|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Не ви разбирам, хора!
[re: Eвa]
|
|
| Автор |
Markizata (sense ) |
| Публикувано | 21.11.06 20:55 |
|
|
...ама честно!
чета те...чета разведена с нейното мнение...какво да кажа...освен, че не ви завиждам и не пожелавам и на най - големия си враг да си причинява това! Защото вие сами си го причинявате!
Първо, ако вие разглеждате себе си като "патките", както се изразява тя, ако имате себе си за такива, патки, зависими от мъжете си, чакащи ръката, която сутрин ги храни, по обед им чисти, а вечер ги коли...какво да кажа!?
Не правя еквивалент между казаното от теб и от нея!...но тази чудовищна несигурност и ужас да останете сами...тука се говори за бънджита, за размазване, за трупове, за депресии, за ужаси - всичко това са кошмарите, които вие САМИ сте си загнездили в съзнанието и вие САМИ избирате да си живеете с тях!
Плаши ви самотата? ВСИчКИ сме сами. Това за вас новост ли е?
Раждаме се и умираме сами. Живеем сами със себе си. И в този живот няма НИКОЙ и НИщО, на което можем да си позволим да разчитаме, освен на себе си! Това е единственото, което ИМАМЕ. Всичко останало е подарено!
Можем само приятно да се изненадаме и да се радваме, като го получим, подаръка, но не и да тръгваме да се размазвам на асфалта, ако не го получим!
Защото важното е, че НИЕ оставаме!
Само че вие, струва ми се, правите най - голямата грешка - като не получавате подаръка, посягате на единственото, което имате - на СЕБЕ СИ като личности! Спирате да вярвате в себе си...допускате да се чувствате зависими...да правите живота си зависим от нечии друг. А това е ОГРОМНА грешка. Просто така се губи всичко.
Всички сме го правили...все пак сме само хора...въпросът е, осъзнаваме ли го и какво правим, ако го осъзнаем!
Всички се страхуваме...и най - тежката борба е с нас самите. Страшно е, да...
Аз също съм се чувствала така...някога. И се преборих. Сега съм сама със себе си. обичам се. И обичам... и съм обичана...много...И няма да се размажа заради никого на асфалта! И няма да намразя никого за това, че просто е спрял да бъде влюбен в мен - никога!
Защото просто не ме е страх да съм сама...вече не!
А вие?...
Страхът е най - страшен...останалото просто се случва!
| |
|
|
|
По - скоро второто Аз съм го правила с ролка по въже...страшничко си е...но щом пребориш страха, останалото просто се случва - и е прекрасно!
| |
|
Тема
|
 Re: Това монолога за НАТФИЗ ли ти беше?
[re: Markizata]
|
|
| Автор |
makeover (LIRA ) |
| Публикувано | 21.11.06 21:12 |
|
|
Или за догодина....кои приемат тогава?)) Тая година клас взе Краси Ранков))
Осигури си лукса, насъщния сам ще си дойде!
| |
|
Тема
|
 Re: Това монолога за НАТФИЗ ли ти беше?
[re: makeover]
|
|
| Автор |
Markizata (sense ) |
| Публикувано | 21.11.06 21:25 |
|
|
Успех в кандидатстването, тогава!
Мен вече са ме приели отдавна там, където исках
| |
|
Тема
|
 Re: Това монолога за НАТФИЗ ли ти беше?
[re: Markizata]
|
|
| Автор |
makeover (LIRA ) |
| Публикувано | 21.11.06 21:32 |
|
|
Ех, де да можеше да се върне времето...)))
Значи , познах...това си го казала когато беше на оня камък в Хайд парк))
Или най-малкото тренираш за политик))...всъщност както и да е...важното е да се изказваме))
Осигури си лукса, насъщния сам ще си дойде!
| |
|
|
|
Всички имаме различен праг на поносимост и то към различни неща.
Аз съм способна в името на нещо да си затворя очите, обаче абсолютно ми е невъзможно да игнорирам дразнителя - той си ме вбесява, но умишлено си трая.Това в случаите на осъзната невъзможност да променя нещата, но при ясното съзнание, че иначе ще е по-зле.Значи, аз съм такава - подчинявам външната изява на емоциите си в зависимост от интереса си, но не мога да ги потисна вътрешно, избивам ги в друга посока
Е, тя може.Може да не я боли вече, значи наистина не й пука.Що стои с тоя ръб?!Ми, де да знам!Има си причина.
Тук интересното е, че моите причини да правя компромиси в живота си винаги са били някак.....материални/не в грубия смисъл/
А нейните са психологически.
Затова е много трудно.
Ти виж ситуация, примерна - мъжът милионер.Жената - добре образована, ама не е бизнесдама със замах, затова пък, свикнала с определен стандарт.Около мъжа пърхат куп женички с амбиции.Е, той не е от желязо
И какво - жената си вдига дърмите, за да освободи терена на някоя друга и се заема да изхранва себе си и челядта, защото парите от бившия рано или късно значително намаляват, привилегиите изобщо изчезват.Проблеми с децата......абе....
В тази ситуация що да не си притъпи чувствата и да не й пука какво прави, а да си пази статута - и заради децата, и заради всички години, в които е била част от успеха на този мъж.
Само примерна ситуация - и тя е клише, а Ева споделя, че я е страх да излезе от клишето.
Ами, страшничко е, защото не можеш да предвидиш дали ще стане по-добре, или по-зле.
Затова, когато наистина й писне, няма да си задава въпроси, направо ще лети към адвокат.Сега не е готова и колкото и да си дава сметка, че така не е редно, трябва да го усети с цялото си тяло, като необходимост, като глътка въздух при задушаване.Тогава ще стане.
Мноооого дълго стана.Пия кафе и пуша цигара, та ме налегна логореята
Времето е единственият критик без амбиции
| |
|
|
|
много добре пишеш. Прави впечатление и в други клубове.
Природно ли си е, или си се обучавала и практикувала да пишеш?
Работиш ли нещо с писане на проза на български или друг език?
Искам да знам как се развива така добра писаната реч.
| |
|
|
|
Ти закачаш ли се, или ме ласкаеш, а?!
Занимавам се професионално с текстове - да, вярно е.
Обаче имам природно заложена логорея, та и да не беше професионално изкривяване, пак щях да се изливам в слова, докато удавя някого, че и себе си.
P.S.В другия клуб не съм наминавала скоро, което личи по леко видимите, но вече забележими белези на депресираща сериозност, с която почнах да гледам на мненията си в клуба.Трябва да намина аз оттам, че да се поосвежа
Времето е единственият критик без амбиции
| |
|
|
|
И аз пия кафе, ама без цигара! Да ти е сладко, ако и да ги пиеш горчиво!
Според мен, въпреки всичко, на Ева не и е уютно в този брак. Не е вярно, че не и пука- самият и постинг тук е своеобразен "вик" за помощ в ситуация, която тя няма(засега) психологическия капацитет да разреши. По някакъв начин, даже и заради самосъхранението си, е намерила форма на поведение и житейска философия (конюнктурна някак) да примири случващото се със себе си, но това не е "нейният филм", както сама признава. Понякога не е задължително да има причина, за да останеш и да понасяш дискомфорта на изчерпан от съдържание брак. Просто има период на пълен блокаж, в който все още не знаеш кой си бил, какво искаш точно, как да го направиш, какво те очаква "навън", в света на многото възможности, но може би още повече неизвестни, имаш ли сили да се справиш и т.н. Ева е достигнала до критичната граница на търпимостта, отвъд която съществува или тоталното примирение с неудовлетвореността в името на..., или затъване в цинизма, или освобождаването и вземането на адекватно на човека и ситуацията решение. Но само след като си превъзмогнал блокирането, за което споменах.
| |
|
|
|
Е, анджък, де - за това "блокиране" говоря.
Ясно си каза жената, че иска, че осъзнава, че не може така, ама ако беше извън "блокажа", нямаше да се колебае, нямаше да назовава страховете си, а щеше да назовава мотивите за вече предприети действия.
Защо да се насилва?!
Впрочем, аз и нея я питах много неща - за притръпването, за безразличието, за безболието и за това доколко тези фактори носят уют в една нелепа ситуация, доколко я "изкривяват" и приобщават към някаква нормалност.
А ако нещата се променят?!
Възможно ли е?
Тя очаква ли промяна, дори подсъзнателно?
Аз по принцип не постулирам подобни неща, но даже я посъветвах, при положение, че и мъжът й е индиферентен към нейния живот на жена, да се почувства свободна в самия брак и да започне някаква връзка.Вероятно това ще й даде тласък - независимо в каква посока.Наранени няма да има.Само ще се отвори към "другия" живот - този извън съпруга.Но, когато си прекарал целия си съзнателен живот като брачен партньор/каквото и да означава това за отделния човек/, е много трудно да се измъкнеш от позицията, без да си влязъл в друга роля, която да ти дава усещането за пълноценност на изживяванията извън стария модел.
Времето е единственият критик без амбиции
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
| 
|
|
