " отчуждени ли сме без шанс за промяна", "имам ли сили да продължа нататък сам(-а)" и прочие. Може би след това, там някъде ще се появи и Решението.

Колко големи следва да са, за да нанесем възможно най-малко поражения върху тях? Да приемем, че се извърши възмогно най-цивилизова - каква възраст е оптимална.
14 - 16 - или направо пълнолетни 18 и заминали студенти??
Ако се абстрахираме от личните причини, до колко да чакаме децата?

... все повече ми се струва, че питаме не там, където следва да питаме това, което питаме.
Тук клубарите да горди с решенията си за развод, с решимостта си, действеността си и начина по който са се справили с тази тежка житейска ситуация. Това ги обединява и мотивира. Можем само да им завидим. Така ми се струва на мен.
А ние питаме какво да правим в тези ситуация. Или дали това, което правим, има допирни точки с други мисленета. По самото заглавие на клуба е ясно какво биха ни отговорили. Аз например в паралелната тема Спасение на брака всъщност исках именно това да питам - как клубарите смятат, че могат да спасят някой брак при положение, че повечето от тях са щастливо разведени - тоест по определение няма как да защитават тази институция и да я спасяват. Така и стана - темата ми разсея абсолютно всички съмнения, които имах против развода. Гледам тази тема се развива по подобен начин.

Аз също съм в подобна твоя ситуация с тази разлика, че обичам мъжа си, но ежедневното положението е нетърпимо за нормален бит - тоест има тъпи сцени и скандали. Аз също не знам къде ходи повечето време освен ако не реши да ме уведоми, имаме две малки деца да обгрижваме, и довършваме дом. Не знам какво би било, ако освен всичко останало не го обичах - това според мен е много тежко за ежедневно търпене. Относно грижите за децата аз лично смятам (и горе те бях попитала) че това покриване на грижите и времето може да дублира и при разделени домове, ако той желае това. Предполагам, че да.
Но иначе и на мен ми звучи, че при теб няма незабавна нужда за каквото и да било, още повече не се карате, което дано да е винаги така. Виждаш, тук са скептични клубарите, напълно разбираемо, както се казва, те се връщат оттам, накъдето ние или поне аз вървим. При мен е обратното, обичам го, но ежедневието не се търпи, и многобройните разговори доникъде не водят.
Той също като твоя казва, че ме обича, но също като вас общ секс почти няма, а един мъж ако обича една жена, няма как да не я чука, те така главно обичат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм давала съвет още по-малко от последна инстанция както се изрази.
Разбирам, че жената изглежда е имала нужда да сподели, но и очаква в крайна сметка някакви отговори от нас. Но отговори, които тя сама си е дала доста отдавна.
Е това не мога да разбера у хората, напълно наясно са с положението си, какво искат и в крайна сметка продължават да стоят на едно място.
А от думите на дамата съдя, че това положение не е от вчера, а поне от 1година.

...'Гадните житейски клопки", които съвсем не са случайни))) Изпитание за достойнството, характера ...и в повечето случаи надделява суетата, разбира се!)) Тези, които остават в играта са бъдещите перфектни лицемери и онези дето ти се усмихват докато ти забиват ножа)) Така че някой докато се бори с живота и несгодите му и докато отстоява себе си за да живее своя живот, те се изграждат като онези, които никога няма да усетят сладостта да бъдат всичко това! После не се питай защо изпитвали ненавист /явна или тайна/ към всичко обкръжаващо ги))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

:))) Наистина лично аз не мога да разбера такива хора, нито как човек може да живее по подобен начин. Независимо заради какво, или заради кого.
А защо тези хора мислят, че децата им са толкова глупави, или слепи, или безчувствени, че не могат да усетят подобна атмосфера в къщи.

..последната дупка на кавала! Важното е да не се наруши стандарта! А и децата реално погледнато се превръщат в същите , че и по големи играчи от родителите си)) Но това ако са по-голями/в случая детето явно е доста малко/
Всъщност нещата винаги търпят някакво развитие, рано или късно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бях написала конкретно и ясно, че не визирам изобщо теб като "истината от последна инстанция".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Естествено.))))
По темата може да се говори доста, но явно в общи линии с теб сме на едно мнение.)))