Всъщност, заведох дело за бащинство. "Иск за установяване на произход на детето" се нарича. Аз обясних на две на три цялата история на адвокатката, тя написа исковата молба, аз я прочетох, одобрих и подписах. Тя я депозира. И това - на 05 септември 2006г... Мина доста време... Адвокатката ми ме беше посъветвала да си мълча, защото било важно "бащата" да получи призовката, пък после ако иска да си ходи в чужбина... Е, стана така, че през изминалото време от завеждане на делото виждах и майка му, и сестра му... Беше ми неудобно да ги гледам в очите, като знам, че съм завела дело на близкия им човек, затова им казах "Аз нямам нищо против вас двете, а каквото имам против него - ще намеря начин и форма, чрез които да му го кажа!" Майка му явно разбра за какво говоря, защото повече не дойде... А миналата седмица и самия той идва - в събота, да видел детето... Искаше да дойде и в неделя, но аз се успах, че излизах в събота вечерта, пък после той имал работа... Изяви желание да дойде и утре... А днес е получил призовката... Държал се е толкова любезно, усмихнато, макар,че е бил събуден в 7 без 20, смеел се е и казал "Да, знам за какво дело става въпрос!". Жената, която му връчила призовката била толкова очарована от него,че чак казала на адвокатката ми "Ама, той е много симпатично момче!" Явно майка му му е казала за моите думи, коментирали са, и той е бил подготвен... А иначе адвокатката ми си я бива - всеки ден ходеше до отдел "Призовки" в съда, да пита кога ще му връчат призовката... И странно защо, днес имах ужасно много срещи и задачки, и карайки през целия град, макар, да знаех, че уж трябва да съм доволна от това, че е "редовно призован", и на езика на съдебното производство това означава, че делото ми е вече почти спечелено, защото в крайна сметка той е бащата на моето дете, не се чувствах никак като победител... Изобщо ми стана гадно от цялата история... Да си призная честно не исках да стигам до тези мои действия... Много мислих цяло лято... Бях пуснала една тема тук, даже, и повечето хора ми казаха да не му давам да си даде името на детето, освен Лира, или вече известна като makeover, а също и Стрейнджър... и аз казах, че ще помисля... Проблема е, че не се чувствам горда от себе си... Не трябваше да ме кара да го насилвам да прави нещо, което считам за редно той да ЖЕЛАЕ да направи - да припознае собственото си дете... Макар, че колкото пъти се замислям за това, толкова пъти се сещам, че всъщност на него изобщо не му беше проблем факта,че ме остави сама, и бременна, и че го нямаше толкова време... А също, и че веднъж поне не ме попита "А ти, всъщност, имаш ли нужда от 5,00лв., да купиш нещо за детето?" Носи снимки напред - назад, даже ми иска и още, защото е татко, но ако може, да не участва лично... Даже и представа нямам защо съвестта ми ме мъчи по този начин- сигурно, защото никога не съм била човек, който действа подмолно... И цялото това мълчане, да не му кажа, да не изчезне, да не разбере, да се правя на "скрита лимонка" ме караше да се чувствам не като човека, който мисля, че съм... И друго важно нещо - последния път, когато го видях, толкова пъти се попитах "Какво точно харесах в този човек?", че накрая спрях да ги броя... Странно, даже не изпитвам онази ... неприязън, която изпитвах доскоро... Толкова безразличен и чужд не ми се е виждал никой... И в същото време ми беше толкова странно - неговата усмивка виждам всеки ден, по стотици пъти, в детето си... Ужасно объркващо... Та, това, което исках да кажа в крайна сметка, за тези, които все още ме четат е, че заведох дело, пък дали един ден няма да съжалявам - ще ви кажа допълнително...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

направила си това, което си счела за най-правилно за детето. Не бива да изпитваш вина за избор, в който пред посредствения му баща то е имало предимство!
Ако детето ти един ден реши, че баща й не заслужава тя да носи името му, винаги може да го смени. Но това ще бъде неин избор в друга ситуация - а в тази ти си направила това, което считаш за най-подходящо!
А в детето си трябва да се научиш да не виждаш никой друг, освен нея самата. Тя не е баща си, не е й "дъщеря на баща си", а отделен, пълнокръвен индивид. И има право на своя идентичност.
Не се притеснявай, че бащата вече е студен спомен. Това е резултат от лека на времето, който почва да действа. И при мен хора и случки от миналото вече ми изглеждат чужди, нереални, като събития и персонажи от роман, който някога съм чела - тогава са ми били интересни, съпреживявала съм историята им, но вече е останал само смътен спомен.

И накрая, иска ми се да ти призная нещо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

винаги ще има моменти, в които ще съжаляваш за стореното и такива, в които ще си казваш: "добре, че постъпих така".

Никой не може да ти каже предварително кои моменти ще са повечето :)
Не си го слагай толкова присърце... съдебните дела действат подтискащо без значение от коя страна си.

Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно.

Чета те отдавна, спрях преди време да пиша в клуба заради един индивид, но определено чета често.
Мислех си когато пусна темата за бащинството дали няма да съжаляваш, защото на практика така му даваш права- много права, но вече си решила ...
Сега не си измисляй нови терзания- всеки от нас прави каквото може и колкото може и се старае да е най-доброто, а дали накрая то се оказва такова- един Бог знае.... но както често казва Дарена- нека му оставим малко работа:)).. на Бога имам предвид (да ме прости, че я плагиатствам)

нито е за хвалба, нито е за упрек - просто съобщаваш нещо, което всъщност, само по себе си, не носи емоционалния заряд, с който си го натоварила. Това е един логичен ход на майка, защитаваща интересите на детето си. И в случая съм пристрастна и бих казала, че намирам за нормално всеки да си носи отговорността, та макар и единствено /на тоя етап/ давайки си името на собственото си дете. И не става дума да бъдеш горда, или потисната - не утежнявай простите неща - наистина тая юридическа терминология стресира нас, обикновените хора - става дума, че оптималното за детето е да носи бащиното си име и фамилия и толкоз. Не е твоя вината, а негова, че по този начин трябва да се постига едно от най-очевидните неща.
По другия въпрос - каквото си харесала, харесала си го тогава и ето съществува малката кукла. Това с харесването явно не е за цял живот, а за момент, или период /клубът е на разведените, все пак

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не разбирам защо се обвиняваш...Според мен, постъпила си правилно и заслужаваш поздравления! Ти не го насилваш, просто спазваш процедура по канален ред. Ако не друго, поне едно име да получи детето от него!

Ама и той е един модел...пръста си не помръдва, обаче разнася снимки да показва и да се хвали! Детето не е нещо, с което да се фукаш, а непрестанна грижа и отговорност, на теб ли да ги разправям тия! Нищо му няма на твоя бившия, ама че задник такъв, изобщо освободи се от угризения относно него. Колкото и банално да е - той не те заслужава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... уж не съм направила нищо нередно, ама ми е едно чоглаво такова... от сутринта... отговарям първо на теб, защото някак си твоите мисли са в унисон с моите утринни... нямам представа, дали той ме заслужава, както и не знам дали изобщо е трябвало да започвам, че и подновявам връзка с този човек... а е факт, колкото и нескромно да звучи, че ни е много хубаво детето - който където ме срещне с нея, все я плюят, все й се лендзят, какви хубави очи, какво чипо носле - очите са мои, нослето - на бащата... Мислех си, че е нормално той да изпитва чувства към детето... Обаче, държанието му е такова, че изобщо не подлежи на дефиниция. И моята постъпка ми звучи на мен самата подличка... Сега, като разсъждавам от позицията на изминалите месеци, си мисля, че може би изобщо не положих усилия за тази връзка, и ако бях положила, щях да разбера, че този човек е крайно неподходящ за мен... или за която и да е друга, нормална, жена... Просто ми е тъжно... Вярно е, че винаги съм допускала една грешка, и имам един мой близък приятел, доста по-голям от мен, който все ми повтаря "Не можеш, моето момиче, да очакваш хората да мислят и действат като теб!". Може би там е проблема - с него не мислим еднакво. Той, понякога, даже не разбира - в буквалния смисъл на думата - какво му говоря... А пък на мен по принцип не ми се говори с хора, на които трябва да разяснявам мислите си... Лошото е, че той е умен, но много глезен - майка, сестра, баба - всичките му висят на главата - не е казал "Хоп" - не са скочили... Но, от друга страна, всеки човек трябва да носи отговорност за делата си... Което ме препраща в друга крайност, където изпитвам угризения, че се изживявам като Господ, и раздавам правди, което всъщност не е моя работа... Не знам, не спирам да мисля за това... Сега приспах дребното, и дойдох да поработя малко, и видях поста ти... Извинявай, че отговора стана много дълъг... Просто, искам един ден да заспя и да се събудя без да мисля за всичко минало...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не я целувах по дупето, защото прилича на неговото... Знам колко идиотски звучи, но е така... Що се отнася до майчинските чувства, които въплътявам в теб - много ми е странно... Аз не съм от типа жени, например като някои в Клуба на майките, дето се вдетеняват, папат, нанкат и т.н. Никога не съм била лигла, и понякога много ме дразнят, затова и рядко пиша там, и то за да дам мнение по тема на автор, за който мисля, че има нужда да чуе и моя опит. Не мога да кажа, че съм мислила да ставам майка, или съм искала дете - просто, правихме любов един път през април миналата година - на Цветница, след именния ден на една моя приятелка, и аз забременях... Като кажех на докторите, те ме гледаха като изкопаемо - все пак, колко жени знаят с точност датата на зачеването си? Явно така е било писано... Понякога чувам за разни двойки, които искат да имат деца, а не могат, и ми става още по-тъжно... Знаеш ли, Ева, щастлива съм да бъда майка - майчинството много ме променя, и харесвам човека, който ставам, макар, понякога да ми е много трудно... Е, тя вече расте, и не е толкова ревлива, и почва да става човече, но все пак е много мъничка, и някои мои ангажименти, налагащи излизане, ми довеждат допълнителни душеровичкания... Сложно е за сама жена, която и работи... Но, пожелавам ти искрено един ден, когато решиш, да имаш една хубава и слънчева рожба! Не знам какво означава факта, че те карам да се замисляш, опитах те да ти кажа как се чувствам аз... И да ти призная - оповръщаното от собственото ти дете никак не е неприятно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ми се наложи да ходя по съдилища, не предполагах, че ще се чувствам така... Като някаква подла и лицемерна твар - защото така дефинирам постъпката си... Мисля, че може да съжалявам, защото вече нямам доверие в този човек, но пък, от друга страна, той може да ми прави мръсни номерца и без да си даде името - аз искам детето ми да има баща, макар и да съм почти сигурна, че този ще остане само на хартия... И така, предвид настоящите ми виждания относно населението на планетата от мъжки пол, може би това ще й е единствения баща... Пък и, дори и един ден да изпитам отново потребност от близост с друг човек, не мисля, че е редно той да се чувства длъжен да припознава моето дете... Абе, глупава история... Гадна...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

относно хода на мислите ти по отношение на човека - давам му твърде много права... Но пък и, задълженията да припознае и да полага грижи за детето също ще му бъдат вменени...Знаеш ли, аз наистина много мислих, и стигнах до извода, че не съм човек, който ще откажае на бащата на детето ми да го вижда. И така, хем ще бъде баща, хем няма да има никакви отговорности... А може и други номера да опита... Затова реших, че най-добрата страна на доверието е съдебното решение, в нашия случай... А изпитвам угризения, защото винаги съм била прям и откровен човек - даже, когато работех в администрацията, уреждах служебните си ангажименти със клиентите така, че те винаги биваха подготвени за това какъв ще бъде резултата от съвместната ни дейност - независимо дали е в тяхна полза или вреда - обичам чистите отношения... Затова страдам!

Що се отнася до първото ти изречение - много ме шокира! Нима позволяваш на някакъв индивид, дори не личност, да те дисквалифицира дотам, че да спреш да заявяваш себе си??? Ами - недей! Бъди това, което си - със своите мнения. Ако не понасяш репликите на въпросния човек към теб - ами, убивай глупака с мълчание - нали имаше такава поговорка, ползвай я. Но не давай на никой правото да ти диктува свободата на словото - то ти се полага по конституция на РБ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите