Здравейте

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...рядко може да бъде причина, но много често е - оправдание.

Non nova, sed nove.

To4no towa se pitam i a3. W sashtoto polojenie sam.Kogato sam si wkashti samo 3a towa mislja.Shte sledja temata s netarpenie.

Така е мамче,
в моят случай съпругът ми го използва за оправдание,че заради детето той ще направи всичко възможно да запази семейството и да му осигурял на това дете добри условия за живот.Неиска да приеме факта,че отношенията ни агонизират и,че аз вече нямама абсолютно никакво желание да бъда с него и му го казвам,не го лъжа.Обаче на него му е изгодно да съхрани това"семейство" пак по редица причини които неискам да коментирам.Аз всъщност исках да рабера дали съхраняваето на едно такова фиктивно"семейство" би било най-доброто решение за детето.Защото в крайна сметка това дете ще порасне и пак ще разбере истината и дали ще ми бъде благодарно за жертвата заради него или ще ми каже"не съм те задължавала да го правиш"....примерно.
Толкова обичам детето си и мъжът ми точно това използва,за да ме държи под един покрив с него.Понякога немога сама да се понасям за безволието.

Здрасти
какво значи ,че си в същото положение.Решила си да се разведеш,но се страхуваш за детето си.Но какво точно те притеснява.Ще се радвам да обменим мнения.

Аз пък вече свидетел на не едно бивше семейство, което се е развело заради това неразбирателство. Сметнали са, че това е по -добрият вариант дори и за децата. Ама сега тези хора вече са на годинки, не са намерили човека на живота си по една или друга причина и за да не останат сами са се примирили преди време с "някой си, с когото да остареят". Ама през това време децата им са живели с разведени родители и са преживели тази абсолютно ненужна травма за мен. Накрая пак си с някого когото просто търпиш, защото няма начин. Страх ме е и на мен да не ми се случи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

пиша защото и аз имам този проблем,при мен е даже доста по-зле.Без подробности ще мина,но проблемът е жена.т.е.много жени.Децата ми са големи и си мисля,ще ме разберат ако им кажа истината един ден,имам приятелка ,на която детето и каза -аз какво съм виновна,4е ти не се разбираш с него,ти ме остави без баща,да беше намерила на4ин да го задържиш?Дали децата трябжа да знаят какво стажа в брака и кога да им се каже?

заради детето той ще направи всичко възможно да запази семейството - Значи, като почнат да ги приказват ей такива и направо преставам да слушам. Заради детето - ами то щом е само заради детето, а не че се искаме взаимно, нали точно то, детето, доста бързо ще усети целия фалш на ситуацията. Ще живее в изкуствени отношения и изнасилено добруване години наред. И ще остане с впечатление, че нещата в живота са само привидност и театър, а всъщност стоят другояче! Тъй че такова оправдание го считам за невалидно.
"Да запази семейството" също звучи без покритие. Защото запазено семейство и семейство въобще означава много други неща, освен тапията за сключен граждански брак. В крайна сметка, може и без нея!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би трябва първо да си отговори6 на въпроса - какво о4аква6 след това.
Защото ако предпо4ита6 да живее6 сама с детето отколкото да понасяш присъствието на 4овек който не оби4а6 - тогава наистина няма смисъл да сте заедно - това би било мъ4ение за вси4ки ви. Освен това по-добре дете със разделени, но щастливи родители, отколкото заедно но нещастни. Естествено много важно е да запазите много добри отношения с таткото, за да не усеща детето негативните страни.
Оба4е ако искаш да се разведеш само с идеята 4е може да си намери6 друг партньор с който ще бъдеш щастлива...имай предвид, 4е това може никога да не се слу4и, особено като имаш предвид, 4е 90% от мъжете не искат да се обвързват с разведена жена с дете. Трябва да са убедени 4е наистина ти си Жената за тях с главно Ж, за направят този компромис...и пак не е сигурно...
Този факт ще ти донесе не малко разо4арование...

Аз например се разведох, то4но поради това, 4е не го оби4ах, нямах общ език с него и предпо4итах да си живея сама с детето отколкото да понасям присъствието му и да съм ве4ено изнервена. Успяхме да си запазим добрите отно6ения и детето никак не страда. Аз съ6то никак не съжалявам, за6тото се 4увствам свободна и спокойна:) Не виждам смисъл да мисля за това кой 6те ми подаде 4а6ата с вода като стана (ако стана) на 70-80:) Защото живота ни може да се промени коренно за няколко дена, какъв е смисъла да мислим за след 20-30-40 години...

Амии аз съм дете на разведени родители също. Когато бях готова просто попитах, но това зависи и от родителя, с когото си израстнал разбирасе. Аз за щастие бях и приятел с майка си и получих смислед, адекватен и достатъчен за мен отговор. От баща си също. Нещата не се покриха съвсем точно от двете страни, но всеки си има гледна точка, а и не съм искала да водя разследване. Беше ми достатъчно. Не зная какво ще отговоря един ден на този въпрос на детето си, но няма да го лъжа. Дано само може да прецени нещата.