иначе казано. Именно съквартиранти.

Такива бракове имам чувството че има доста наоколо, кои осъзнати и кои не.
Хубаво е, че твоя е осъзнат такъв. Хората си вегетират.
Значи не го обичаш вече. Нямаш парични спирачки. Грижите за детето могат да са почти непроменени, след раздялата, ако той желае да участва наравно. Преживяла си разочарование от нова връзка. Търсиш и очакваш. Така ли е?

Той иска ли да направи нещо или е ок така? Харесва ли си живота такъв?
Защого ти звучиш, като просто да те е страх от действията, които явно сама ще трябва да предприемеш, ако въобще се решиш. Ако е така, добре го разбирам, тъй като съм на подобен етап, със съответните разлики.

Представи си себе си след 10г. примерно. Ти си психолог, отговори си сама - устройва ли те това.

Щом не изпитваш нужда и желание да се докосваш до него, да споделяш с него каквото и да било, какъв е смисълът да продължаваш да си с него? Само заради детето? Само защото така си свикнала? Това е някакво съвместно съжителство с човек, за когото сама казваш не ти пука какво прави, нито къде ходи, с кого и т.н. Тогава?
Казваш резултат на болка е цялата тази ситуация - ами или си мазохист, или не знам. А и казваш, че си психолог и си се консултирала и с други колеги. Тогава би трябвало да имаш достатъчно ясен поглед над ситуацията и причините за нея.
И докога ще издържиш по този начин, представи си един прекрасен ден ти самата се сринеш психически - какво мислиш, твоят съпруг ще ти каже "браво жено, много ти благодаря за нервите и за това, че ме търпя" или ще се юрне да ти помага.

Аз преди една година излязох от подобна ситуация,но ми трябваше време,за да се реша на тази стъпка.Бившият ми съпруг и досега ми е сърдит,че се изнесох и се разведохме,той не искаше и още не иска този развод.
Оправдавам в момента твоите колебания,защото детето е малко и в името на неговото спокойствие можете да останете още такова семейство.
Много пъти съм писала и казвала и сега пак ще повторя,че децата трудно понасят развода и всяко по своему го преживява.Затова е по-добре да са малко по-големи и разбиращи.

...с науката "психология"))) Психолог може да бъде добре препатилия човек, който е съумял да се справи със себе си в цялата тая каша наречена "живот" . Иначе какво, учил психология на книга, взел си изпититте с отличен и айдее готова работата...психолог се става след 35-40 годишна възраст и то при условие че имаш и добре подплатен със случки живот! Е, ако имаш и това образование тогава пакета е пълен! И след 40 годишна възраст можеш да започнеш в пълно съзнание да практикуваш тази професия...мен лично би ме било срам да с еафиширам като такава ако нямам достатъчния жизнен опит!
Нищо лично, Ева, похвали към теб за смелостта ти да споделиш....но и самото ти образование в момента те дърпа назад))) Просто си представям каква каша е в главата ти! Споко! Винаги има начин! Твоят начин!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моята позиция по темата е, че не е необходимо да си сложиш ръката в огъня за да разбереш, че ще се изгориш. Пато-емперизмът е начин за изследване на света, който разумните хора отдавна не практикуват, с което искам да ти кажа, че се отнасям скептично към тезата ти, че трябва да изсърбаш много помия в разстояние на 40 години (тази граница как я определи не ми е обяснимо) за да станеш качествен психолог - прости ми, но е някак повърхностно. Освен това никъде не споменах, че психологията е моя професия! Истината е, че психологията е второто ми висше образование, което завърших от личен интерес, но това далеч не ме прави професионалист, а само подготвен човек. Достатъчно off topic.

Привидно нещата наистина могат да изглеждат - стои си тя и чака, пък и мрънка междувременно! Не за нещо по същество, а че е неудовлетворена! От каква се пита в условието, като не прави нищо реално?! - отговарям: не правя защото детето ми е малко, а кариерата в развитие и имам нужда от перманентно покриване на часовете извън работно време, поради удължени преговори, не спазени срокове и т.н. Не се изнасям защото няма скандали и тъпи сцени, само разпределени отговорности. Не дръпвам чертата за да заживея на чисто, защото не се чувствам подготвена да преживея развод - била съм свидетел и знам колко се осират нещата "и в най-добрите семейства" когато започне деленето на снимките, детските играчки за да има и в двете къщи и сметките за ипотеки. Не съм готова за това да изпадна в депресия, когато отговарям за дете, доста хора служебно и най-вече отговарям пред себе си!
Но веднага слагам на другата страна на везната - тежко ми е! Да! Тежко ми е и не се чувствам себе си!
Търсех Вашите гледни точки, аз да осъзная да колко анализът ми има допирни точки с реалността и до колко терзанията ми са плод на "женската психика".

...направи си необходимите анализи и се оправяй!)) Все пак проблема си е твой, нали?
А по въпроса, кое било актуално /знам ги тези актуалности, дето са създадени от теоретици, та случайно да не си изцапат ръчичките с нещата от живота/ в разнищване на психиката ще ти кажа: "Говори ми, говори ми!" Говори ми че не се минавало и през личният опит!)) Аха, стой си във вакуума...или всъщност, не...ето това си е твоя горчив опит! Носи си кръста и не реви)))
Пък всъщност това може и да си е твоето наказание...де да знам! Имаш си глава н араменете, нещо под шапката...ами използвай ги)))
И никога не се оправдавай...олекваш, това обаче се учи в училището "живот"!
Както и никога не употребявай лафа - от кое висше са ти последните знания))) Слушай кака си....а сега ти позволявам да ми теглиш една))
Ха ха , сетих се за един клубар дето казва: "Като знам какъв инженер съм, ме е страх да ида на зъболекар!")))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от makeover на 17.11.06 18:45.

Не са плод на женска психика, дори напротив. Каква женска психика, ти ясно каза какви са причините за да търпиш това положение. Въпрос на време е, и също въпрос на приоритети. Когато важните за теб сега неща станат по-малко важни, ще промениш нещата. По-просто казано, преценила си че може и да ти е тежко, но ще ти е по-тежко ако напуснеш мъжа си.
Знам и нещо по-лошо от това: да можеш да напуснеш, но да няма за какво, и да ти е все едно дали си там или където и да е другаде.

Гузна ли си?Може би съвестта ти създава пречки да предприемеш нещо по-радикално.Понеже не го обичаш.А твърдиш,че той теб "по мъжки".
И какво значи отчаяно,себераздаващо сеи безумно смело?Нали той те е обичал?Какво те кара да охарактеризираш така борбата си?
Загатваш за онази всепоглъщащата, безумната любов.Мислиш ли ,че тази "любов" подхранва и укрепва любовните отношения със съпруга?Нима е възможно?

Здравей Ева,реших и аз да се намеся в темата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите