Не съм предполагала, че детето се явява такава голяма пречка за връзките след развода.
Имах щастието и нещастието да се влюбя безметежно...ама зверски, първично...като 13 годишна хлапачка. Той също... За пръв път изпитвам споделена любов. Обаче....
...май винаги има драма в тия силни любови...
Проблема е че аз имам дете, което даже не съм му показвала от страх да не го изплаша. Така той уж знае цялата ми история, но някак си...малко абстрактно.

Накратко - много сме влюбени (май аз повечко щом ме е страх да не го загубя), но той не желае да ме приеме в дългосрочна перспектива. Щяхме уж да се разделяме за да не се привързваме един към друг още повече и после да ни е още по-болезнено...но нищо не направихме...
А аз ...съм вече толкова объркана:( Чувствам се изгубена в собствените си мисли, искам да избягам от себе си направо:(((( разума ми казва, че трябва да приключа това, а сърцето ми плаче...Той ми казва, че и при него е така, но знам ли..:( За него детето е символ на връзката ми с бившия, той смята, че там съм дала цялата си любов, а детето винаги ще ме свързва с него,..макар, че ние даже не живеем в един град..Просто не зная какво да правя...дали да оставя нещата ей така и да чакам момента когато той евентуално ще си промени мнението...(или пък ще ме зареже заради друга) или да приключа всичко сега когато така силно го желая:(((( Ще полудея:(( Някъде правят ли мозъчни промивки???? има ли лечение на това състояние..

цари в ума на твоя любим - не знам.... Как можа да напишеш този постинг... Що за човек е тоя, на когото му пречи една невинна душица??? И ти, как може да го обичаш, при положение, че той пренебрегва ДЕТЕТО ТИ! Не казвам, че детето е центъра на Вселената, но то разчита изцяло на ТЕБ... Нима ще го оставиш и ще тръгнеш след някой, с който отношенията ти дори не могат да се нарекат любовни... Направо изтръпнах, докато те четях... Сигурно има такива мъже, щом си описала един, и направо се потрисам при мисълта, че може да срещна и аз такъв екземпляр, но да ти кажа - репликата му, че не приема детето ми, ще е последната, която ще чуя от него, и през ум няма да ми мине да се тръшкам за такъв човек! Но, ти си степенувай приоритетите, нещата сами ще си дойдат на мястото след това!!!

С риск да се повторя и на теб ще ти кажа -децата ни са единствените ,на които дължим вярност,защото те са нашето бъдеще!Наистина,какъв е тоя мъж дето приема теб,а не иска детето ти,защото било от предишен брак?Тоест то е ясно какъв е ама ти що щеш със него?Не те порицавам,просто си задавам ей така въпроси.Но всеки гледа от своята си позиция.За себе си знам,че няма нещо по-важно от дъщерями-тя е тази,която до голяма степен осмисля живота ми.Да,децата един ден порасват и си тръгват по пътя,но има ли по-голям егоизъм от това,да родиш деца,като застраховка за старините?Но докато са при нас трябва да им дадем цялата любов и грижи от които се нуждаят.Пък то мъже много,ама това едва ли те успокоява.Чуства казваш-е,добре,хубаво...
И какво,ако трябва да избираш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля ,че наистина си много объркана ,ако си сама -бял кахър или ще ти мине голямата любов или ще си живееш с нея,ама ти не си сама ,а с детенце
Спри се за малко и си помисли ,пред теб има един голям светофар ,дето свети в червено ,ако си сама и бързаш ,може и да притичаш пред колите ,но ще го направиш ли, ако си хванала детенцето си за ръка?
Та и този твой любим мъж ,ами ходи си с него ,като искаш ,голяма работа ,че не те искал в перспектива ,ами я си помисли ,ама хубаво ,ти искаш ли такъв мъж в перспектива
Представи си ревността му,омразата към детето ,как се живее при такъв проблем-щом той си мисли че любовта е нещо като сиренето -имаш един килограм и си го дала вече на бившия ,а за него не е останало,как ще приема обичта ти към детето ,как ще приема всички ангажименти , разходи , неприятности свързани с него -то дете без такива проблеми няма
Не разбираш ли ,че това е човек с такъв манталитет ,за който ти си вече стока втора употреба-може да е силно влюбен днес ,да направи някакъв жест -голям според него ,да те приеме с дете от чужд мъж ,с трохи от любовта ти дето си я дала цялата на бившия,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това,което пишеш за влюбването и въобще за чувствата си към този мъж,по-скоро прилича на неудържимо сексуално привличане,а не на това,от което има нужда една жена с дете според мен-сигурност,доверие,хармонична семейна атмосфера,стабилност,обич.Изборът,разбира се,е твой,но е много смущаващо,че наричаш детето си "пречка".Детето ти не ти пречи по никакъв начин-пречката тук е мисленето и еснафския манталитет на мъжа,в когото си влюбена.Очевидно е,че той не би могъл да бъде човек,с когото детето ти да живее(не казвам "баща",тъй като детето си има такъв)-не бива детето ти да бъде подлагано на това.Знам какво е една жена да се влюби безпаметно,но когато имаш рожба,не можеш да си позволиш "лукса"да хлътваш по толкова очевидно неподходящи субекти.Толкова е тесногръдо детето да бъде олицетворение за него единствено на всичко онова,което той ревнува-а именно миналото ти с бащата на детето ти.По начина,по който пишеш,имам чувството,че ,каквото и да те съветваме,не може да се разчита на здравия ти разум,понеже главата ти е яко омотана от мъжа,за когото пишеш.Дано не съм права,защото в противен случай много би ми било мъчно за детето ти.
А да не му показваш детето си от страх да не го изплашиш,това просто е върха!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абсолютно съм съгласна с теб.Дано да има кой да чете и мисли!

може би не съм се изяснила достатъчно добре, нямах предвид да избирам между него и детето! Та това е абсурдно:) Двете неща изобщо не са съпоставими. Детето е част от мен и той много добре го знае. Въпроса ми бе6е дали да продължа връзката си с него докъдето стигне отсамосебе си така като е в момента или да си наложа разума над чувствата и да се опитам да го забравя...
Лошото е, че аз тайничко се надявам с времето той да промени възгледите си, но гаранция за това няма. Просто че чудя дали това е възможно...или е плод на желанието ми, което ражда илюзии:) Дали ще дам повече шанс на възможността да преодолее бариерите си, или само ще затъна още повече и после ще ми е още по-трудно:( А и сега ми е достатъчно зле...Искам да мога да си го избия от главата, а защо така не се получава..да медитирам ли какво?....:)

Ами...ти реши.

Едва ли някой може да ти даде съвет, можем да ти кажем само при нас как е.

Тъй като моята дъщеря се среща с баща си почти всеки ден и двамата имат много силна връзка, а и не само за това, винаги съм смятала, че бъдещите мъже до мен няма да имат големи взаимоотношения с нея. Тя си има татко и толкова - нов не й трябва.

Но не бих могла да си представя мъжът до мен да игнорира дъщеря ми или да я смята за каквато и да било пречка за взаимоотношенията ни. Никога не ми се е случвало също така. Приятелят ми винаги ни кани двете, когато ще ходим някъде уйкенда. Тя присъства в плановете му за нас двамата, защото просто е част от мен. Не ми се вижда възможно някой да обича мен, а нея да не я иска.

Бляк, отврат!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти!
Много верни неща каза!!!

направо ми се плаче..:( Само едно нещо не беше вярно което написа, и то е цитата с темата на постинга. Имах предвид пречка за мъжете..

И да, точно така май смята, че съм дала твърде много на бившия, щом и дете имам. И един вид за нас двамата вече сякаш няма шанс за по-дълбока връзка.
Тук малко импровизирам но много вероятно да е така...

Проблема е, че аз се подхлъзвам и затъвам, не мога да държа границата и да поддържам връзката ни на едно определено ниво. Бих искала да мога.....