Някога...когато за първи път започнах работа, имах колежка в предпенсионна възраст. Странна история имаше тази жена. Развела се, когато децата били доста малки. Отгледала ги, изучила ги и ги пооженила. Тогава бившия се разболял от рак.. Нямало кой....тя го прибрала и се грижила за него през целия период на боледуването ...и го погребала.
Защо ви разказвам това?
Когато се събирахме по женски, тя казваше: “Момичета, от мен да знаете: една жена трябва да има свой, необявен пред никой капитал. Дето се вика, за развод да е, пак ти трябват пари. И друго да ви кажа: от първия, по-свесен няма да намерите.”
Днес си спомних за това, защото припознах една жена за нея. И се размислих...
Като ударих калема, к’во излезе.... Имала съм две по-сериозни връзки, които завършиха с предложение за брак:
Единият – хроничен лъжец, ама то и моя бившия беше такъв.
Вторият – някакъв изхвърляч, но и в моя бившия го имаше това.
Че се чудя, аз ли ги привличам такива, или съм станала много взискателна.Уж приемам хората, каквито са, но да не са ми в къщата. Съвместно съжителство с някой, не е цел за мен. Дори до скоро бях сигурна в решението си, да не допускам никой в територията си. Пък и не се влюбвам безпаметно, както някой хора.
Ух...от къде тръгнах, пък къде стигнах:)

Та ....дали е вярно, че от първото по-хубаво няма?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

какво ще кажеш вместо лъжец - да получиш пияница ?
Научете се да цените това което имате. После помислете дали заслужавате нещо различно.
ПП: "една жена трябва да има свой, необявен пред никой капитал. "
Съществува и подобно схващане за мъжкия капитал. За мен подобни изпълнения в едно семейство са пълна порнография ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма такова нещо... това, че от първия по-свестен нямало ми звучи долу-горе като От Витоша по-високо нема

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мога да вляза в тона ти да отговоря на постинга ти, но ще се въздържа.
Нищо не знаеш за мен и за обстоятелствата около развода ми, затова моля те не се изказвай неподготвен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

( Научете се да цените това което имате. После помислете дали заслужавате нещо различно.)- Напълно съм съгласна с твоите думи ,но отнесени и към жените и към мъжете
Вярно е ,че понякога не оценямаме какво имаме ,но това си е до човека ,а не до половата му принадлежност
Не знам дали ще има по-добър от първия ,но тъй като надеждата умира последна ,то ще се надяваме

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво направи ти бе, жена

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А що не се спреш на по-млад мъж? Тогава проблемите му, натрупани с възрастта ще са определено по-малко от твите.
Лично за себе си мога да споделя, че по-зле от първия ми съпруг не би могло да ми се случи. Всички след него бяха по-добри и има дни в които се мразя за проявеното късогледство, наивитет, слабост, алтруизъм и т.н., довели до брака ми.

Имах навремето колега, който казваше, че всяко следващо е по-лошо от предишното. Тук ми идва на ум и една френска поговорка, за която не зная да има еквивалент на български. Звучи в лош превод така - "Колкото повече нещата се променят, толкова повече остават същите" /Plus ca change, plus c'est la meme chose/.
И си мисля, че всъщност ние не се променяме особено във вкусовете си, а само в претенциите си. И оттам все по-трудно нещо ни пасва и все по-невъзможно е да простим някому за това, че не изпълва 100% зададения модел. След което заявяваме - той/тя не е свестен - разбирай, не отговаря изцяло на нашите представи, които пък са толкова ценни за самите нас, че вървят само в посока разширяване.
Какви претенции съм имала на 20 години - точно никакви - Х ми е харесал, влюбила съм се, никакви почти недостатъци не съм му открила за сума години, или поне не съм ги преценила като непреодолими - любов и толкова. Човекът е идеализиран за цял живот. Сега като се връщам назад си казвам, че Господ ме е пазил и опазил - такова нещо не бих изтърпяла и ден около себе си. Ама нали тая Голяма Любов промени целия ми живот и мислене... ако не беше Той, сега нямаше да съм Аз, такава каквато съм, преживяла всякакви някакви идиотски истории, в които сама и доброволно съм се напъхала.
"Орисия, чедо", казваше баба ми, Бог да я прости.
Всеки има своята особена история и всяка история може да бъде поучителна за тези, които имат уши да я чуят и акъл за да се поучат...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Не се отчайвай

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите