Здравейте. Надявам се да му помогнете.
Омъжена съм и имам дете на 3,5 години. С мъжа ми обаче явно сме прекалено различни характери. Не се караме, но не си и говорим много (даже почти не си говорим). Чувствам се много нещастна с него. Искам да се разведа, но искам дъщеря ми да остане с мен. Не съм предприела нищо само защото ме е страх да не я загубя. В разговорите ми с него той ми казва че няма да ми я даде. Нямаме имуществени делби. Бихте ли ми казали ако тръгна да се развеждам с него има ли начин по който той може да ми я отнеме, при един развод на който причините са несъвместителство на характерите да кажем? Колко може той да ме мотае и да отлага делото за развод? Колко най много може да се проточи всичко?
Благодаря ви предварително!

Отнеме?? Как само звучи ! Той трябва да е чудовище да си иска детето.Но недей тъжи , ти си права ти не отнемаш на никого нищо!

уау..

ако правилно схващам ситуацията - той беше супер когато трябваше да се жените, после 3.5 години когато беше добър баща.
Ти си нещастна с него сега - и това защото не говорите достатъчно (не си посочила друга причина) ? Какво предприехте - пита ли го защо е така, евентуално на лекар, семейна консултация ? А той щастлив ли е с теб ? Има ли проблем от негова страна ?
Чудно ми е как ще убедиш съда в разстроен брак. Не мисля че някой ще вземе насериозно аргумента който излагаш пред нас. Или понеже ти си решила че искаш развод - смяташ че автоматично съдията ще реши в твоя полза без реални доказателства ?

ПП: Детето не е "дъщеря ми". Тя е "дъщеря ви". Започни да възприемаш нещата така - тогава няма да му се чудиш на реакциите и на таткото

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

що пък трябва да убеждава съда в разтроен брак?
ако е нещастна?

а за да ти вземе детето трябва да си крайна наркоманка, алкохоличка, проститутка или психично болна...или да се опита да те изкара пред съда..

"Противозаконно е да се дои чужда крава или върху нея да се рисуват графити." закон в щата Тексас

Streindjur,az i mam podoben problem i sa6tite strahove,za6toto da6terq ni ena 8 godini.V takav slu4ai,sled kato e nad 7 kakvi sa 6ansovete da prisadqt roditelskute prava na supruga mi?
Blagodarq predvaritelno.

Виж, благодаря ти за мнението, но това че не съм изброила причините не означава че ги няма. Разговорът не е единственото което липсва между нас. Двама души които има брак трябва да са близки, трябва да умеят да показват един на друг обичта си ,ако я има. Когато разбереш че един човек, начина му на живот е такъв че ти не си му нужен за да живее така както той иска, тогава разбираш че ти няма какво да правиш повече с него. Когато взаимоотношенията ви се превърна в едно сиво еднообразия, без никакъв интерес един към друг, когато се окаже че вие сте просто живеете под един покрив и нямата нищо общо помежду си, тогава човек се чувства много нещастен. Това не е от скоро. Да говорили сме, той казва че той е щастлив и е добре. Когато човек си изгради някаква стратегия, някакъв кръг около себе си, така че да не допуска смущенията да му пречат на начина му на живот...... съжелявам но мога доста да ти кажа в тази насока. Да ако представите за добър баща са ти, да излезне сутрин на работа, да се прибере вечер , да поздрави и да ни целуне, да иди да си спортува, после да вечеряме и да гледа телевизия, и много рядко да се занимава с детето повече от 10 мин. - да добър баща е.

P.S. Не съди другите преди да знаеш цялата информация.

Благодаря ти за информацията и пожеланието!

разбирам - искаш да се разведеш, защото мъжа ти вече не те кефи. Не те забавлява и това си е? Ако питаш мен - запазете добри отношения на всяка цена. След някоя и друга година, когато дъщеря ти влезе в пубертета и почне да не ти говори - ще можеш да му я пратиш - чисто решение.
А сега - сериозно. Явно е, че имаш криза в брака. Ама хората обикновено се развеждат не заради криза, а заради катастрофа на брака. При теб няма такава(или поне не личи от това, което казваш) - вероятно просто си се изолирала заради майчинството и мъжа ти е единствения възрастен, с когото контактуваш. Излез малко навън, намери си приятели, почни да спортуваш и ти. И ще видиш как ще се появят теми, по които да си говорите.
Но - това е по-трудния път - да работиш за връзката. Ако искаш по-лесния - давай - намирай адвокат и се развеждай.

че туй ако не са 50 % такива - дето си правят симулацията на добрия татко -съпруг- прибере са , целуне жената, погали детето , подритне котката, хапне и после гледа тъпо телевизора

останалите 50 може би са тези , които не си дават зор и да се правят да симулират ..

(не искам да обиждам останалите 2,3 % истински мъже- да не земе някой да рипне :) )

няма нужда да ми описваш - аз я няричам системата " мирно съвместно съжителстване " - може пък да съм я преживял вече - ти отде знаеш?


а ти ако искаш нормален съвет - няма как да го получиш , ако криеш , а и освен това тука повече си чешат езиците , отколкото реална полза

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Я да споделиш твоите разбирания за "добър баща" ... лично аз не мисля, че излизането сутрин и отиването на работа го прави за собствен кеф ма знаеш ли ... що не провериш - предложи му ти да ходиш на работа а той да гледа детето и да те чака вечер докато си спортуваш ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите