|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
Тема
|
И аз съм вече сама
|
|
Автор |
BилиMили (надявам се) |
Публикувано | 17.08.06 13:49 |
|
Здравей те!До скоро посещавах клуба на раково болните,но една много печена мацка от този клуб ме насочи към вас.Надявам се тук да намеря приятели,защото в момента от това имам най-много нужда.
Моята история е кратка и няма екшън.Просто е приказка с лош край.От почти 3 месеца съм вдовица.Съпругът ми почина от рак на белия дроб само на 37 години.Останах с две дъщери,с които вече започнаха проблемите.Сега разбирам колко им е трудно на самотните родители.Не съм готова още да се сблъсквам толкова проблеми наведнъж.Лутам се и искам да поговоря,но никой не ме разбира.Незнам дали мастото ми е и при вас,но като се замисля разликата между разведена и вдовица не е чак толкова голяма.Само дето при мен трябва много да се съобразяваш и нямаш вече никакъв шанс да си върнеш изгубената любов.
| |
Тема
|
Re: И аз съм вече сама
[re: BилиMили]
|
|
Автор | 3aryбeн (Нерегистриран) |
Публикувано | 17.08.06 14:19 |
|
Ами не, голяма си е разликата. Повечето разведени са си злобарчета, които просто няма как да си го изкарат на бившата половинка, та го отнася някой друг из форума.
А изгубената любов... незнам, аз последната си любов я загубих преди да я спечеля...
| |
Тема
|
Re: И аз съм вече сама
[re: 3aryбeн]
|
|
Автор |
ariel$$ (пристрастен) |
Публикувано | 17.08.06 14:51 |
|
По-добре тук, отколкото в клуба на раково болните. Добре дошла! Проблемите на разведените с деца и на вдовците се свежда до едно и също - проблеми на самотния родител с възпитанието на децата, финансите, самотата, новите връзки и т.н.
Иначе причини за това състояние дал Господ! Начини на отреагирне - още толкова!
| |
|
за разлика от разведените ти си нямала възможност за избор.
Съболезнования.
| |
Тема
|
Re: И аз съм вече сама
[re: BилиMили]
|
|
Автор | Maмa Mъpмopaнa (Нерегистриран) |
Публикувано | 17.08.06 14:58 |
|
Моите съболезнования!
Понякога си мисля, че това е още по-лошо от развода. Защото няма как да се подпреш на /дори временна/ омразата към бившия, нямаш успокоението, че ти е по-добре без човек, който те наранява. Просто не мога и не бих искала да разбирам как се чувстваш и през какво преминаваш. Дано си достатъчно силна, за да се справиш с всичко. И дано децата ти да са достатъчно мъдри да ти помагат.
Относно сходствата с разведените, мисля си, че общото може да са проблемите на това да се грижиш сама за децата си. Може би можем да ти помогнем с някакъв практически съвет, ако се наложи. Знам ли.
Пишеш, че никой не те разбира. Това означава ли, че няма около теб близки приятели с които поне да споделиш трудностите си? Звучи странно, но като се замисля, нищо чудно да се стряскат хората от неща като смъртта на млад човек, дали не са се отдръпнали защото не знаят как да се държат с теб и децата ти?
Във всеки случай, ако усещаш, че някак ти помага, не спирай да пишеш. Клуба си е вид терапия. Дано сме ти от полза някаква, дори и само да успеем да притъпим болката мъничко. Времето също ще ти помогне.
Прегръщам те и стискам палци. Дано успееш скоро да си стъпиш на краката.
Поздрави!
| |
|
A live begins another's over
As another day begins
Life runs full circle getting older
It happens to me
It happens to you
I do believe you're still around me
You're still around me all the time
I have no doubt one day in heaven
I will see you again
I'll see you again, see you again
Break the bread drink the wine
In my heart you'll live forever
The time to go is never right
When we say goodbye
While we're here we shouldn't waste
A day in life to say I love you
It's now that I'd just wish so much, to see you
Eye to eye
When you came home the war was over
So many years before my time
I was so proud the day you told me
You havn't hurt anyone
No one
Break the bread drink the wine
In my heart you'll live forever
The time to go is never right
When we say goodbye
While we're here we shouldn't waste
A day in life to say I love you
It's now that I'd just wish so much to see you
Eye to eye
C'mon, meat!
| |
|
Благодаря,именно защото се чуствам много сама се обърнах към вас.МНого от бившите ни приятели вече не са с мен.Незнам дали защото незнаят как да реагират или са били толкова приятели,но е факт че ги няма никакви.Близките му ми създават повече проблеми,отколкото да ми помагат и аз предпочитам да съм по далеко от тях.Допълнително ме товарят.Да не говорим че тук в провинцията се живее за хората и приказките край нямат.Няма значение какво мислиш,чустваш или искаш.Все ще се намери някой да те изкоментира и повярвайте досега нищо добро не съм чула.Бях много глезена и гледана жена,която си позволяваше много.Това винаги е вбесявало околните.Имах самочуствие и се възползвах от всеки миг в живота си.С една дума си живеехме добре и аз бях щастлива.Но всичко се промени само за 4 месеца.Сега го няма и няма никой зад гърба ми.Освен бюрокращината ,финансите в момента най-голям проблем имам с децата.Може би незнаят как да изразят болката си,но се промениха само за 3 месеца след смърта му.Голямата ми дъщеря е на 16 и започна да се държи надменно и грубо.Мисли си, че всичко знае и може и тъйкато започна работа зада помага ,започна да си позволява и да закъснява и да ми държи тон.Малката,която не е навършила 11 вече двапъти я хващам да ме лъже и отделно да краде пари.Преди аз виках и плясках и уж бях по- лошата,а таткото с една дума ги караше да стоят "мирно",а сега само викам но резултат никакъв.Семейството ми се разпада и неможем да говорим спокойно за елементарни неща.Колкото и да съм силна немога да се справя със създалата се обстановка.
Замисляла съм се за приликата и разликата между разведени и вдовци.Сигурно защото искам да се успокоявам си мисля,че аз съм в по добра позиция,въпреки че сте прави за избора.Така поне знам че си умря мой.Много бях ревнива.Далече съм от мисълта че ми е бил 17 години верен,но с нищо не ме е карал да се чуствам пренебрегната или наранена.Незнам дали ще ми повярвате но никога през съвместния ни живот не съм го чула да ме обижда,напсува,а за шамар въобще не става дума.Но ако знам че е с друга ,че се люби с нея,а недай си боже създаде семейство сигурно щях да искам да е мъртъв.Незнам дали съм права,но да си призная съм се хващала как съм си го мислела.
Наистина имам нужда от помощ и не си мисля за прихиатър,а за хора като вас с житейски опит.Трябва ми за нещо да се хвана.Това с децата,да живея заради тях вече го чух и не помага.
| |
|
"Защото няма как да се подпреш на /дори временна/ омразата към бившия, нямаш успокоението, че ти е по-добре без човек, който те наранява."
Страхотно, няма що...
| |
Тема
|
Re: И аз съм вече сама
[re: BилиMили]
|
|
Автор |
Moan (Quantum satis!) |
Публикувано | 17.08.06 16:18 |
|
Здравей ВилиМили,
Моите искрени съболезнования за загубата.
Много съжалявам да прочета какво ти се случва. Лошото е, че не избираме трудностите, които ни сполитат, а замо можем да изберем как да се борим с тях. Три месеца са малко време, децата ти са в такава възраст, в която разбират всичко, но не могат да си обяснят причините за него, не че някой изобщо може да обясни защо един млад човек трябва да си отиде... Сега те са наранени, объркани, и всяко от тях търси своя начин да продължи. Тук е твоята роля, да им посочиш по-малко трудния път... колкото и блед и неясен в далечината да ти се вижда той. Ще се справите, заедно като семейство, не си позволявай да се съмняваш в това. Ще има и трудни моменти, има ги и когато сме с близките си, и когато ги загубим по една или друга причина. Важното е да намирате начин да се борите заедно. Дори на някой от вас да му се иска да избяга - за кратко или за по-дълго.
А приятелите... за съжаление, в такива моменти човек разбира на кои от тях може да разчита. Близки или не, те трябва най-малкото да са около теб и да ти дават опора в този момент... Не съжалявай, всяко зло - за добро, както казва народната мъдрост.
Права е Мама Мърморана - пиши. Пиши тук, в други клубове, където се чувстваш комфортно. Помага. Дори когато те критикуват помага.
Стискам палци занапред, от цялото си сърце. Зная, че ти е трудно, но и вярвам, че ще се справиш. Вярвай и ти!
______
____Dum spiro, spero!
| |
|
Здравей,
мисля, че тук ще намериш приятели. Имаме си и мъдреци и веселяци...но клубчето помага.
Не спирай да пишеш-говориш, за всичко, което ти тежи, радва, смазва...за всичко
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
|
|
|