И в един прекрасен момент, ако на таткото му писне от преизпълнения, досущ като един Николай Лилиев прикриващ унинието си може да каже:"Ето, аз си отивам, а Вие не разбрахте кой е живял между Вас. Нека това да Ви бъде наказанието."

ЕДИН сам ще се пренесе в саможертва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А въх...ние сме едни лоши пророчици:)))
Ама останали са камъни и за нас...споко...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а не мислиш ли, че детето ще страда?! Аз да спра ли достъпа на таткото до сина му, за да не се привърже повече към какичката до него и да не ме иска примерно мен за мама?

само да допълня в подкрепата към мъжа си - не давай решения, а прави предложения, но той да преценява и да решава. Слушай го и използвай може би ако или еветнуално...
Успех и горе главата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

се питам - защо останалите не прогледнат каква е неговата позиция и какво му коства на него всичко това ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Що така бе Ной? Ма не е съвсем така да знаеш. Не е хубаво да спираш детето заради това, че се е появил нов човек в живота на другия родител. /Няма значение кой от двамата/ Просто трябва да се подхожда разумно с момента на запознаването, а не всеки нов чичко или леличка да стават достояние на детето. Ми няма лошо, още повече не е ли нормално човек да продължи да живее, а това включва и партньор понякога. Стига да се действа с мисъл за чувствата и интересите на детето, какво лошо има.

Виж за това: който много иска да се прави на нейн баща. донякъде съм съгласна. В смисъл, не е редно да се прекалява с възпитанието. Ако нещата стигнат до съжителство, има смисъл да се изисква нещо от детето, тоест, да спазва реда и порядките в семейството, но и там не мисля, че трябва да идва основно от новия "родител", просто защото децата може да са по-негативно настроени. Но от друга страна, един по-постоянен, сериозен нов татко/майка не може да остане безгласна буква. Най-малкото щото децата усещат и ще му се качат на главата, а и си мисля, че не може да е като някакво мекотело дето "ти не можеш да ми кажеш копче, щото не си ми никакъв". Дето се казва, поне уважение трябва да има. Но това май е една дълга и сложна тема, а тук не става дума за това.

Важното е децата да са добре, а според мен това не винаги означава да ги пазим настрана от новите връзки. Поне не от тези, на които гледаме сериозно. Щото, мамка му, ама знаеш ли колко е гадно да чуеш "ама аз не искам ти да се жениш" след като с кеф ти е обяснил как е бил на сватбата на татко си. "Защото съм свикнал да сме си двамата с теб". И сега кво, аз да се забрадя и да се скрия от живота ли? Или от него? Ми не мисля, че това е начина. Най-малкото, не ща да му създавам някакви погрешни представи за живота. Не че съм сигурна кои са верните.

Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че напълно разбирам, какво му коства, но не е обект на коментар в случая. За неговата позиция в темата на Клер, дори и не стана дума.
Само предусещам изхода....




Carpe diem!

В живота на другия родител да се появяват колкото и каквито си искат... - това си е негов проблем!
Обаче щом детето е дадено на мен , следователно и правата по възпитанието му са ми дадени на 100% и аз ще решавам къде, какво , как , защо и т.н.
Ако бившата / и тоя по чл.64 / се опита да прави интриги, да го обърква нещо или по някакъв начин да го манипулира - ще и наложа вето на свижданията / или поне на местата за такива / и баста.Ако ще да ме съди, ако ще да ме трепе.Все тая.

"Живей съвременно, ако не можеш да отложиш това за друга епоха..."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Доброто за един обикновено е лошо за друг
Предлагам ти една игричка ,представи си че ти си тази бивша жена на твоя любим
Животът ти е стигнал до някакъв кръстопът ,искаш да промениш нещата ,да започнеш начисто ,да заминеш в чужбина ,скоро вратите ще се отворят ,там плащат по- добре ,можеш да решиш житейските си проблеми и на себе си и на детето ,,още си млада и имаш шансове ,обожаваш дъщеря си ,искаш да си с нея , но ?
Едно голямо НО ....
Бившия ти съпруг има право на вето, детето трябва да стои тук ,т е алтернативата ти е ,или зарязваш детето ,или и ти си затворена тук ,лишена от възможността да промениш живота си ,да осигуриш със свои сили ново бъдеще за себе си и за нея
Колко дами питаха тук как да изведат децата си в чужбина ,знаеш отговора -съгласие на бащата
е след още 9 години няма да ти трябва ,но тогава ще си на 40 и едва ли ще имаш сили да започнеш наново
Е Клер ,без квалификации за добро и зло ,разбираш ли в какъв капан е бившата съпруга ,как няма да е отчаяна и бясна ,и понякога неадекватна ,а може би и ревнива към една по- млада ,чаровна жена,която освен другото може би дъщеря и харесва много ,а също и бебето и ,с което е забавно
За една по- ревнива натура само това е достатъчно,за да я изкара от релси
а и друго , Не се възхищавай толкова от хора ,като бетонни блокове , днес се опиращ на тях и е добре ,утре може просто да се сблъскаш с тях и тогава много боли
Моят алел към теб е ,не вземай толкова откровено страна ,опитай се да погледнеш по- дистанцирано на нещата и даже ако можеш да смекчиш ситуацията ,колкото и да е трудно ,хора сме ,може да има и някаква възможност да се договорират отношения при които и вълка да е сит ,и агнето цяло