Имам брак от 9 години. Чувствата ни обаче постепенно изтляха. Остана приятелството, обичта, уважението и пълната лична свобода, която сме си дали един на друг.
От 4 години поддържам връзка с момиче, по-младо от мен с 11 години. И двамата усещаме, че сме създадени един за друг. Просто е неверотно.
Но с годините и у нея се натрупаха негативни емоции - докато има близост е страхотно, но през останалото време е сама.
Аз вече заявих желанието си за развод, само че това ще продължи известно време. Но твърдо съм решен да го направя. Тя обаче поиска малко време, защото се чувства ужасно объркана, изведнъж това, за което е мечтала, започва да се осъществява и шокът е огромен. Дистанцирала се е, понякога се държи протоколно с мен, но знам, че ме обича. За щастие нямам деца, така че този проблем не същетвува. Какво ще ме посъветвате, как да се държа с нея, как да си я върна и да заживеем заедно? Обичме се и двамата. Според вас раздялата усилва ли силната страст, разпалва ли я? Говоря за кратка раздяла, 10 дни, 2 седмици... Просто се е затворила в себе си.
Какво мислите по въпроса? Само веднъж ли идва истинската любов? После същото ли ще е, както с първя ми брак, който никак не беше лош, нямали сме нито един скандал, пълно разбирателство, но... страстта я няма, тръпката, щастието да си винаги до този човек...

-9 години брак
-от тях 4 години - връзка с друга
-остават 5 години - времето, за което вашата любов се е изчерпала
-ерго остава ти още една година страстна любов с девойката - че няма да е повече, вече има белези - тя почва леко да се отдръпва
Излиза, че се обичате и със съпругата, и с девойката... Цитирам:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

раздялата е началото на края ,
ако тя се затваря в себе си и
получава "шок" от това , че мечтата й се осъществява ,
то тя просто разбира , че това вече не й е мечта ,
тя е изконсумирала мислено мечтата си ..и любовта е започнала да си отива , малко по малко ..

дали само веднъж идва любовта - не не , любовата я носим в себе си и я даваме някой

Имаше един филм "Крамер срещу крамер" с Дъстин Хофман и Мерил Стрийп.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би не се изразих добре - обичта е едно, любовта, страстта съвсем друго.
Просто вече семейният живот загуби за мене смисъл. Не виждам бъдещето си с досегашната си съпруга. Докато с другото момиче бих искал да живея и да имаме деца/или дете... С жена ми вече сме решили, че ще се разведем, остава въпросът дали след време няма да стигнем до същото положение и с другата, сред като досега само към нея съм изпитвал подобна влудяваща страст (а съм имал достатъчно жени в живота си, за да мога да преценя). Просто струва ли си от едшн развод да влизаш веднага в друга женитба или да си дадем "гратисен" период.

Именно, аз съм готов да предприема решителната стъпка, при мен разводът не подлежи на съмнение, въпросът е дали след време всяка берна, страстна любов преминава в... обич, приятелство и уважение...
Раздялата усилва ли страстта, ако тя е голяма, или я отслабва...
Говорим за кратка раздяла, може ли понякога да е полезна?

Не съм съвсем съгласен, просто защото има много детайли и подробности, които сега не мога да съобщя.
Аз ще се радведа, това е ясно. И тъй като никога не съм изпитвал такава страст къв друга жена, като към тази, с която имах 4 г. отношения, и страстта ни е била взаимна, иках да попитам дали в един такъв омент кратката раздяла би могла да подейства стимулиращо. Всеки понякога има нужда да остане насаме с мислите си... Дали таава раздяла разпалва страстта или я угасява. Защото аз непрекъснато мисля за нея, убуден съм, че и тя също.
Убеден съм, че тя не се олебае межде мени и друг мъж, както и аз не мисля за други жени...

не можеш насила/нарочно да разгаряш страст

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е как така си убеден какво има в главата на един човек ?
то понякога ние не знаем какво ни има в главите , та някой друг ли ?

иначе раздялата е катализатор и е един вид бърза проверка , спор няма ...

така , че пробвай :) , но бъди готов и за двата варианта ...това ,че няма друг мъж нищо не значи .

Остана приятелството, обичта, уважението и пълната лична свобода, която сме си дали един на друг

Това, което пишеш, че е останало между теб и съпругата ти след 5-тата година не е никак малко и несъществено. Помисли над това.