|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Тц, тц, тц! Да ти имам проблемите!
[re: EvaB.]
|
|
| Автор |
ASSASSlN (минаващ) |
| Публикувано | 15.11.06 08:18 |
|
|
Да ти имам угризенията!
Ева, давай да направим нещо в тоя клуб, та да имаме някаква финансова изгода от нашите страдания. Да пишем сценарии за сапунени сериали? Що не!
"Първи български сапунен сериал". Продуценти, автори и изпълнители - "Клуб на разведените".
| |
|
Тема
|
 Re: Последното ти изречение много ми хареса
[re: ASSASSlN]
|
|
| Автор |
EvaB. (Führerin) |
| Публикувано | 15.11.06 08:20 |
|
|
И какво да й кажа?
Прости ми, че ти изгризах душата, повече никога няма да правя така!
"Едипе, скъпи, върни се, всичко ти простих. Мама"
Играя на руска рулетка с напълно зареден револвер. И печеля.
| |
|
Тема
|
Е, добре, ама аз си избодох вече очите!
[re: EvaB.]
|
|
| Автор |
ASSASSlN (минаващ) |
| Публикувано | 15.11.06 08:24 |
|
|
Няма как да те видя, Мамче!
| |
|
Тема
|
Re: Спонтанно да,
[re: EvaB.]
|
|
| Автор |
anbra (аз) |
| Публикувано | 15.11.06 08:31 |
|
|
но не отложено във времето с няколко години, предполагам. Сега желанието се е породило внезапно като остатъчна еманация от някакво несигурно зло, което може и да си направила, а може и не. И ти не знаеш май. Но пък нали казват "всяко зло за добро" - значи всъщност не си сторила нищо лошо, че да се извиняваш, та макар и протоколно
Абе нещо това извинение ми идва някак като лишено от съдържание - като настъпиш някого в трамвая се извиняваш механично, но не изживяваш, нали, нито се чувстваш особено виновен - на такова ми прилича и твоето извинение. Да, понякога човек се чувства необяснимо придърпан от благочестиви пориви, но когато са очевидно безсмислени за всички, защо да им се поддаваме?
Иначе съм на твоя страна - и въодушевена от твоя пример, високо декларирам желанието си да се извиня на всички, които съм обидила някак, а и за да не става нужда да се повтарям - и на тези, които ще обидя занапред - не, че ми пука... Ако не ми е било все едно, съм щяла да се извиня навреме, а спрямо другите съм вече с едни гърди напред...
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
| |
|
Тема
|
Re: Измъчва ме едно желание...
[re: XeйЖивoт!]
|
|
| Автор |
EvaB. (Führerin) |
| Публикувано | 15.11.06 08:36 |
|
|
Той човекът раните отдавна ги е затворил според мен, даже и съм почти убедена, че най много да изпита досада от цялата тази история Не че не съществува риск да ги отворя, който не забравям, но познавайки го ми се струва много малко вероятно Така че не мисля, че ще го тласна към нещо повече от едно допълнително движение с писмото ми към ко6чето...Но всъщност си дадох сметка, че с него изминах цяла една спирала от емоции, от най-хубавите до най-ниските. Даже низките Аз го нараних, той ме нарани, после ми мина, той не ме интересува6е, даже ако го видех умиращ на улицата няма6е да му помогна. Има малко горчилка, нали? Сега някак си съм направила крачка не назад, а в страни - за мен той отново става просто човек. С нищо по различен от всеки непознат на улицата. И някак си казвайки му "извинявай", аз по мой начин му искам не про6ка, а слагам подписа под моята такава. Ратифицирам я Давам си сметка, че изцяло съм се опразнила от него, че той вече не е нищо друго от чове6ко същество. И точно защото в мен вече няма нищо мога напълно обективно, като човек, да се извиня на друг такъв.
Играя на руска рулетка с напълно зареден револвер. И печеля.
| |
|
Тема
|
Наистина имам усещането,
[re: anbra]
|
|
| Автор |
EvaB. (Führerin) |
| Публикувано | 15.11.06 08:44 |
|
|
че не може6 да ме разбере6
Зло направих, не съжалявам и не се чувствам виновна за него обаче и не търся про6ка. В мен по тези въпроси съмнения няма
А иначе продължавам да твърдя, че не си права - именно това, което нарича6 спонтанно извинение е точно механично, инстинктивно, а не истински изстрадано, не и извинение, което да знае6, че наистина иска6 и да разбира6 за какво казва6.
Когато нарани6 другия и се извини6 веднага е по-скоро смесица от искане на про6ка с желание да върне6 (ако може6) нещата по старому. Това са онзи тип думи, които още не знае6 защо казва6, а само, че трябва. И изри4айки ги ти влага6 в тях много по различен смисъл.
Играя на руска рулетка с напълно зареден револвер. И печеля.
| |
|
|
|
да пратя пари на някоя фондация и да си наче6а така желанието за добри дела?
Обаче много точно сложи ударенията където трябва6е, всъщност пи6ейки си дадох сметка защо искам да го направя, а вече като знам защо защо да го правя?
Играя на руска рулетка с напълно зареден револвер. И печеля.
| |
|
Тема
|
Re: Мислим на една честота на вълната.
[re: parvaty]
|
|
| Автор |
EvaB. (Führerin) |
| Публикувано | 15.11.06 09:04 |
|
|
Честно казано не изпитвам никакво желание да чувам пискливия му глас (обаче поне има6е готин задник), нито се рея нощем в някакви несбъдваеми мечти - не че не мечтая нощем, особено в студените самотни часове, но предпочитам да е за неща, които мога и ще направя Мислех си за едно кратко писмо - кремава хартия, писалка с мастило, завъртулки, ченгели, въобще, изпипана работа, нека да е както трябва Нищо, че сме в 21ви век, аз съм си старомодно чадо, намирам мириса на някои хартии за по възбуждащи от тези на доста мъже Белият лист е като нов любовник, на който може6 както иска6 да напи6е6 любовна поема
Но да не се отплесвам, исках да ти кажа, че не винаги хората мислят онова, което ние се надяваме. Ти може да се надява6 той да е разбрал обаждането ти, но ако той е ре6ил, че го търси6 за издръжка или кой знае какво? Животът ме е научил поне на едно - бъди сигурен, че си правилно разбран.
П.С. Как е дребосъчка?
Играя на руска рулетка с напълно зареден револвер. И печеля.
| |
|
Тема
|
Re: Наистина имаме различно светоусещане
[re: EvaB.]
|
|
| Автор |
anbra (аз) |
| Публикувано | 15.11.06 10:00 |
|
|
и оттам вероятно различни интерпретации.
За мен емоцията е винаги по-правилният път, защото е истинска и неподправена и затова спонтанното чувство, че съм сбъркала някъде, ме води до спонтанно извинение, за което може и да съжалявам по-късно... Взема ли да разчовърквам нещата в мислите си, зорлем се обричам на отрицателни емоции, които почти никога не ме водят до искане на прошка, а само ме вбесяват и ме правят по-твърда и по-лоша. А ако поискам тогава прошка - значи съм се насилила в името на нещо си там, което съм счела за приоритетно към момента. И изобщо не е истинско, а "защото така е прилично и се очаква от мен". Не ми ли дойде отвътре и то веднага, по-добре е да не го правя, тъй като се чувствам винаги зле и то дълго време след това. Този, последният вариант ми се случва единствено с майка ми и ми носи само отрицателни усещания. Дори и в момента се пека на същия огън вече повече от месец и половина и никак не мога да пристъпя към протокола, защото знам какво следва после. Тук е мястото да отбележа, че най-противният ми ден е онзи празник някъде през февруари, когато се иска прошка... Е, не ми се превърта езикът...
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
| |
|
Тема
|
Re: Измъчва ме едно желание...
[re: EvaB.]
|
|
| Автор |
Фoтoн (opoznavasht se) |
| Публикувано | 15.11.06 10:10 |
|
|
Ако не миеш лицемерно ,по пилатовски собствената си съвест,ще направиш най-естественото,дори задължително нещо на тоя свят-когато сгрешиш,да поискаш прошка.Понеже го има и другото,вероятността тайно съвестта ти да се надява ,че с твоя постинг да "изкупиш",заявявайки,някои тук да те разколебаят,а ти да се успокоиш,като свършила работата си.Нещо като подаването на оставка,за която знаеш предварително,че няма да бъде приета.Накратко,ако си искрена в усещането за вина и желанието за "изправяне"на миналото,направи го.За това няма давност.Просто не го карай да мисли и допуска друго,кажи му го изрично.
В 10-ти клас се сбих със съученик.Бях по-силен психически,той го усети и се разтрепера.Изгаврих се с това-извадих го на показ...Естествено ,аз бях победителя.
След 20 г.,когато се събрахме в класа,разбрах че е починал преди 3-5г.Изпитах чувство на вина.Не знаех ,че ще е така.Като непростил се,пропуснал шанса.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
| 
|
|
