Не знам как да започна...всъщност не е толкова сложно...
И така, мой дългогодишен приятел (мъж, просто приятел!) има огромен проблем в работата, касаещ не толкова пари, колкото престиж и репутация. Всъщност, положението му е провалено на 99%. За него ще е фатално, просто ще се съсипе, човекът и тъй като освен работата и приятелите си няма нищо друго, ще се срине! Напълно е по силите ми да му помогна, да го измъкна, да го спася от ситуацията. Преди 2 дена той говори с мен, разказа всичко с подробности. Не поиска помощ, а съвет. И ме гледаше с такива едни очи - безумни, отчаяни и молещи...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

после да не ти се наложи да спасяваш цяла България

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз те разбрах на 100%, защото съм попадала в такива ситуации. Човекът толкова си може, но по някакво стечение на обстоятелствата е надскочил себе си. Трудно му е да продължи, а и да се откаже не е възможно. Ситуацията често се среща при имигрантите, макар и в позразличен контекст. Защо не поговори открито с него какво мислиш? Неудобно ли ти беше? Сега ще трябва да му помогнеш, за да изкупиш собственото си неудобство. Мисля, че погаването на принципите ти няма да е толкова болезнено стига да не се отнася за прецакване на някой друг или за "запикаване на връзки". Всички се учим, а това определено ще ти е добър урок за следващия път. Бъди сигурна, че ще има такъв. Хората са склонни да изпадат в типични за самите тях ситуации.

отговора го има в постинга ти."Не е справедливо,няма качествата,не е извършил това което трябва,а толкова,колкото са възможностите му".Ако това е тавана на неговите възможности,значи до тук.Ако смяташ,че има потенциал и че би се справил,дори и да се наложи да го буташ,помагай.Отделно,помагайки му,ти поемаш ангажимент и поставяш авторитета и името си зад неговата кандидатура.Т.е. всичко това те засяга пряко.Преди години помогнах на един човек,но бившия ми шеф ме накара да напиша молба за напускане по взаимно съгласие без дата и да му я дам.Направих го и не съжалявам,но просто познавах човека,за който гарантирах.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм, казваш , че той изобщо не заслужава това, към което се стреми. Тук не става въпрос за това да поставиш принципа над човека, а за реална преценка на човека. Освен това, човек, попаднал не на пътеката на призванието си или просто на неподходящо, професионално погледнато, място, може да натвори доста глупости и неприятности на ближните. Пред теб очевидно тази дилема не би стояла, ако въпросният мъж не ти беше приятел. Разбирам сложността на ситуацията, в която си поставена, но в края на краищата проблемът би изглеждал по- прост, ако се опиташ да го разглеждаш максимално професионално и безпристрастно.
Малко ме притеснява факта, че мислиш, че той би се сринал психически от разрешаването на проблема му. Не зная какво толкова е поставено на карта. В края на краищата, доколкото схващам, от теб се очаква съвет, а не буквално и окончателно разрешаване на проблема му. Т.е. не разбирам това пряко да зависи от теб. Няма ли начин приятелски да му обясниш позицията си,без да се ангажираш с нещо друго? Не става дума за бягство от отговорност, но когато професионални и лични елементи се смесват, полезен ход е много трудно да се намери. Но пък освен човешка, има и професионална етика и отговорност.
Хем ми е жал за приятеля ти, но отдруга страна съм отвратена от шуробаджанащината и непрофесиоанализма у нас, с които човек се сблъсква на всяка крачка.

Ами да, всъщност този човек си има амбициите, но няма кой знае какви дадености, за което всъщност не е виновен. За мъжете като че ли е по-трудно да разберат, че желание и реализация са две различни неща, дори когато много се стараеш. Говорила съм открито с него много пъти, познаваме се от много години. Той си знае как са му нещата, но счита, че липсата на (някои) качества може да бъде компенсирана с упорито постоянство.
Няма да прецаквам никого. Освен себе си, леко...

преди години станах поръчител на уж много сигурен човек и станах пишман.
Щом не си сигурна в човека,просто не му помагай.А да не говорим,че в трудни моменти са готови на всичко ,само и само да получат помощ,която много често после забравят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тогава защо се чудиш какво да направиш?просто послушай разума си:-)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Доки, според мен ние, хората с амбиции сме 2 вида - първите се справят без побутване, постигат нещата между другото, като на шега; но има и такива, на които, стига да се помогне, ще успеят. Въпрос на способности, на среда за развитие, на начин на формиране на индивида, на характер, самочувствие, нахалство, ако щеш! Да, залагам си авторитета. Понеже, поне дотук, не съм се изявявала като ходатай на некадърници, няма пречки.

Замислям се и за себе си - доколко съм права изобщо да се колебая да помогна на верен приятел, да преценявам кое е справедливо и кое не. Едва ли съм Господ, най-малкото той е мъж, все пак?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност той иска съвет, а вътрешно се надява да помогна и да го измъкна. Но не смее да го иска категорично. Общо взето, от мен се чака аз да реша.

Дотук винаги съм постъпвала принципно, що се касае до работа. Ако не ми беше проверен и доказан от времето приятел, бих го изкастрила лично аз, без да се колебая! Крайно време е в тая страна да се спре профанацията!

Лошото в случая е, че ако не помогна, той ще трябва да понася негативи, които пък не е заслужил. Понеже е лабилен, няма и на кого (на какво) да се опре, животът му ще рухне, без преувеличение. Не всеки е боец по рождение...