Едва ли има история като моята (всъщност дано да няма).
Разведена съм вече 5 години (несходство на характерите). Имам син от този брак. От 4 години живея с мъж, когото наистина обичам. Имаме син на 1 г.
НО
Банално - в началото всичко беше прекрасно, докато не забременях (случайно!т.е. по негово невнимание)аз настоях да задържа детето, той беше категорично против. Изкарах трудна бременностс много психическо натоварване от негова страна. Разбира се, когато видя сина си-грейна. Той е негово копие.
От две три години имаме баналните вечери пред телевизора, той мълчи, аз говоря на себе си, инициативата за секса е само моя, няма мили думи, само забележки и т.н. и т.н. Ужасява ме мисълта, че всичко се повтаря, че явно не съм способна да съжителствам с мъж, че и девте ми деца ще растат без бащите си.
Ной-лошото е, че не може да прави компромиси, трупа в себе си отрицателното и го изтъква, а хубавите неща подминава. Стига ли сме до бой, но върха днес беше това, че ме обиди.
Казах :"Край" След като 4 години не можа да каже :"Обичам те" (преди това го изрече веднъж), но може да обижда- защо, за какво...
Извинете, че е пиша объркано , бебето сякаш усеща нещата и се буди през 15 мин.

Човек има склонност да повтаря в известен смисъл грешките си..имам предвид, че обикновено се насочваме към определен тип мъже или жени...просто такива ни привличат и не осъзнаваме, че може би те не са точно подходящите за нас. По-често обаче повтаряме грешките си в общуването с тях напълно несъзнателно. Поне това са моите впечатления. Две деца обаче не чогат да бъдат наречени грешки - да са живи и здрави

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Печелиш Нобелова награда за 'Успехи фъф брака"!
Вервам ,че след социологическото проучване ,дето ще направиш ,ще проумееш ,че живота в основната си е доста сив -викат му ежедневни проблеми. Розовия нюанс ,ВИНАГИ И НАВСЯКЪДЕ е до време!
Успех в пручването.
П.П. Сметам знаеш теоремата на option : Ако нещо ти изглежда розово ,редно е да погледнеш с други очи. Или поне да свалиш очилата.
Упс , кви глупости съм надращиииил.... , са без цайси виждам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

нещо съвсем смислено. Ама като гледам какво си писала... ами, не стой пред телевизора да си говориш сама. Остави го той да си стои пред телевизора, докато гледа бебето, пък ти излез някъде на въздух. Виж се с приятелки, отиди на фитнес или на каквото там обичаш. Прави нещо, за да не се вглеждаш непрекъснато в него и да се чудиш казал ли ти е "обичам те" или не е. Ако имаш странични занимания, вероятно ще станеш по-забавна и за него и може пък и той да проговори, знам ли.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ПOЛУидиoтчeтo на 22.08.06 12:19.

Но видях, че хубави съвети са ти дали.
Аз също мисля, че 4 години са малко и има още пътечки неизвървяни, преди да се откажеш... но разбира се, то си зависи и от обидата която ти е нанесъл.
Има и ...ох.... много трудно простими обиди, признавам.

Обаче има нелоши мъже, които са темерути по природа и възпитание и никога не казват "обичам те".
Такива трябва да ги гледаш не какво говорят, а какво правят за теб!
Може да се изненадаш приятно...

Защото и да ти казват " обичам те" и да те заливат с романтика, ако действията им говорят друго - хич и не слушай розовите думи!

Non nova, sed nove.

Въпросът е дали по някакъв начин не се усеща притиснат? Дали не си мисли че му е отнета някаква свобода, противно на желанието му? Нали знаеш онази приказка, че ако пуснеш птичето от клетката и то се върне отново при теб, само тогава е твое?

Каквато и радост да е детенцето, обективно погледнато то отнема от свободата на родителите. И за майката и за бащата, ОБАЧЕ, твърде е възможно двамата да го преживявате различно. Например майчинския инстинкт, радостта от детето при теб напълно компенсира вечерите в които вече не можете да излизате, спокойните лениви сутрини, дългото изтягане и пиенето на кафе с часове. Той от друга страна, макар и може би не толкова ангажиран както ще кажеш(сигурно е така, обикновено е), може да преживява загубата на свобода по-драматично.

Поговорете, опитай да "го усетиш". Не спори с него, а просто го предразположи да говори. Може пък твърде много да сте говорили за вас, за бебето, но все по-малко за вас поотделно. Някак си за жените това аз-ти преминава плавно в ние, после в това ние се включва бебето, почти неусетно за майката. За мъжа си е обаче някаква драма, доста шоково упражнение на психиката.

Искам повече от света, но не съм кисел мърморко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

всичко което си описала ,има някакво обяснение или оправдание за мъжа ,с когото си,нерви ,адаптация към две деца ,ревност ,че ве е най важен за теб
а е изместен от малкото бебе ами много причини за скарване , избухване ,обиди ,дано да ги преодолеете
Аз на твое място бих се притеснила най- вече за едно нещо -това което казваш ,че секса става само по твоя инициатива ,ако това е така от самото начало на връзката ви -просто човекът си е такъв ,пасивен
но ако това е нещо появило се след появата на проблемите ви ,нещата не са добри ти може и да го обичаш ,но той явно вече не е със същото отношение към теб както в началото,причините може да са различни : да се чувства измамен от теб ,насилен към нещо ,което не е искал ,да има друга жена ,да има намеса на външни лица роднини или приятели ,настройващи го срещу теб
не знам къде живееш ,но ако си в малък град ,може да го карат да се чувства унизен ,че гледа и чуждото дете ти най добре си знаеш
ако можеш изчакай да мине малко повече време ,да поизрасне бебчо и да не си така изтормозена ,все пак самия период сега и кризисен
мъжете се учат да бъдат бащи, твоят може да е по- бавен ,по труден ученик ,но все пак да успее да се справи ,възлагай му повече грижи за малкия
животът е най добрия учител ,и опитай ако е възможно да го накараш да ти говори не непрекъснато ,а поне когато е в настроение
колкото повече говори ,толкова е по- голяма вероятността да разбереш как се чувства
дай време на себе си и на него ,в края на краищата винаги можете да се разделите

Ако не щеш да четеш - развеждай се пак и вървИ немила-недрага насам-натам и продължавай да се оплакваш като многострадалната Геновева!

Ами ...от недългия си опит мога да кажа, че понякога съжителството с мъж е направо НЕПОНОСИМО и изпълнено с БЕЗБРОЙ много компромиси от наша страна.ОБАЧЕ! същото важи и при разменени роли.Виждала съм жени, които така ужасно се държат с половинките си, че аз самата съм искала да им "хвърля един бой"
Та исках да кажа следното.Сядаш, мислиш, преценяваш...ако можеш да разговаряш с човека го правиш, ако ли не решението ще зависи само от теб.Но не съм привърженик на това, че при първото препятствие /което при вас може би не е така/ трябва да се отказваш.Докога така?Малко усилие се изисква понякога...Стискам ти палци и ти пожелавам късмет.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ви за отговорите. Много сте мили!
На следващия ден, грубо казано, се подмазваше. Беше мил, свърши всичко, коетоможеше да се свърши по къщата, изведе малкия, който ми поднесе любимият ми шоколад.
Към разговорите вече е алергичен.
Лошото е, че съм ного обидена и желанието за онази всеотдайна близост, го няма, а с малко усилие от негова страна можеше да бъде прекрасно.
Аз също направих много компромиси и в крайна сметка, изводът е, че така му е по-лесно да ме пренебрегне.
Утре вечер ще изляза с приятелка, извадих всичките си секси дрехи и скрих тениските. Ще се запиша на на фитнес или на танци (макар че, колкото и нескромно да звучи, изглеждам отлично. Малко хора биха се досетили, че имам две деца). Просто ще правя нещата за себе си.
И вече няма да искам секс (с това как ще сес правя не ми е ясно)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите