То това е ясно, аз питам конкретно, търся нейния опит, така, за да осмисля част от въпросите си, които, естествено, са мои лични.Аз не търся решение на нещо свое, аз питам как е там, някъде при другите.Защото аз вярвам на чуждия опит.Мислех някога, че при мене е различно, но по-късно осъзнах, че в живота всичко е някаква матрица, че нищо не е уникално, само начинът, по който реагираме с чувствата си е уникален, а ситуиациите са лишени от изумителна оригиналност.

...когато съм усещала , че не живея собственият си живот съм излизала от играта!
/Друг е въпроса какво те задържа в сегашната ситуация - пари, стандарт, битови удобства, страх да не разстроиш психиката на детето...ти си занеш/
За някои неща обаче наистина се иска и смелост и лудост...прецени дали ги притежаваш в достатъчно количество! Някои неща стават по-лесно не като филосовстваш, а просто като действаш!

Осигури си лукса, насъщния сам ще си дойде!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от makeover на 17.11.06 14:35.

Анджък, де!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

патките нЕмат свършване

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мене, пък, ситуацията ми е интересна.
Даже ме вълнува някак си.....
Споделям, де, да не излезе, че нямам никакви интереси извън собствената си персона

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

че не знаеш какво ти носи утрешния ден

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, баш заради тази неизвестност в бъдещето би трябвало да се застраховам, де.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За мен лично най.страшно в личните отношения е живеенето в някаква полу-истина. Животът ни и без това е изпълнен с достатъчно полу-неща за да си го причиняваме и в личния живот.

Ще ти разкажа как постигнах т.нар. индеферентност. Всичко беше както в нормалния живот - комбинация от обстоятелства и събития. Първоначално се борих отчаяно, себераздаващо се и безумно смело в името на любовта, детето и съзнателния избор, който сме направили да бъдем заедно. Да сме Ние, а не Той и Тя. Смея да се изправя и да кажа "направих всичко, което се сетих - и добро и не чак толкова разумно", но се отчаях когато се дадох сметка, че просто нещата и най-вече мъжът до мен е излязъл от „промоцията” и се е върнал към нормалните си, характерни и типични за него параметри, а те не ме удовлетворяват! (Изкушавам се да се впусна в разсъждението – че всичко е чист късмет, когато те порази онази всепоглъщащата, безумната любов.) Не искам да изпадам и в откровения за да потвърдя позицията си с примери - на моменти са брутални или по-вярното е - в моята глава и моето усещане ги приема за такива! И тогава се пречупих! Открих свободата на това да не се терзаеш от липсата на внимание, такт, жестове на любов ... а това е ... да разбереш, че не обичаш! Така дойде и момента, в който открито казах, че нямам нищо против да бъде щастлив по неговия начин ... и научих, че той отдавна го е направил ... някъде... с някого... с няколко!
Не съм си събрала чантата, гащите и шапката защото нямам повод това да се случи, а от друга страна грижите които си поделяме за детето са такива, каквито сама бих се затруднила да осигуря, както и не се е появил човек, който да има куража да си поделим. ... а май ми се иска да го има, ... повече от колкото ме е страх, повече от колкото си признавам! Изключвам от разсъжденията си финансовата страна на нещата, защото това за мен това не е проблем – както споменах имам успешна кариера и прилични доходи за БГ стандарта. Няма да бъде честно, ако не спомена, че преживях и едно доста неприятно разочарование от връзка, която започнах в стремежа си да бъда активна и решаваща съдбата си жена – и сега това също е сериозна бариера.
Това е моята формула за постигане на брак клише - двама човека, коите си поделят сметките и рожденните дни на роднините!

Да си живееш сегашният живот и да си многострадална или не чак толкова, но да търсиш връзка, опора , подкрепа и разбиране....ама за всеки случай да си имаш и сигурничкото)) Мнооого си далеч от истината! Нещата се извоюват със собствените ти страдания и първо откъсване от сегашната ти действителност! После борба с живота, но вече освободен аот оковите на мнимото семейство. След това независимост и достойно посрешане на евентуалните несгоди....чак след това идват новите срещи)))
Малко си патила и още не ги знаеш тия закони)) То иначе и баба знае така: "Ох, зле ми е, а дано срещн анещо по-добро пък тогава да зарежа злето дето ми е сега!" Казвам ти, това не е начина!
Всичко ще започне и ще свърши с твоите дела и инициативи, които поемаш!
Не става така : Колкото хляб , толкова и сирене!
Но това са постъпки и действия на професионалисти)) Не знам дали ти си от тях?)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите