здравейте!

Моля ви споделете какво мислите, че е правилно да направя!
Запознаха ме с бащата не детето ми преди година.
Бяхме зяедно почти месец когато разбрах, че съм бременна.И аз и той се радвахме.Аз живеех на квартира, а той се имаше къща заедно с родителие си.След като разбра за детето не каза катигорично да дойда при него, и аз продължих да се живея сама до осмия месец, когато почти насила се нанесох при него.Междувременно той ремонтира цял един етаж за нас / или сега си мисля може би само за себе си/.През цялата бременност не ме попита как се чувствам, как е детето и т.н. Родих - всичко беше прекрасно - първите няколко дни.После той си стана същия - не се интересуваше от нас,излизаше и не се прибираше, ходеше с чужди жени....
Не издържах и се изнесох с детето при майка ми , като се надявах, че ще ни потърси , но уви!Молих го, писах съобщения, обаждах се ... но той все имаше работа, не идва дори да види малката,не пита как е, не ни дава пар.Какво да правя - да се надявам ли, че ще дойде един ден и ще ни потърси.Да продължавам ли да го търся или да го забрява завинаги - колкото и трудно да ми е! Дали ще се осъзнае някога?

Благодаря ви, че отделихте време и прочетохте накратко разказанта история.
Моля ви споделете с мен какво мислите.

Ще ти бъде много тежко, но ..
Един ден когато малката стане голяма -горе дулу към 4-5години
Един ден когато ти имаш възможноста дасе откъснеш от ежеднежните грижи за хранене, бдене, и си спокойна с работа която ти носи увереност
Един ден когато си убедена,че има и грижовни и отговорни мъже
Ще го срещнеш,ще бъдеш заедно с неговото дете, което всъщтност е само твое и Ще видиш вината в очито му
Но тогава -това няма да те интересува.
живей за този ден - направи си плана за бъдещето , но без него (защото той не го заслужава)

само дето моя щеше да се жени за мен... Както и да е! Ще ти кажа това, което мен ме посъветваха, пък ти реши какво да правиш - или го забрави един път за винаги, и приеми, че този човек наистина, както ти е писала и жената преди мен, ще се появи в даден момент в необозримото бъдеще (евентуално), да се прави на баща, или го осъди за издръжка, ако изобщо си е дал името на детето. Предполагам ти е трудно, защото си правила планове, и ти е тежко, защото отглеждаш детето сама, и нямаш време за себе си, никакво, а предполагам, нямаш и желание за нищо. Разбирам отлично как се чувстваш, и мога да ти кажа, че фиксацията върху личността на това лайно (извинявай, че така го наричам, но нямам по-добро определение за такива мъже), което не знам как се бръсне сутрин и се гледа в огледалото, не си струва! Един ден, като мине време, предполагам, ще се почувстваш добре... Стискай зъби, и помисли какво да направиш, но не се самоизмъчвай - вярвай ми, това не води до никъде! Успехи!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

pravila si planovete i smetkite sama bez nego
ami toi ne te e obichal oshte predi tova, a kakvo ostava sled...
na sila hubost ne stava

когато почти насила се нанесох при него - kakvo znachi tova - ti li ne si iskala ili toi ne e iskal?

Не искам да влошавам твоето положение с това ,което ще ти кажа , но честно казано ,историята ти не звучи добре
Знам , че има и случайни неща , но днешните времена не са като преди 20 или 30 години , има толкова много методи за предпазване от забременяване
Не ме разбирай криво ,нямам нищо против секса преди брака или срещу забременяване преди брак или съжителство , но да познаваш един човек един месец и да започнете връзката си ,защото реално още нямате сериозна връзка ,с бременност -абе не е хубаво нито за теб , както виждаш , нито за него Реално още не знаете какви са чувствата ви един към друг , и има ли ги изобщо !
Това което ти се случва ,можеше да стане и при нормална по-дълга предварителна връзка ,но сега нямаш голямо право да го упрекваш
Не смятам , че това ,което той прави е хубаво и справедливо -все пак е баща на детето , но реално той не се чувства такъв
Най-вероятно се смята за измамен ,изнудван и т н
Това ,че си се нанесла едва ли не насила у тях още повече влошава гледката , а това ,че си се изнесла ,най-вероятно приключва за него историята
Насила хубост не става , не мисля ,че трябва да очакваш някаква промяна от негова страна
Правила си планове ,но това което си искала не се получава ,затова трябва да се успокоиш , да си гледаш детето и да решиш как ще подходиш за практическите проблеми
Ако той е признал детето , потърси си правото на издръжка , ако не го е признал ,може да заведеш дело за бащинство и издръжка
Естествено ,ако се споразумеете сами без съд е далеч по-добре
Все пак имай предвид , че при доказан произход ,бащата ще има право да го вижда и тн Трябва да решиш искаш ли това ,ако не , просто си гледай детенцето и като поотрасне малко си търси по -платена работа,защото ще ти трябват доста средства
Желая ти кураж и късмет , дано нещата ти да се подреждат по-добре отсега нататък

Баси детската работа ... и на колко години сте?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Hoй на 10.09.06 01:57.

Баси детската работа ... и на колко години сте?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

осъди го за бащинство и си търси късмета другаде.
да ти е живо и здраво бебчето! това е най важно
успех!

не звучи добре, но си е живата истина.
Явно сте много млади и затова първо правите, после разсъждавате, но докато ти си притисната от обстоятелствата да почнеш да мислиш, то той не е.
Не се много надявай да дойде скоро, а и да мине - просто ще прехвръкне и дълго няма да се задържи. Един ден, ако успее да осмисли всичко, може и да се появи, но може и да побегне по-далеч. Общо взето равноправието между половете не е реално на тази основа. И да го търсиш, и да не го търсиш е все тая - човека го няма. Той е наясно с нещата и просто не ги приема за истина - по-лесно му е да си скрие главата в пясъка и да се прави, че такова животно нЕма.
И сега, независимо от бъдещото развитие на живота ви, ти трябва да се държиш и да правиш всичко, като че си сама с детето и винаги ще останеш сама - тоест цялата грижа и отговорност е само твоя. Не е справедливо, нали? Но хората казват " Помогни си сам и Господ ще ти помогне". Нямаш друг избор, за съжаление. Погрижи се за детето си - име, издръжка - това е всичко, което можеш да искаш от него и то по съдебен път. Съдът не осигурява присъствие, уви...
Кураж!

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Ха ха , пък и занапред майка с щерка по-лесно се харчат!)) Направо обръщай нова страница и си гледай живота и да създадеш един стабилен и по-истински контакт и връзка с подходящ човек, който също е патил и може да оцени теб и ситуацията в която си изпаднала! Направо си се отървала, радвай се! Просто Господ е искал да те дари с дете, без да ти създава грижи с някакъв безотговорник!
На таткото много му здраве!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите