Чета от доста време. Едва ли ще сбъркам в твърдението си, че преобладаващото жени тук са с кариера, научни титли и постижения.
Та искам да ви попитам при колко от вас издигането в кариерата стана за сметка на семейството? Аз и бившия ми съпруг постоянно се конкурирахме. Ама се конкурирахме за какво ли не. Кой по-често ходи в командировка в чужбина, кой го изпращат за по-дълго, ама дали в тази или онази държава, колко са му командировъчните, с кого се запознал, кой и къде го поканил и т.н. В един момент на мене ми вървеше повече, а той се опитваше всячески да ми пречи и да ми поставя ултиматуми. Ту много съм пътувала, ту много съм закъснявала, ту съм го пренебрегвала.
В момента имам връзка с почти колега. Моята кариера пак е по-бляскава и се притеснявам дали ще срещна разбирането и подкрепата му. А никак не съм склонна да си пренебрегна кариерата. Или поне се опитвам да очертая параметрите, в които съм склонна. Как е при вас? Помогнете ми да се ориентирам в приоритетите си!

вече тема за това.
Дано причината наистина не е в теб - иначе ще се повтори.

Много си ти е хубава темата.

Дайте ни по-добри майки и ние ще станем по-добри.Ж.Пол

Или семейство или кариера, или семейство с умерена кариера от твоя страна /подтискайки суетата си!/и то ако и двамата приемате този вариант като изгоден!
За връзка няма проблеми...това е просто някаква връзка във времето и пространството, нищо ангажиращо))...просто до следващата връзка!
Към 40-те ще си достатъчно уморена от простотии и ще видиш че кариерата си е кариера, но някак си и без семейство не може. Може пък семейство в по-късна възраст...варианти много.
Може би пък си от тези дето въобще не се замислят за деца! Тогава дерзай! Но с дете))...тогава вече става много весело))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм гонила кариерата преди. Радвала съм се заради него и неговото израстване, но скоро разбрах, че според него съм завиждала и съм се мъчела да се конкурирам с него... Наистина изпаднах в недоумение, но явно все пак е имал поне някаква причина да го каже. Сега вече стартирах да гоня кариера и се учудвам колко лесно става с малко повече хъс и амбиция. Не пропуска и най-малката възможност обаче да се държи с мен отвисоко и да ми говори наставнически, съветвайки ме, но както се съветва дете или малоумник... Не му харесва, но мисля, че вече не е негова работа... Та по повод въпроса ти - мъжете като цяло не обичат да се чувстват заплашени и по-неуспели от жените. В началото им е гот после започват те състезанието. От теб зависи да не се чувства колегата заплашен и неоценен или недореализиран спрямо теб. Това не означава, че трябва да правиш компромиси със себе си желанията си, с кариерата си извън тези приемливи за теб граници. Ако той не е доволен и се чувства застрашен или непълноценен до теб то той не е за теб и определено не ти трябва комплексиран спътник. Това е много натоварващо и убиващо

Ще бъда лаконична- аз не успях да ги съвместя. Вероятно не съм била достатъчно амбициозна, кой знае...Т.нар. ми кариера беше свързана с много пътувания, и то главно в чужбина.В този период имах и дъщеря си. Не можах да издържа. От много неща се отказах. Не че съм изцяло удовлетворена от себе си- възхищавам се от жени, които намират сили и начини да бъдат независими, успели и достатъчно добри майки...Но имам утехата в лицето на дъщеря ми, с която имам прекрасна и дълбока връзка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

според мен.
Първо такъв избор съществува само ако си с малки деца.
Второ - на мен лично думата "кариера" не ми харесва - просто не отразява моето виждане за интересна работа.
И трето - аз съм човек, който е ТАКЪВ, именно защото е изграден от различни неща като работа, минало и т.н.
Не си представям че ще имам връзка с мъж, който няма да ме харесва цялата.
Щото имаше един фен на циците ми и това например бе основната тема и основната грижа.
Е извинете, ама....

При мен нещата се развиха по план Б - бях длъжна да постигна нещо, за да мога да си гледам детето и това се оказа прекрасна и постоянна мотивация. Всъщност началото беше поставено няколко месеца преди раждането му /вече разведена/ и по естествен начин продължава и до ден днешен, тъй като е по-лесно да постигнеш еднократно нещо, но много по-трудно да се поддържаш на определено ниво. От професионалните ми занимания, смея да твърдя, че връзката с детето ми изобщо не е пострадала - каквото съм правила, съм го правила обикновено нощем, когато той е спял, или някъде в чужбина, докато колегите ми са се забавлявали. Сега вече мога да си върша нещата по всяко свободно от работа време, дори да разчитам на помощта на сина ми /таблици, графики, преписване/. За да постигнеш обаче нещо, трябва да се откажеш от много други... Това е въпрос на избор.
Трябва да призная, че като изключим ползата от тези ми занимания за сина ми, оттам-нататък, май вредата е по-голяма. Неколкократно вече ми се случва - за последно преди месец горе-долу - мъже, с които сме си станали симпатични, да се отказват от по-нататъшни контакти с мен, поради това, че съм била стигнала далеч в кариерата си. Този последният даже беше достатъчно откровен и ме попита дали винаги ходя така облечена /разбирай с костюм - ами връщах се от работа, по дяволите, няма да съм по потник/ и заяви, че това много го притеснявало. А уж не беше някакъв прост индивид... Оплаках се на сина си и той ме посъветва да не казвам какво работя и да ходя облечена с дънки

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За това писах в първата ми и почти единствена тема тук. Не съм разведена. Но има тенденция да се случи, ако нещата продължат по същия начин.
При мен ситуацията е такава: работя, пътувам доста и в страната и в чужбина (реално никак не е много, но според някои общи познати - достатъчно много, за да му се налага сам да се грижи за себе си и за детето), старая се да бъда оптимална (нямам претенции за добра) домакиня и съпруга, финансирането на дома и семейството е абсолютно равностойно.... Това обаче не му пречи някоя сутрин да се събуди и да ми каже "Ама знаеш ли че нямам изпрани чорапи (или нямам изгладени ризи)" напр.
И да ми обяснява елементарни неща, завършвайки речта си с думите "Сега нали разбираш?"
Аз не съм олигофрен, поне доколкото си спомням.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

просто честичко не го чуваш (буквално) и затова те пита ?
Бил съм свидетел точно на това - няма нужда някой да се мисли за олигофрен или обиден.