абсолютно по същия начин децата гледат и на взетите решения. Ако си търсиш оправдание в тях - на безкрайно погрешен път си. Всъщност единственото което истински е проблем е когато тати не е тати - а мама не е мама. От детската гледна точка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не знаех че вече сте опитвали.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Давам ти реален пример, Кар. Преди 4 години аз бях в период около 1 година когато бях нещастен в семейството си. Външна причина - при това семейството ми нямаше никаква вина. Е, изтърпях, премина и допреди месец бях щастлив (казвам допреди поради проблеми в момента - от друго естество). Е, ако бях реагирал първосигнално - синът ми щеше да е нероден, много хубави неща нямаше да се случат у дома. Ако някой се почувства нещастен или че мрази другия - това само по себе си още не е повод за раздяла. Не и без да си даде ясно сметка какво става, докога ще е така и какви са алтернативите.
ПП: В тоя контекст най-странното изказване което съм чувал е "никога няма да те обичам/уважавам/каквото и да е". "Никога" е прекалено дълго.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Децата не бива да бъдат оправдание за взети или невзети решения. Те трябва да имат свободата да растат необременени. Затова именно човек трябва да е честен с тях. А преди това да се научи да е честен със себе си. Да си каже 1: 1 какви са истинските му мотиви, чувства, цели, а не да ги прикрива дори пред себе си с измислени, удобни, често тъпи концепции.

Нямам сигнатура.

imenno. spored men ujasno mnogo se podcenqva tova, che kakto roditelqt milee za deteto,taka i ,makar veroqtno v po malka stepen, deteto milee za roditelq si. az naistina mnogo sym stradala, che maika mi e neshtastna, i vypreki, che vinagi sym bila liubimka na bashta si i negovata gordost, sym mu bila ujasno gnevna godini nared.Pri tova toi vinagi e bil otgovoren i grijoven bashta, i chovek, na chiito sposobnosti abstraktno se vyzhishtavam i s kogoto se gordeq. Moje bi na 5-6 godinki edno dete da ne e dostatychno osyznato i da e egoist, no na 10-13 deteto iska da ima shtastlivi roditeli i mnogo dobre useshta kogato tova ne vaji.Osobeno dyshterqta vinagi malko ili mnogo se asociira s maika si.

Благодаря ти за мнението,
но мисля,че ти изкривяваш абсолютно всичко,което виждаш през собствената си призма.Мъжа ми естествено има вина,но аз не я търся и не я изтъквам.Точно за това избегнах да споделя подробностите и причините довели до решението ми.Факт е вече,че след като няма чувства поне от моя страна за мен е невъзможно и немислимо да живеем заедно.Със сигурност няма да сме щастливи каквито и компромиси да направим още,едва ли и детето ни ще бъде.И в крайна сметка ще отложим събитията за по-късен етап.Относно плановете ми.....да,имама такива.Имам си къща дъдето можем да живеем с детето ми,имам си майка достатъчно млада,която да ми помага в грижите за детето,т.е.....когато аз съм на работа да кажем.Имам си и професия,която ми носи добри доходи,две образования,с които мога да работя навсякъде.А и след евентуален развод ангажиментите на мъжа ми към детето не отпадат.Той ще бъде с нея асолютно когато пожелае без да се съобразяваме с графика на съда да кажем и ще си се грижи за нея както до сега.
Незнам защо реши да ме сравняваш с бившата ти съпруга.Не я познавам,но всички хора сме различни.По различен начин умеем да се справяме със живота,така,че едва ли ще бъде същото както казваш.
А за щастието..то за всеки е с различно измерение и проявление.Аз ще бъда щастлива като не се измъчвам в тази агония на брака ми,като не измъчвам и другите лъжейки ги,че всичко е на ред,защото за това неможе да се лъже до безкрайност.Ако можех до сега да съм получила няколко Оскара

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А нужно ли е да има план? Какъв план трябва да има?
1. до три месеца да имам нов мъж
2. до шест месеца да съм бременна
3. до Х месеца да ме е завел на Хавайте

Такъв ли?
Айде стига се заяжда и приеми, че понякога наистина може човек да не може повече така. Случва се да се задушаваш от това дето ти е на душата или го няма в сърцето ти. Не твърдя, че случая тук непременно е такъв, но няма как да знаем. Та недей и ти да предричаш веднага какво и как ще стане. Ако беше както казваш, всички деца в нещастни бракове щяха да са супер щастливи. Ама не са. Преди години за едната бройка да загубя най-добрата си приятелка. Обади ми се чак след като я изписали от токсикологията. Като споменеше баща си, трепереше като лист. И кво, пак ли ще кажеш, че е добре, че майка и не се развеждаше?

Жив и здрав!

Бързам бавно, ама искам и да стигна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

си директен кандидат за прочит в една от темите ми (в заглавието има "развод"). Провери все пак.
Обикновено след развода бившите съпрузи се оказват доста неприятно изненадани от това какво представлява живота извън брака.
"Факт е вече,че след като няма чувства поне от моя страна за мен е невъзможно и немислимо да живеем заедно.Със сигурност няма да сме щастливи каквито и компромиси да направим още,едва ли и детето ни ще бъде"
Ето това според мен е страхотно грешно изказване. Можеш да го твърдиш само към момента, за никаква сигурност не може да се говори. Невъзможно и немислимо е май само за теб - в момента, подчертавам отново. Помисли върху това - не реагирай автоматично враждебно, знаеш че в повечето случаи сме добронамерени.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми не, не са благодарни. Намразвят я. Именно майката, която се е жертвала за тях. Именно затова, защото им вменява тази вина, че заради тях е всичко. Заради товара да са и благодарни.

Само няколко примера имам, та може и да не съм права. Но това съм видяла около себе си.

Бързам бавно, ама искам и да стигна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз съм подобен пример. Минаха години и "простих" на майка си за това че отраснах без баща (а майка която опитва да замества бащата не оставя и усещане за майка!). Сега знам какво е било за нея да ме отгледа сама (относително), за жалост знам и че единствената грешка на баща ми е била че е слушал ... майка си - така се е стигнало и до непредизвикания от нищо в семейството развод на моите родители. Може да е странно но съм го оневинил за всичко останало (лека му пръст, почина).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите