ама след като децата ти ги отглежда бавачка, какво значение има при теб ли ще са или при жена ти?

Не че се опитвам да оспорвам желанието ти, просто ми е чудно в този случай какво значение има. Ти плащаш, ти поръчваш музиката - ако не са отглеждани и възпитавани както си поръчал, спираш да плащаш - както и на бавачката.

Питам, защото аз примерно не бих си поверила децата на бавачка - просто трудно бих намерила такава, която да може да ми следва възпитателните теории :). На бившият имам доверие, но не и на външни хора, на които се плаща.
Ако ти нямаш такъв проблем, какво значение има бавачка ли ще е или бившата ти жена?

Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно.

няма да вземе страна - няма риск да настройва децата срещу никого.
А за плащането и поръчването - знаеш че не става както на думи. А и кажи ми аз като баща - трябва ли да ги накажа да живеят в мизерия с майка си само заради тия сцени сега ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

живеят (и умират) сомалийчетата.

В България точната дума е... аскетично. Което според мен е задължително при възпитанието на деца, дори и с милиарди да разполагаш.

Ти като баща можеш да осигуриш бъдещето им под формата на добро образование. Можеш да финансираш начинанията, които според теб ще са добре за израстването им. Можеш да ги подсигуриш с недвижимо имущество за времето, когато ще са вече пълнолетни.

Ама по въпросите за възпитанието всеки родител си решава сам за децата ти, ако държиш да имат всичко и да разполагат с повече, отколкото могат да осмислят - тогава притесненията ти сигурно са основателни. Аз не знам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз също смятам че осигуряването на възможности за развитие, образование и някакъв материален старт при пълнолетие са добра идея. Може би защото аз самия бях дете от разведено семейство и не разполагах дори с достатъчно играчки - кой да ти каже...
Затова и удара срещу децата ми се струва толкова жесток сега.
Бавачката няма какво да взима страна - а и ако са под моя опека - не бих ги настройвал срещу майка им (смятам че трябва да растат колкото се може повече и с двамата родители или поне с усещането за тях). Но някак нямам чувството че сме посяли - а напротив, мисля че точно сега е момента да ги възпитаваме и да поизрастнат. Щеше ми се да са поне на 12-14 годишна възраст, вярно че ще ги друса хормона на тийнейджърите но поне ще имат достатъчно свои грижи и цели за да не им се отразят отношенията между възрастните. Признавам че в началото имах план да блокиран делото което би завела съпругата ми - с цел да протакам максимално нещата докато израстнат децата. Сега обаче това е невъзможно. Няма да можем да запазим нормална среда за тях.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите