За да не ме разберете погрешно - не съм се затворила, заключила и замонашила. Но да ме критикуват все по точка доверие направо вбесително ми омръзна. Струва ми се пълен абсурд за година и половина човек да се освести напълно. Вие за какъв период попретръпнахте? Аз ли съм, която греши и за това време трябва вече да съм изчистила всичко или просто попадам на хора, които искат неоправдано много прекалено бързо?


Привет!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами аз започнах първата си връзка 6 месеца след раздялата. А истинска любов, с която вече живея, срещнах 1 година след раздялата. Не знам, на мен не ми трябваше много време. По принцип аз не се страхувам от обвързване и съм краен оптимист.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нарочно казах, че не съм се замонашила. За да започна да се срещам с друг човек ми трябваха само два месеца. Проблемът е, че си харесвам някого и се срещаме като напълно /уж/ нормални хора. Но когато той започне да мърмори на тема доверие, ми кипва и се изнасям. И това се превръща в закономерност. Или всички искат да получат от мен еднакво много, или аз още не мога нищо на никого да дам.


- - - -

Maybe i ride. Maybe you walk.
Maybe i drive to get off, baby.

Просто още не си ГО срещнала. Като ГО намериш, нищо няма да те дразни в НЕГО. Нали разбираш какво имам предвид?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми аз не вярвам в тухлите по главата, а титлите от вида Го, Него, Принца и т.н. са ми смешни. Иначе те разбирам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами казвайки "ГО" и "НЕГО" имам предвид мъжа, който ще разбие резервите ти.

Впрочем ако не вярваш в нещо, няма да ти се случи.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз нещо не доразбрах. За какво точно е мърморенето? Каква е темата с доверието?
А иначе, мисля, че това е строго индивидуално. Има хора които цял живот не им стига да се доверят отново. Въпрос на нагласа, на желание, на ранимост. И аз не знам отговора.
От друга страна, склонна съм да се съглася с Клер. Може да е наивно, но си мисля, че ако срещу теб е подходящ човек, нещата се напасват някак си.

Успех и споко

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Каква е темата с доверието?"

Трима мъже досега ми предлагаха да живеем заедно. И аз отказах.


п.п. Питам заслужавам ли да бъда обвинена в нерешителност и недоверие и толкова ли не е нормално да нямам желания да се събирам с когото и да било.


- - - -

Maybe i ride. Maybe you walk.
Maybe i drive to get off, baby.

Редактирано от Бeзcъннa на 09.10.06 16:06.

Явно не ги обичаш. Какво толкова чудно има! Да не мислиш, че останалите веднага се съгласяват да живеят с някого, стига само някой да им предложи?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С две думи - нормална съм?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абсолютно!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чудя се, защо се притесняваш толкова? Разбира се, че си нормална. Просто хората, които срещаш те поставят в не съвсем нормална ситуация, според представите и усещанията ти. След като отказваш да бъдеш с тях, значи не трябва. Приеми го и сложи точка. Знаеш ли аз колко хора разкарах по този начин в началото след раздялата. Давах им шанс, до момента в който разбера нагласите им към нашата връзка. След като усетех, че започват да изискват от мен, нещо, което не съм готова никога да им дам, просто се разделяме по мое желание. Държах се като истинска коприва, но.... предпочитам да съм на чисто и да не се занимавам с връзки, които няма да претърпят някаква градация във времето. Може би 8 месеца след раздялата срещнах един човек, с който бях готова на всевъзможни неща. Просто го усетих с цялата си същност, с тялото си, с мислите си, с чувствата си, с желанията си, с лудостта си.....Това беше по-силно от мен самата. Пожелавам ти да го преживееш съвсем скоро и ще разбереш за какво говоря. Присъствието на един такъв човек в Живота заличава цялото ти минало назад....Просто това са емоции от някакво по-високо ниво :)))

Да

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм убедена, че е много на чисто, ако разочаровам всеки, който приближи. Или ще страдам, продължавайки да наранявам други хора, или ще спра да опитвам въобще и пак ще страдам, защото сама не издържам особено дълго. И аз си повтарям, че е нормално...


- - - -

Maybe i ride. Maybe you walk.
Maybe i drive to get off, baby.

също като някои шофьори които все се чудят как така става че всички карат срещу тях в тяхното платно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не се справям.Карам на спомени и стари връзки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

след цялата обида и болка, които преживях, но пък и не търся нова връзка... Вярно е, че за разлика от други, при мен инициативата за раздяла дойде от другия човек, и въпреки, че един човек от клуба правилно да отбеляза, че аз самата съм искала раздялата, но не съм искала тя да произтече от мен, все още не мога да кажа, че съм готова за нова връзка, а мина вече една година... Вярно е, че сега не съм дотам свободна, но си мисля, че ако срещна подходящ човек, сигурно ще имам желание за някаква връзка с него... Мисля, че въпроса не е във времето, което е минало от последната раздяла, а е по-скоро в това дали ти си или не си партниращ човек. Дали всъщност имаш осъзната потребност от връзка, или не си осъзнала, че всъщност ти харесва повече свободата ти, и това те кара да бягаш, независимо от това, което ти дава или не човека отсреща...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мисля, че ще разочароваш някой, ако изясните на време момента с разминатите очаквания. При всички случай няма да е приятно, но на такъв етап от отношенията едва ли ще може да се говори за нараняване в онзи травмиращ смисъл на думата. По-болезнено би било след време, когато човекът до теб, осъзнае, че сте заедно заради страхът си да не останеш сама....Повярвай ми, твърде голямо разочарование е...Ти си свободен човек, който има правото да се стреми към удовлетворяващите го чувства и емоции, които правят връзката пълноценна, изпълнена с любов, страст, привличане, признателност, уважение....Не се чувствай виновна за тези, с които не можеш получиш такива преживявания...

Зле. Това за доверието е вярно. На новия си партньор даваш много по-малко кредит отколкото си давал в разпадналата се връзка. Това води до усещането за непълноценност от тяхна страна (на новите партньори). Несправедливост. Понякога враждебност към всичко от миналото ни, което постепенно съсипва връзката.
Периода на успешно попретръпване не е периода на старческо изтръпване.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трудно е да попаднеш след разочарование,след нанесени травми, отново на подходящ партньор. Доверието трудно се изгражда и най-лесно се руши.Подлагаш всичко на съмнения, недоверието се е загнездило в съзнанието, търсиш някаква уловка и това убива връзката. За всичко трябва време, време - да отшуми болката, време - да заздравее раната, време - да повярваме отново.
Гаранции никой не дава ,трябва отново да възстановиш онези усешания, да усетиш оня мускул, как трепва и ти се свива стомаха.
Според мен когато спомените останат в миналото, а мечтите ни пренесат в бъдещето,тогава откриваш ,че настоящето не е толкова лошо и подаваш ръка на новата Любов.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нови връзки ??????????????????????????????????????
От къде ????????????????????????????
Работа- вкъщи, а и зима идва !!!!!!!!!!!!!!!

Здравей albi_rijav_kotarak,

Нови връзки (т.е. хора) можеш да намериш и в работата, и в къщи (интернет да речем), че и по пътя между тях, но ако търсиш, ако си отворен за хората, Човека. Пък и да не си отворен, понеже щото, да речем, не ти е още време - точно общуването е нобходимост, за да поискаш, за да стане другото.

Стискам ти палци! :)

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нови връзки - да, съжителство - не. Това изчерпва моята житейска философия. Скромна дори цинична, но за мен подходяща. След развода си живях дълго сама, е не съвсем, с децата. Оцелях. Не се срещах с никого, никого не търсех, говорих само служебно, тогава още не знаех че съм си самодостатъчна. И изведнъж се случи, срещнах мъж когото харесах (използвам тази дума защото мисля, че след 40 е тъпо да казвам обичам). Мисля че и той ме хареса и заживяхме като в приказките, да, да ама не. Обичта се изроди в рутина. Компютъра замести общуването. Избухна с нова сила желанието за нови контакти за общуване, но с други хора, ми нали аз съм все там подръка. И колелото се завърта все още бавно но ...
Та за новите връзки - интересни са когато всеки си живее сам, когато отивам на среща е вълнуващо, хубава съм - изискана, интересна, усмихната, ухаеща, свежа. Ежедневието е сиво и еднообразно кво да му споделяш?

Здравей Бeзcъннa,

Тя дефиницията за нормално е много (и слава богу!) разтеглива и твоя случай се вписва в нея. :) Общо взето, освен да се влюбиш (с всичките необходими атрибути) в някого, май е необходимо и отношенията да имат перспектива и сходна скорост на развитие.

Перспектива на връзката, използвам и друга дума за това - бъдещност - е да съществува нещо като дух и принципи, които генерират и възпроизвеждат всекидневно цел. Така например в младите години - при първи брак най-често, генерираните цели са дом, деца - т.е. семейство и/или пък някакво духовно, човешко-физическо или смесено партньорство. След раздяла и впоследствие в течението на човешкия живот, целите могат да са други - различни спрямо миналото. Но те са видимото - върхът на айсберга, резултат от процеса на генерация извършван от духа на база принципите. Под дух нямам предвид метафизична някаква си фигура, а взаимодействието между две човешки същества - такова, на каквото те с годините са се научили, променяйки се и развивайки.

И ако предположим, че връзката има бъдещност - което хич не е задължително да се случва всеки път при всяка връзка - вметвам го това, за да не се отказваш от движението напред, щото евентуално нараняваш хора - ми нормално е това по пътя. И ако отношението ти е честно, ако не им нанасяш друг тип и по-тежки рани - няма какво да се тормозиш.

Тъй например ти описваш отношения с хора, които като етап от развитието на връзката ви искат (може би) съвместен с теб живот. Ти не искаш - следва триене, логично и раздяла. Дали те бързат? Дали ти искаш съвместен живот? Ей заради тази разлика в текущите ви цели и скорост идват разминаванията - ако е разминаване в целите - едва ли във времето, което и двете страни сте склонни да дадете, бихте могли да продължите връзката си. Ако разминаването е само в скоростта - търпението, съчетано с толерантност и разбиране, се превръща в неоспоримо ценно качество.

Мдаааа, може би ти е нужен човек, който може и тъй, и инак. Който е с теб не само заради екстрите на евентуалния съвместен живот (приемайки разбира се и минусите на съжителството). Който, защото разбира и усеща, може да генерира сходна бъдещност и синхрон в движението с теб. Всъщност и ти тъй трябва да го можеш. Не е и трудно - стига да срещнеш точния човек в тъй също точно време - тогава е естествено. По това и ще го познаеш - по липсата на големи напрежения, по естествения начин, по който се развиват отношенията.

Синхронът и бъдещността между хората комплексно се постигат за сравнително кратко време, за дълго - обикновено само в някои аспекти. Ако хората са правилните - има и какво да се научи, после и направи, за да го има дълго най-прекрасното.

Ще стане, споко! :)
Късмет и щастие!!

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Именно.Точно през зимата е най-приятно да има с кого да си побъбриш в топлото легло с чаша ароматен чай или нещо друго.Бързай,нямаш много време.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И какво толкова си харесваш?

Извинявай, но ако ще ползваме аналогии - веднъж като те засекат в трафика и свърнеш погрешно, колко човека ще те изчакат да направиш обратен? Или пречиш на всички докато чакаш, или тръгваш наопаки до разклонение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А от колко време си разведена?


- - - -

Maybe i ride. Maybe you walk.
Maybe i drive to get off, baby.

За теб си мислих доста, нали чета. На моменти ми се струва, че си благословена задето нямаш зад гърба десетина години да се чудиш живяла ли си ги или не си. Не знам кое е за "предпочитане".

А за потребността - всички казват, че детето е достатъчна утеха, а на мен не ми е достатъчно. В различни периоди да, но като цяло - не.


- - - -

Maybe i ride. Maybe you walk.
Maybe i drive to get off, baby.

Знаеш ли колко пъти съм си представяла, че казвам следната реплика: "Извинявай, но аз още обичам мъжа си, не го искам обратно, а и може да се заблуждавам заради навика. Но понеже сърцето ми е все още твърде разбито, ще приемеш ли да си с мен без да очакваш да те обичам?" УЖАС. Няма нормален мъж, дето да го преживее това според мен. Иначе - срещам се само с хора, които наистина харесвам. Тръгвам с желание, обаче забелязвам, че не мога да продължа. Май е естествено да се чувствам виновна.


- - - -

Maybe i ride. Maybe you walk.
Maybe i drive to get off, baby.

Ами не ми се гънат коленете като се видим и не подскачам като се обади. Бившия съпруг имам предвид. Трябва ли да има база за сравнение, за да реша дали съм се излекувала окончателно? По-скоро ми е като брат. Част от компанията. Новините за него приемам информативно. Не знам!

Ти си мъж, нали? Какво трябва да ти каже една жена, за да проявиш търпение? Мисля, че попадам на хора, които копнеят за семейство и разпознават в мен някакво олицетворение на майка и съпруга. Което май е повече заради собствените им мечти, а не заради нещо, което съм предизвикала аз.


- - - -

Maybe i ride. Maybe you walk.
Maybe i drive to get off, baby.

Не си го писал накъм мен, но може ли да отговоря?

Като се замисля, единствените нови хора, които познавам, са покрай работата ми. Нова работа?


- - - -

Maybe i ride. Maybe you walk.
Maybe i drive to get off, baby.

Ето, намерих си основен проблем. Не издържам на срещи. Дотолкова нямам време, че да седя на кафе може да ме влуди. Май ще позная кога съм наред, ако започна да излизам без да си гледам часовника? А ежедневието ми хич не е сиво и еднообразно, а и нечие друго нямам против да споделям. Харесвам е хубава дума. Ако бях по-млада, при същата степен на привличане със сигурност щях да използвам дума за влюбено, обаче сега не мога да кажа такова нещо. Прекалено е обещателно. Ти затова ли не можеш да го казваш? А сама, сама - все ще оцелея, справям се. Но снощи дъщеря ми като изреди колко точно братя и сестри да й родя, беше унищожително! И без друго искам повече деца, а тя за капак съвсем ме паникьосва. Каза цитирам - знам, че не си срещнала подходящия човек, но ако чакаш, аз ще стана на... на... 38! Ти вече тогава няма да можеш да родиш!" Как пък го намести издевателката! Не знам да се смея ли, да плача ли.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох, обичам да те чета, за каквото и да говориш!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз вече съм СИГУРНА, че Господ ме спаси от този човек... Скоро го виждах, и се чудих на себе си какво всъщност съм харесала в него. Виж, детето е отделна емоция. Няма нищо общо с потребността от партньор, макар и понякога да отнася по някоя целувка, която може би не е точно за него... Пък и, аз никога не съм гледала на детето като на утеха. То си е дете, смисъла е друг. И любовта към него е различна... А това, че на теб ти е нужна друга принадлежност - разбирам те, и е нормално, светът е устроен така, че човек да се чувства странно, ако крачи през него сам. Понастоящем аз, лично, съм много объркана, за да мога да дам точна дефиниция на потребностите ми във връзка с един евентуален мъж, но си мисля, че сигурно и аз имам нужда от бизост. Нормално е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не вървят - при различни правила. Аз не свървам погрешно когато ме засичат - просто изчаквам.

Здрасти, не - все още не се развеждам. Винаги съм предпочитал превенцията пред лечението.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

:)

Здравей!

Значи от една страна искаш да живееш с някого, а не да ходиш по срещи и т.н., а от друга - не искаш да натрапиш на детето си човек, за когото не си убедена, че с вас му е мястото. Тук не виждам противоречие, макар на пръв поглед нещата да изглеждат конфликтиращи. Щото всичко опира до избора на партньор, който правиш. Неговото взаимодействие с детето, евентуалното ви съжителстване - това са все елементи от избирането и ако правиш нещата стъпка по стъпка, в логична последователност - не би трябвало да има проблем.

Знаеш ли, имам усещането, че проблемът със скоростта е по-скоро и при теб... Това в смисъл - сякаш ти искаш по-бързо да намериш човек, с когото можеш да заживееш заедно, създаваш или стимулираш усещане и в двама ви, че може да се случи, а после даваш заден ход, обзета от несигурност или прозряла несъвместимост. Не знам дали е така, но дали не би могло и така да става? Щото казваш, че все подобна ситуация се възпроизвежда във връзките ти напоследък.

Мисля си, че ако и двамата с партньора търсите и имате за цел дълготрайна връзка - то трябва да усещате скоростта си и да се синхронизирате - щото все пак целта е благородна и си струва да се разиграва по-бавно топката, дори да се дриблира на място за известно (все пак крайно) време. Има си време за всичко на този свят - въпрос на управление и мотивация. Майната им на твърденията, че трябва днес, на момента всичко да се случи, щото живота бил един, а утре може астероид да падне и всичко зян да стане :). Топай топката, подавай си я с хубав човек - целта на тази игра не е да си отбележите кош - ми вие сте партньори и един отбор.

Ще стане! :)

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На много места четох, че искаш да си вземеш децата. Лоши думи също видях. Щом това не означава развод, извинявай. Не мога да знам всичко. Дано имаш късмет лечението да е подходящо.

Кажи какво те дразни. Темата на Асасина не е най-подходящото място да се обясняваме, не ми отговаряй там, ако може. Кажи тук. Нещо, свързано с превенцията? Мислейки, че не съм взела достатъчно мерки си ми възмутен или има нещо друго?


- - - -

Maybe i ride. Maybe you walk.
Maybe i drive to get off, baby.

теми, не ме дразни нищо свързано с теб.
Дадох те за пример - както и за предупреждение.

Да, искам си децата. Ако се стигне до раздяла. Засега нещата при мен се подобряват - надявам се и занапред. Не виждам защо трябва да поддържам инерцията при условие че ситуацията е различна ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пак да. Аз наистина фантазирам за сега-то веднага. Не постоянно, естествено:-))) Някои казват, че си искам мъжа. Но не е. Само жаждата да се връщам при някого. Винаги аз съм чакала ииии безкрайно искам нормално семейство. Знам, че не е възможно да си правя експерименти с опитване, най-вече поради съображенията за детето. И се взимам в ръце, и започвам спокойно. Мисля, че изкуствено възпирайки инстинкта си, прескачам разумната граница и го бавя тотално много. И тогава вече се превръщам в единият, който изостава по пътечката. Така ми изглежда. Несъвместимостта е друг случай - има убеденост - и до там. Но, наистина отдавна не знам с каква скорост градят връзки хората. Била съм на 21, започвайки последната си дълготрайна такава, а сега съм друг човек и по същия начин не само не мога, ами и не искам.

Да, сигурно трябва да подготвям декларация за оневиняване, за всеки случай. Ако някой приеме, че това е проблемът и опита да се намести по мен... горкият... Нищо, вярвам ти, че ще стане. Вероятно господ, съдбата, каквото и да било бдящото знае кога и какво да ми даде.


- - - -

Maybe i ride. Maybe you walk.
Maybe i drive to get off, baby.

Да ме даваш така! Нито за пример, нито за предупреждение!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре де, а да попитам нещо все пак. Като ги получаваш тия предложения и по някаква причина смяташ, че са твърде прибързани, защо късаш изцяло? Опитвала ли си да обясниш на човека, че ти трябва повече време? Ако усещаш, че има някакъв потенциал, не е ли по-добре да изясниш това, да дадеш шанс? Не знам, някак много джаста-праста ми се вижда инак. Ми ти така може да пропуснеш сума ти шансове. А според мен, един здравомислещ мъж би трябвало да може да разбере, че детето е фактор с който трябва да се съобразява.

Бързам бавно, ама искам и да стигна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тук всичко е честно - и открито

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбира се, че съм обяснявала. И естествено, давах време, как да не дам. Да си призная, не е било много, защото нямам нерви да слушам каква съм бъзла, недоверчива или нещо такова, аз и сама си знам. И като чуя вместо приемане обвинения, какво да му вярвам, че ми харесва? Пък уважава? Глупости. И така. И аз смятам, че ако е здравомислещ, един човек би трябвало ако не му е ясно за момента нещо, да изчака да го проумее, да разгледа от всички страни, да помисли евентуално малко. Не се оплаквам, че сме се разминали, не съжалявам. Само настроението за повече обяснения ми го няма.


- - - -

Maybe i ride. Maybe you walk.
Maybe i drive to get off, baby.

Много мислиш, Джейми!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И хич не е лоша идея! :)

Долуподписаните ...................... и ...................... приемат, че търсят партньор за създаване на сериозна връзка, взаимно признавайки правото си да имат свои очаквания, цели и скорост на развитие. Двете страни отчитат възможните проблеми, но също и неотменимите си ангажименти към различни обекти в живота си и поемат ангажимент да вложат търпение, стремеж към разбиране и усещане на партньора. Така написаното споразумение е валидно за разумен срок от време и може да бъде продължавано неограничено при взаимно съгласие от двете страни... И т.н. може да се допълни... Но идеята е долу горе такава.

Знаеш ли - чета и отговора ти към Мама Мърморана, та си мисля и още нещо - принципно щом след даване на такива обяснения, за каквито говориш, следват обвинения и т.н. - отношенията така или иначе не ще да са били много читави... Вярвам, че с точен човек, не се налага да се дават обяснения - достатъчно е да се комуникира по въпросите от взаимното битие. Да разбираш другия е силно препоръчително, но да го приемаш е задължително качество, за да има връзка и да не чувстват и двете страни, че правят компромиси и прочие познати ни неща от миналото.

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

смятам че не е нужно да искаш света за да получиш усмивка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ясно!
Ми, не са били това хората значи.
Честно казано, на такива приказки и припряност и аз бих дала посока към вратата. Имам си приоритети и както аз бих се съобразила с чуждите, така очаквам същото и спрямо моите.
Не съжалявай. Но и не се отказвай. Плявата си е плява, ама не е казано, че няма и зрънца в нея. Е, верно, всички "читави" мъже сякаш са вече трайно заети, но не може да няма.
Аз реших, че верно грешката е в твоя телевизор, ама не ми изглежда да е така.

Айде, споко, усмихни се и стига си безсънствала, ела на някоя среща поне да оползотвориш неспането

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но не можах да се стърпя.

искам да отбележа колко много ме кефи промяната в Мама Мърморана!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да знаеш как ми стопли душичката в тая студена вечер

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен не се претръпва - това си е травма от развода, който подсъзнателно или съзнателно човек разглежда като провал. При мен минаха няколко години, а пък продължавам успешно да провалям всичките си връзки, щом се стигне до по-сериозни предложения. Не мисля, че се касае до съжаление за бившия - и аз го чувствам като брат или по-скоро член на семейството, нито за деца - нямам деца, по - скоро си става дума за чист страх да преминеш отново през провал и негативни емоции.
От друга страна, след дълъг брачен живот човек някакси лесно влиза в коловоза на сериозната връзка, защото е свикнал да живее с друг човек и е много по адекватен по някакъв начин на подобно развитие от някой, който например по-дълго време е бил сам. И като резултат хем подвежда по някакъв начин, хем го е страх.