Анкета / Взаимопомощ / Клуб на разведените

сигнатурата на един уважаван клубар към това оправдание: "Бъди кучка, оправдание ще се намери" (моите извинения към клубаря, ще видим как да му платя лицензионните права за ползването).
Ще се учудиш Вики, колко пъти оправданията за изневярата са нелепи и далеч не вписват се в твоето "сериозни причини". От скука, от любопитство, заради алкохол, "нещо ми стана", заради "тръпката" или откровеното "ми де да знам". Това е извън съгласието ми с принципа че винаги виновни са двама. Ти обаче май не си съгласна с този принцип, нещо на едностранност ми биеш.

Какво е жената- неодушевен предмет? Или домашно животно? Та да се грижа за нея така както се грижа за колата си? Ако одера броня някъде се ядосвам само на себе си. Е ти искаш по същия начин да се ядосвам само на себе си ако се случи случката. Не- казвам аз- и двамата са виновни. Както стана дума- аз, че не съм начупил зъбите на който трябва когато трябва, а тя- че се е оказала неетична кучка. Какво е това- една любов отива при друг, дрън-дрън...
Е пък представи си че съм бил мил, нежен, любвеобилен и затова ... мухльо. Щото истинската любоф оказва се предполага скърцане със зъби, пиянски изцепки, хубав напоителен пердах веднъж месечно (двупосочно ей, да не си помислите), сълзи и тежки обвинения кой повече е жертвал за да я има Любофтъ.

Толкова ли е трудно да се разбере, че понякога първичното е истинското, останалото е изкривяване от претенциозно интелектуален мозък.