|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | >> (покажи всички)
Тема
|
Re: ми то така погледнато...
[re: Eva B.]
|
|
Автор |
мyшkaтo (препикано) |
Публикувано | 07.10.06 21:55 |
|
за нищо
ама ти си верно много тъпа ???
повечето разбират още от първата реплика с мен , че не си струва
""Face is the index of the heart. Whatever you think, it does something."
| |
Тема
|
не си права :)
[re: Eva B.]
|
|
Автор |
Hell (слънце с носле) |
Публикувано | 07.10.06 22:00 |
|
дори и в разговор за химични разтвори можеш да научиш много повече за събеседника си, освен за степента на професионалната му компетентност.
Хората са си хора и в разговор (най-вече професионален) успяват да изкарат наяве всичко човешко в себе си. Защото в 90% от случаите спорят. Разговор, в който всички събеседници са съгласни един с друг замира много бързо.
А когато спорят разгорещено, хората разкриват онези черти от характера си, които иначе се стремят да прикриват.
Не знам, за мен това, че някой ми допада да го чета е почти 100% сигурно, че ще ми допадне и на жива среща. Жестовете, мимиките, интонацията... това може само да допълни картинката.
На една жива първа среща хората рядко са себе си :) Оглеждаш им външността, дрехите, маниерите и вадиш някакви повърхностни заключения за това какво представляват. На една първа среща след дълъг онлайн контакт е нещо съвсем различно.
Между другото аз също не изпадам във възторг от децата . За мен бебетата и детството са етап - интересно и вълнуващо ми е само ако е етап от моя живот или съм вложила някакво лично творчество в отглеждането или контакта с тях :)). По-вероятно е да ме развълнува снимка на голо гладно негърче, отколкото капризите и "проблемите" на лигавото хлапе на съседката.
И май също си го признавам без проблем
Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно.
| |
|
Не знам защо не харесваш сайтовете за запознанство, но няколко приятеля/ки си намериха там половинките. Бъди сигурна, че подобен род сайтове ще стават все по-популярен и стандартен начин за запознанства. Няма значение, как си се запознал с един човек.
Сигурен съм, че и един издръжлив аргумент не можеш да изтъкнеш в техен ущърб. Иииии не изтъквай, че там били само шемети или че търсили само секс за една нощ. Там има всичко. Както като си вървиш по улицата и виждаш всякакви хора, така и там има всякакви хора.
Когато ветровете са бурни, има опасност да попадне песъчинка в окото ни. Нека пазим зрението си.
| |
Тема
|
Re: Къде да се запознаваме
[re: нaпopиcтa]
|
|
Автор |
Гeвpek (стария) |
Публикувано | 08.10.06 02:24 |
|
Давам идеята - да се смени професията.
Някои професии предполагат поток от нови хора, ежедневно: свещеници, полицаи, политици, адвокати, журналисти, рекламисти, музиканти, ресторантьори, лекари, стоматолози, застрахователи, брокери на имоти и т.н.
Други професии предполагат относително уединение или затворен кръг: чиновници, спортисти, компютърджии, счетоводители, банкери, ватмани, военни, художници и т.н.
И така може да се погледне на "проблема"
| |
Тема
|
Re: Къде да се запознаваме
[re: Гeвpek]
|
|
Автор | бaбa (Нерегистриран) |
Публикувано | 08.10.06 10:32 |
|
Колкото и да ми е неприятно трябва да призная че наистина май ще излезеш прав. Всички клубове който посещавах а и снощи където ходих са едно нищо да музика, жива , дисководещ, компютри , компактдискове или нещо подобно но хората са едни и същи, всичко се повтаря повтаря. Е снощи в този дъждовен ден, решихме с моя позната да отидем на автогарата- до централна гара. Поне така ни беше казано че има веселие за самотници като нас. Нищо подобно, персонала на втория етаж даже не знаеха за какво става дума. Не ни се ходеше на познатите места защото само от две думи там може да разберееш що за човек стой срещо теб. Излязохме от автогарата в този пороен дъжд, мина кола и ни опръска от главата до петите и мокри като "кокошки", с наранени души, гладни за повече хора, музика, добра компания качихме се на 313 автобус и се отправихме за вкъщи където ни очакваше сивото еднообразие. Е аз поне мога да вляза в дира и да прчета нещо и да се разсея а моята позната ? Между четири стени и мрачните мисли. Но за нея не мисля трябва себеси да подреда и затова още от днес ви заявявам следващия петък събота и неделя заминавам в Бургас, даже и да вали, ще се разхождам из морската градина, даже и сама , ще пия кафе със стари съученици може наранената ми душа да намери лек. Ако някой друг организира нещо нищо че не се познаваме до тогова може да сменя решението си. Чакам. Иначе ще се правя цяла седмица на болна.
| |
Тема
|
Re: ми то така погледнато...
[re: Eva B.]
|
|
Автор |
NikiFin (videnie) |
Публикувано | 08.10.06 11:43 |
|
Между другото, аз не обичам деца и си го признавам без проблем
Какви деца не обичаш - чужди или твои? И мен чуждите ме изнервят... моето също де... ама си го обичам и искам да имам още. Не съм сигурна обаче, че искам да работя в ясла или детска градина
И със сигурност не като детегледачка
Редактирано от NikiFin на 08.10.06 11:43.
| |
Тема
|
Re: Къде да се запознаваме
[re: нaпopиcтa]
|
|
Автор | Kим (Нерегистриран) |
Публикувано | 08.10.06 14:51 |
|
Сещам се за един много стар, традиционен, обаче все още дооооста успешно действаш начин - чрез нагласено запознанство - т.е. от приятелския или семейния кръг - още си действа - щото това си е един вид препоръка.
На теб почват да ти говорят колко лицето Х. било праведно, състоятелно, любвеобилно и т.н. - пък нямало и ремарке ..... и т.н.
а на него - описват всичките ти прелести най-цветущо и така се създава интереса, после нагласена ужким случайна среща и така.... моя приятелка се ожени за 3 месеца :))) хи хи хи - па си и допаднаха после, па се и заобичаха, да са живи и здрави!
| |
Тема
|
Мда, потвърждавам :)
[re: Hell]
|
|
Автор |
Ryan () |
Публикувано | 09.10.06 14:27 |
|
Ако някой ми е приятен и интересен за четене почти 100% (всъшност 100% са :) е сигурно, че ще ми допадне и на жива среща. За около 15 години онлайн общуване не се сещам нарушение на правилото.
__________
Бъди звезда, небе ще се намери!
| |
Тема
|
Замислих се
[re: Ryan]
|
|
Автор |
Eva B. (Führerin) |
Публикувано | 09.10.06 14:44 |
|
още като прочетох написаното от Хел, но някакси не мога и сега да се съглася изцяло. Въпреки, че много от казаното приемам.
Имам близка притятелка, био-химик, пише от години в един специализиран форум, от много време с един друг участник се карат за деленето на белтъка и прекъсване веригата на протеините. С две думи, много неразбираеми неща Двамата решиха да се срещнат, аз отидох с нея на първата среща (мисля, че хем я беше малко страх, хем се чувстваше странно, та аз бях в ролята на дойка и подкрепа едновременно), после се видяха още няколко пъти. И се отказаха. Не знам какво не вървеше, на живо я нямаше онази връзка, която бяха създали виртуално. Сега пак си спорят за киселини във форума, ама и намек за някаква среща вече няма.
Затова и се зачудих - какво в крайна сметка е това, което не се е получило на живо? За мен контактът в нета е ограничен и онези части от тях, които са си писали са се разбрали отлично. Но при истинската среща, при среща ако не на всичките, то поне на повечето части от личността, е настанал конфликт.
Затова и си мисля, че този, който не ми е допаднал тук със сигурност няма да ми допадне и на живо, но не мисля, че ще е така и за всички допаднали ми
Не съм толкова лоша, колкото си мислите. По-лоша съм.
| |
Тема
|
Re: ми то така погледнато...
[re: NikiFin]
|
|
Автор |
Eva B. (Führerin) |
Публикувано | 09.10.06 14:55 |
|
Поради липса на мои, мога да говоря само за чуждите
Въпросът не е само в това, че не ги обичам. Не е така. Не е точно така. Но децата днес са шумни, невъзпитани и зле образовани. Децата днес си крещят едно на друго и от малки тръгват по пътеките на родителите си. Като гледам тези изтърсачета нямам желание да създавам и отглеждам други подобни на тях. Знам, че една голяма част от възпитанието на моите деца ще е мое дело и в мои ръце, но колкото и да се старая, винаги ще има част, която ще се изплъзва от моя контрол. Защото децата са най-вече стадни животни и живеят в обществото. Те нямат умението и силата да се противопоставят на модата на тълпата. А аз ще бъда поставена, рано или късно, или пред факта, че детето ми ще бъде оформяно и от културата на улицата, която презирам, и чрез приятелчета, от съседката, която гледа тъпо, крещи на мъжа си и слуша фолк-певици с имена на горски плодове, което не мога да приема, или пред това да осъдя детето на социална изолация, ако въобще е възможно, за да го предпазя от външни влияния, което пък то най-вероятно няма да приеме. Омагьосан кръг.
Затова и не, не обичшам мнохо тези деца. Знам ли, може би не обичам в тях проектирания родителски образ, който си носят.
Не съм толкова лоша, колкото си мислите. По-лоша съм.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | >> (покажи всички)
|
|
|