Разведена съм от близо 7 години. От толкова имам и постоянна връзка.
Господинът непрестанно ми повтаря, че иска да се съберем и подпитва дали искам дете / за брак въобще не обелва дума/.
А за да се съберем аз трябва да живея в друг град. Имам дете пубер, което трябва да оставя. Би било глупаво да го местя и него, все пак държа да завърши това което учи. На всичкото отгоре трябва да напусна и работата си, перспектива за друга - отчайваща.Сигуно ще продавам гащи на някой павильон - ужас! А как ще издържам адекватно детето! Все пак скъпият не му е никакво и евентуалната финансова помощ в един момент може да му се досвиди. Все пак и той има деца.
Какво ще ме посъветвате. Не желая да губя връзката си, а за местене и дума да не става.
Как да направя , че хем вълкът сит, хем агнето цяло?

tova ultimatum li e?
zashto toi ne se premesti pri teb?

Бизнесът му е там, където живее и е невъзможно да се мести.

Здравей Диди , трудно е да постигнеш компромис в твоя случай ,още повече че не даваш достатъчно информация за сина си ,колко години още има да учш ,кой ще се грижи за него като те няма
Не знам какво работиш и възможно ли е да си вземеш по-дълга отпуска ,ако не за друго ,то да пробваш как ще съжителстваш с любимия за период по дълъг от обичайните любовни срещи- поне два три месеца в това време можеш да провериш за работа ,подходяща за теб и за това как ще се справя твоят син без теб
изобщо приложи схемата на така наречения пробен Брак -не бързай с искане за брак ,може в резултат на разузнаването отблизо да не ти се иска да сте заедно
а има и друг вариант -по скоро продължение при добро стечение на обстоятелствата - ако се разбирате и заслужава да му се довериш с брак или без брак правите си едно дете и излизаш в майчинство от старата си работа
докато го поотгледаш и нещата вече ще са съвсем ясни
ако не ,слезващия го търси от вашия град :)

Ох, в интерес на истината никак не ми се омъжва, но ако поне го беше споменал наред с приказките за съжителство и дете щях да съм малко по-уверена. Не , втори път брак ,нее.
Детето е на 15 г. и ще се наложи сам да се грижи за себе си. Към този момент едва ли ще се справи. Час-два ако закъснея на работа и запаочва да призвънква и тръгва да ме прибира. Да не говорим когато съм 3-4 дни в командировка какво става. На всеки час - мамо как си, добре ли си, обичаш ли ме, можеше ли и аз да дойда и т.н и т.н. Ако съм у дома, ок, мотка се с дечурлигата из квартала.
За бебе... и сега работата ми не е константа, ако се появи нов шев е възможно да си подбере нов екип и аз увисвам. Някак няма да мога да се справя с още едно дете, при това бебе. Не че обричам отношенията ни предварително на провал, но все пак е добре да се предвидят и евентуални гафове. Не съм първа младост и едва ли ще успея отново да "изтегля каруцата от блатото".

Така както описваш нещата ,мисля че ти вече си решила
Да ти кажа ,бих се пробвала с друга работа ,бих се пробвала в чужд град може би ,но не бих оставила момче на 15 години само да се оправя без контрол , още повече дете като това което описваш ,зависимо от теб и може би болезнено привързано.
Мисли за съжителство само ако той дойде с теб,ако поставиш ясно това искане на любимия ,най- вероятно той сам ще се откаже :)
май не познавам много бг мъже дето ще живеят с пубер на 15 г доброволно
тепърва ще има всякакви проблеми ,които ще те връхлетят със страшна сила дори всичко между теб и сина ти да е наред , но поне ще знаеш ,че не си го изоставила

Силно ти препоръчвам да не го правиш. Прекалено голяма жертва със съмнителен резултат. Ако те очакваше супер положение в новия град - да, но от това което пишеш не добиваме такава представа.
А ако утре отношенията ви охладнеят ? Никой не е застрахован.
Когато става дума за такава радикална промяна трябва да се мисли дълго и хладнокръвно.

Скъпият имаше предложение датато да бъде записано в училище в неговият град, но аз искам нещо по-добро за сина си.
Истина е, че детето ми е болезнено привързано към мен и единствената сигурност , която изпитва е с мен. На всичко отгоре тази привързаност ме плаши, ами ако не успее да я преодолее , това дали няма да му "сбърка" и личният живот след време. Едно момче в такава възраст се нуждае от мъжки модел на поведение, а аз каквато и "мъжкарана" да съм все пак съм жена.

Истина е, че не ме очаква супер положение. Одавна прескочих възраста в която "живве" надежда за супер отношения. Едва ли ще намеря свястна работа без протекции. За конкурси може да се говори само в Сф. , тук в правинцията всичко е "мижи да те лажем". Перспективата е да бъда домакиня, а вероятно след време като охладнеят отношенията, ще трябва да съм благодарна, че мога да .... домакинствам на някой. Доста гадничко, като се има предвид, че до момента никой не ме е издържал. А и слугинажа мога да го правя в чужбина например, и за това хората плащат, и няма да се чувстваш натрапник и паразит.
А да изоставя детето си заради мъж, било той и любим, ми се струва невероятно предателство.

не говориш сериозно за това ,нали !
за мъжки модел на поведение -това му трябва на 5 години , а на 15 му трябва контролирана свобода и гаджета :)
аз имах предвид проблеми с алкохол ,наркотици , мъжките битки и тн обичайвите неща които започват в тази възраст но явно досега не си имала такива мисли за него ,явно още е дечко
а на това което ти е предложил любимия ,моите уважения ,оттеглям си думите за бг мъжете - или много държи на теб и много те обича ,или просто си е свястен мъж
мсъщност ако училището не е достатъчно реномирано за сина ти ,то винаги може да се помогне с частни уроци ,поне така правят много хора и компенсират това, което не достига в училище