Кхъм, кхъм, моля за извинение, че се намесвам... Искам все пак и аз да си кажа скромното мнение, тъй като и аз смятам, че позицията ти (ПОЛУидиотчето) е съвсем крайна и не бива да служи за обобщение.

Не бих искал да споря дали писмото е писание на някоя любовница или на някой незадоволен мъжкар, в случая няма значение според мен, ситуацията по-долу спокойно може да въде "обърната" и от гледната точка на жената...

Мъжът се прибира вечерта у дома, старае се да подпомогне жена си в всяко едно отношение (да се сложи масата за вечеря, да се отдели време за детето/децата преди да бъдат сложени в леглото/леглата, да обърне внимание и на жена си, да и се усмихне, да я попита как е минал денят и, да пообсъдят някоя и друга важна тема от деня и т.н.). Такааа, децата с в леглата и вече спят, масата вече е раздигната и почистена, мъжът и жената са вече на дивана и гледат телевизия (примерно), но и също си говорят за нещата през деня. И двамата са по домашно облекло (не оцапано или опърпано), може би пийват по чаша вино или просто гори пред тях малка благоуханна свещ...

И двамата са минали през банята вече, за вечерните си хигиенни нужду (душ/къпане, зъби, лице, вечерна козметика и т.н.) . Типична закака на мъжа е да пошушне на жената колко е хубава и колко хубаво и стои пижамата например, как хубаво ухае вечерният и парфюм и колко апетитно и се очертава стегнатото дупе под тъканнта на пижамата...

Вечерните целувки са всичко което мъжът ще получи тази вечер и нощ а и следващите няколко подред... Докато накрая от немай-къде жената "му пусне" веднъж, че да не е съвсем на сухо... А ужким и двамата се кълнат че много се обичат и че много им харесва заедно...

Този сценарий е типичен за много голяма част от семействата у нас в България, нека някой ме обори, за мнението ми по този сценарий - мисля, че постнатото в началото "писмо" е типичен "вопъл" на мъжа, който не знае какво да направи повече за да убеди жена си, че и той струва нещо и той заслужава у дома в леглото да му се поугоди малко, и че и жената също трябва да завладява мъжа си всяка вечер, както той го прави с нея... А не само да седи и да чака мъжа да и угоди за всичко и за всяко нещо... То се знае че пълна угодия няма... За съжаление...

Ей така мисля аз и не съжалявам за мнението си, но и не обобщавам с него - има "жени и жени", има и "мъже и мъже"...

Така че дами и господа, давайте го по-конструктивно за да няма после "ама той търси чуждо а не мен" или "ама тя търси чуждо а не мен"...

Весел край на седмицата ви пожелавам.

Умри де ел'Ориго, слуга на капитана!

Позицията ми за живота иначе съвсем не е толкова крайна. Аз се къпя по два пъти на ден, не ходя с мазни пенюарчета из къщи, работя, искам (а не давам) секс почти всеки ден, виждам хубавите страни на съкровището, но виждам и лошите. Казвам му, че го обичам всеки ден по няколко пъти, гушкам го и т.н. Искам и той да се къпе редовно (което той и прави), да си мие редовно зъбите, щото и аз си ги мия и няма да му направя свирка, ако не си е измил пишката току що. Искам и да ми помага вкъщи, щото аз не се уморявам по-малко от него. Искам и поне да се издържа сам, ако не може да издържа цялото семейство. Като не мога да получа тези неща, които искам и срещу които давам, ми се струва, че ще съм го шитнала тоя мъж още преди да си намери любовница. Казах. Хау!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не веднъж съм казвала, че женени и разведени с деца не ме интересуват. Егоизъм! Мерак да съм номер едно в ранг листата, а след мене каквото Бог дал! Поне ще имам оправдание да притеснявам съпруга номер две. Все пак две е след едно. ;)
Впечатли ме изречението, от втория куплет. "Простете вие не ме интересувате..." Май точно така стоят нещата. А какво една любовница ще извади като приоритетно няма значение, стига да впечатлява и да върши работа. Не си мисли, че две висши образования, десет годишен трудов стаж и 5 езика се котират по-високо от младостта. Нали го виждам по себе си. Я имам някоя и друга фертилна година, я не.

няма нищо общо с истината. Ако мен нещо не ме интересува, не му посвещавам стихотворения. А има много такива стихотворения, писани от любовницата. Аз поне не съм чела нито едно, писано от съпругата. Отчаян вопъл за внимание е това, не победоносен химн.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Този сценарий е типичен за много голяма част от семействата у нас в България

Пич, толкова си далеч от реалността, че няма на къде повече. Ама няма лошо, може пък ти да си като описания мъж, дано имаш кой да те оценява.

Такова като описаното от теб - нема шанс да стане, освен в нула цяло и не знам си колко процента. Да не говорим, че масово за мъжете май нема никакво значение дали пред него има ароматна свещ, обикновена такава или изобщо никаква. Тия романтики, мисля, са бая непонятни на мъжовете около нас.

Нищо лично. Все пак, много ме развесели писанието ти. Аз си пожелавам един такъв мъж да си намеря. Ако ще само за да мога да докажа, че една жена винаги може да иска още. И на такъв ще намеря за какво да му мърморя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е всеки човек си има своите недостатъци - идеален човек няма. Все пак защо смяташ, че българските мъже са преобладаващо тъпи, егоистични, посредствени същества с низки животински инстинкти? Сред моите познати сега няма нито един, който да отговаря макар и малко на такова описание... Напротив, всиките ми познати се доближават до описанието на мъжете в представеният от мен сценарий... И моите познати не са малко на брой...
Аз също не съм идеален, но Бога ми стремя се да бъда себе си - да бъда мъжа за когото моята съпруга се е омъжила преди нам-си-колко години, и който и сега притежава ценностите запленили я тогава...
И не мисля, че съм далеч от реалността - както вече писах, не правя обобщения, само смятам, че в голяма част от модерните БГ семейства, мъжът дава повече за семейното огнище не само в материален план, но и в емоционален, психически... А жената консумира това в по-голяма степен, без да обръща внимание на реалните нужди на партньора до нея... И тихо, бавно но неотменимо, в семейните взаимоотношения се намества неудоволетвореността, назадоволството, чувството за недооценка, непризнаване и т.н. И семейството се проваля, понякога с гръм и трясък, понякога тихомълком...

Някъде четох, че семейството (брака се визираше тогава) е един голям компромис, но не и постоянен такъв - решението за брак и съвместно съжителстване е компромис и от двете страни, но същевременно е и пакт с позиции и за двете страни, от които не е разумно да се отстъпва... Ако все пак едната отстъпи (мъжът например реши, че след брака не е нужно вече да "сваля" жена си и да я ухажва) и другата приеме това отстъпление, това отново е компромис... И така може да продължава, докато семейството се разбие окончателно или едната или дори и двете страни се превърнат в нещастни, озлобени същества, съжителстващи в името на нещо в което и те вече не вярват или заради нещо за което вече съжаляват... Тъжно и жалко е!

Ето, пак се отплеснах, извинявам се ако съм досадил...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

MNOGO SI PRAVA-MOJE I DA MI POMOGNE V MOMENTA-4UVSTVAM SE OT DRUGATA STRANA.................PAK 6TE GO 4ETA