Преди да преживея изневярата на мъжа ми си мислех че никога няма да ми се случи такова нещо, но се оказа че съм била много заблудена - случи ми се и не зная как и защо но първата ми мисъл беше че ме лъже че това не е вярно, просто не исках да приема реалността.После вече взех да си представям живота си сама с 2 деца без мъжа ми..... и взех решението че ще остана с него (той ми призна сам изневярата си но каза че не иска да се разделяме, но ако аз реша че не мога да живея с него ще се разделим)
На никого не пожелавам да изпита това.
Много е лесно да говориш без да си преживял подобно нещо и естествено отговора ще бъде - Напускам веднага, но повярвайте ми не е толкова лесно до вземеш такова решение .....
Сега живея вече 1 година с него и мога да кажа че никога не сме били в по добри отношения, защото той ме цени повече от преди и аз него също защото видях доста мой грешки в отношението ми към него а и когато бях напът да го загубя разбрах че все още много го обичам, но не му бях казвала нито показвала това :)
Проблема ми е че не мога да му имам доверие след всичко това.
Сега постоянно си мисля че отново ми изневерява дори и без да ми дава повод за това.
Разболях се от псориазис от всички нерви и стреса. Лекувам се но безуспешно засега. Ходих при доста лекари, дадох доста пари за лечение, всички казват че причината за заболяването е силен стрес и вече знам че трябва да се успокоя и да овладея сама тази нелечима болест.
Реших да се обърна към Вас за помощ!
Въможно ли е някога да живея без тези постоянни съмнения и подозрения- напълно неоснователни според мъжа ми.
Как да му вярвам??? Все си мислех че с времето ще му повярвам отново но не е така....

Извинете ако съм Ви досадила но за пръв път пиша тук и май се поувлякох

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аничка, не съм преживяла това разочарование, но искам да ти кажа какво мисля.

Мъжете, които изневеряват непрекъснато никога не биха го признали на съпругите си. Достатйчно хитри са. Споделил е с теб, защото явно съжалява, защото не е свикнал да крие нещо от теб и това му тежи.

До скоро мислех - изневери ли ми - край, напускам го. Оказа се, че има и нещо по-страшно от изневяра. Сега знам, че бих предпочела да имам твоя проблем, но него да го има, за да не се чувствам най-самотният човек на света......

Казваш, че се разбирате, че живеете ро-добре от преди. Ами тогава ....... прости, опитай се да забравиш, да му вярваш ..... не си губи времето в напразни терзания ..... животът наистина е много кратък .....

Хайде, усмихни се, радвай се на времето, което прекарвате заедно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не идва.
Но пък ти си му простила - има някакво противоречие значи. Ако наистина има прошка, то автоматично нещата застават на изходната позиция преди грешката. Така излиза, че всъщност не си му простила.
А си мисля, че всъщност няма значение дали ти е изневерил, или не, ако животът ви е нормален и отношенията успешни. Може да ти се стори много крайно мнение, но бол семейства живеят отвратително и без изневяра на някой от съпрузите, така че всъщност няма значение. Поне според мен.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

.. определено е в твоя телевизор - хубавото е че си го признаваш...

1. Мисля, че си се вкопчила в този мъж не толкова от любов, колкото от чувство за собственост.
Защото, ако той е щастлив и ти си щастлива с него СЕГА - нима миналото щеше да е от такова голямо значение?
Физическата изневяра или както някой беше казал това да направиш " вън- вътре" в едно желано за кратко тяло, не бива да се приравнява на предателство към партньор, ако е направено без особени чувства и най вече ако не ощетява постоянния партньор откъм внимание любов, време и всички други неща, които по принцип свързват двойката.
А при твоя съпруг това " вън вътре"е било инцидентно, той си го е признал и после не ти е давал повод да мислиш за друго?
Въпросът е защо теб не ти е ДОСТАТЪЧНО това? Какво друго искаш още от него??
НЕГО самия ли?
Ами никой не може да има изцяло друг човек - да го притежава и да има власт над тялото , мислите и чувствата му!
Можеш само да се радваш, че споделяте времето на живота си заедно и сте щастливи в момента - и да БЛАГОДАРИШ на Бог за това, което имаш...защото нищо не е вечно!
Ако това не ти е достатъчно - ти не обичаш този човек и вероятно не обичаш себе си.
Поне отвън погледнато - изглежда, че си се вкопчила в мисълта за него и ревнуваш не от някоя конкретна жена, а от целия свят. Ревнуваш, нали?
Защо не опиташ да спреш да мислиш толкова за съпруга си и да насочиш енергията си в мисли и емоции за нещо друго?!


2. Мисля също, че си натоварила горкия си съпруг с цялата отговорност за твоето лично щастие - нещо което е груба грешка, ако се върши след минаването на една определена младежка възраст.
Тоест, ако не е той до теб и изцяло твой - ти автоматично няма да си щастлива и живота ти губи смисъл.
А къде остава е твоята лична отговорност към постигане на желания душевен комфорт?

Но това е повече философски въпрос - затова няма да задълбавам...
А и пускането на тема тук, е действие в правилната посока.

3. Мисля също, че имаш и някакви други проблеми - дълбоко скрити и само твои, които те подтикват да се фокусираш толкова силно върху една вероятна изневяра на друия човек, измествайки по този начин акцента от истинския проблем, който е ВЪТРЕШЕН, към някакъв " псевдопроблем" - който е ВЪНШЕН.
Дано само не решиш, че се правя на психоаналитик - просто си споделям мислите по твоя казус.

4. И накрая - мисля, че си жена с ниско самочувствие и комплекси / може би не винаги е било така , но сега е/ и подсъзнателно приемаш, че не заслужаваш любовта, която ти дава съпруга ти и затова некой ден няма да можеш да го задържиш.
Вярно - може и да не успееш да го задържиш - тук няма да вземем да те успокояваме, че нещата ще са винаги, каквито ни се искат... и мъжете остават верни до гроб.
По-важното е , да се научиш да се радваш на връзката си с него - ТАКАВА, КАКВАТО Е!!
А това не може да се случи, ако ти самата си без самочувствие и изпълнена със страх за бъдещето. Така, че поработи по този въпрос!

И в заключение: Ако се оставиш на радостта и удволетворението от настоящето си с този човек, ако подтиснеш ревностните мисли, ако се погрижиш да заобичаш себе си по-силно, ще можеш да влияеш на връзката ви така, че тя да става все по-добра и по-силна... и така РЕАЛНО ще намалиш шансовете от изневяра.


Надявам се следващата ти тема да е за истинския ти проблем.
Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MamaNetty на 26.08.06 10:24.

Преди 6 месеца преживях подобно нещо.Отначало бях твърдо за развод-казах му го,казах му да се махне от къщи-той отказа-съжалявал,обичал ме и разни други съжалителни простотии,които се дрънкат в такива случаи.Имаме дъщеря на 13 години,та заради нея,заради това ,което е било,ако щеш заради навика да разчитам на него отложих решението си.Оттогава живота ми се превърна в ад-съмнения,страхове,опасения,чувството че съм голяма глупачка-най-голямата.Мъртва съм отвътре,душата ме боли.Знам че много хора не разсъждават като мен-"какво толкова е станало,всички мъже изневеряват,радвай се,че не иска да те напусне"това чух общо взето.Признавам че вината е в мен-наречете ме задръстена,тесногръда,ама какво да направя като имам определени разбирания за нещата.Защо трябва да живея според разбиранията на другите-та живота си е мой.
Относно доверието-същата работа-нямам му никакво доверие.Сега е кротък и смирен,но колко време ще мине преди да му засвяткат похотливо очите и отново да направи така.Та така рамсъждавам аз.Пак казвам-вината е изцяло в мен.Доверието веднъж загубено не може да се възвърне вече.Не знам как да му повярваш на твоя съпруг аз на моя не мога или не искам-ще каже някой.
Та последното което направих е че отидох и говорих с адвокат ...и така

Няма нищо по-полезно за човека от благоразумната недоверчивост
Еврипид

Тая сутрин ме мързи да мисля и карам с готови формули))
Виж сега, всеки от нас достигайки определена възраст , минавайки през какви ли не глупости, предателства и пр. започва да получава имунитет)) Естествено след като се поувредил и здравословно, кой щитовидна жлеза, кой сърце, при теб кожен проблем.... кой нещо друго на основа нервички)) Това е сигнала да се обърнеш към себе си и чуждата глупост да я оставиш да се развива в каквито си ще измерения. Ти действай както ти подсказва сърцето , и не се товари с чуждите грехове...вместо това рецептата е кафенце, дъра - бъра тук, там)), забавления и уважение към самата теб)) В рамките на това, което допуска съвестта ти! На тоя свят не си за да се съсипваш заради някой, а за да изпълниш твоите предназначения и опознаеш сам асвоите възможности чрез обстоятелствата в които си поставена.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би не съм се изразила достатъчно ясно и ще направя някой уточнения:
1. А при твоя съпруг това " вън вътре"е било инцидентно, той си го е признал и после не ти е давал повод да мислиш за друго?

За съжаление не беше инцидентно - връзката му с другата жена е продължила почти 1 година - поне така казва и е имал чувства към нея.
След като ми призна той пак продължи да се вижда с нея - трябвало му време за да спре да я вижда. И едва от 8 месеца съм почти сигурна че не се виждат макар че пак отвреме на време има съмнителни разговори.

Поне отвън погледнато - изглежда, че си се вкопчила в мисълта за него и ревнуваш не от някоя конкретна жена, а от целия свят. Ревнуваш, нали?

Напротив жената от която ревнувам е една единствена.

"Мисля също, че имаш и някакви други проблеми - дълбоко скрити и само твои" - други проблеми нямам казвам го напълно честно и искренно.


И накрая - мисля, че си жена с ниско самочувствие и комплекси / може би не винаги е било така , но сега е/ и подсъзнателно приемаш, че не заслужаваш любовта, която ти дава съпруга ти и затова некой ден няма да можеш да го задържиш.



Незнам защо ме прецени така, но това според мен си е твое мнение.
винаги съм била с всоко самочувствие и никога не съм имала каквито и да било комплекси.
Дори след реакцията ми и действията ми след признанието му че ми изневерява станах още по силна и с още по високо мнение за себе си -гордея се че реагирах така спокойно и зряло защото по принцип съм много темпераментна и в състояние на гняв съм способна да наговоря какво ли не.
Убедена съм че заслужавам любовта на съпруга ми, но се страхувам тя да не е престорена, за да ме държи заради децата и в името на идеалното семейство което сме, а паралелно с това да подържа и връзка с другата жена.

ДА ТИ ИМАМ ПРОБЛЕМИТЕ ??? АМИ ТОВА СА ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ. САМО СИ СИ НАВЛЯКЛА БЕЛЯ НА ГЛАВАТА АМИ ТИ МУ ИЗНЕВЕРЯВАИ ПОСТОЯННО ВЪВ ФОРУЧИТЕ И ЧАТА .... НАЛИ ТЕ ЗНАМ И АЗ СЪМ ТЕ ПОПЪРЖАЛ В ЗАПОЗНАНСТВА НА ДИР .БГ....САМО ЧЕ НЕ МОЖЕШ ДА МУ ИЗНЕВЕРИШ ТЯЛОМ ЗАЩОТО ИЛИ СИ ГРОЗНА ,ИЛИ НЕРЕШИТЕЛНА ,ИЛИ СМОТАНА .. НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙ НОСИ ЛИ СИ ПАРИТЕ В КЪЩИ, ГЛЕДА ЛИ ТЕ , ОБИЧА ЛИ СИ ДЕЦАТА ..КАКВО ПОВЕЧЕ ИСКАШ ОТ НЕГО В ТОЗИ СТРЕСИРАН СВЯТ ..ДАВАЙ НАПРЕД С ПЪЛНА ГАЗ И ТОВА Е ..ГОРЕ ГЛАВАТА ...ПСОРИАЗИСА ДЕТО СИ СИ ГО НАКИЧИЛА И ДОСТАТЪЧНО НАКАЗАНИЕ ЗА ТЪПОТИЯТА ТИ ВНИМАВАЙ ДА НЕ СТАНЕ РАК ..НЕ ТИ ГО ЖЕЛАЯ ЖЕЛАЯ ТИ ДА ПОУМНЕЕШ И ПОМЪДРЕЕШ

"НАЛИ ТЕ ЗНАМ И АЗ СЪМ ТЕ ПОПЪРЖАЛ В ЗАПОЗНАНСТВА НА ДИР .БГ...."- май ме бъркаш с някоя друга.
За останалото не се обиждам имаш право да изразиш мнението си.