Здравейте!

Обръщам се към вас за съвети и идеи как да постъпя. Имам следният проблем. Съпругат ми е ужасно ревнив и ревността му се задълбочава с годините. След 12 години брак, тя се разви към огромен психически тормоз за мен. Крайната фаза беше. че ме изгони от семейната ни къща, където живеем заедно с родителите му. Нарече ме с най-обидни думи и ми каза да се махам. И това само, защото си идвах от нощно дежурство. Цялата седмица беше изпълнена със скандали на основа ревност. Той няма никакви реални поводи да се съмнява в мен, но това, че имам мобилен телефон и кола го изважда от релси, това че работя и членувам в обществена организация - също. Като ми каза да се махам и ме нарича постоянно с обидни думи просто се разплаках, взех си багажа, разтреперана отидох да целуна децата ни и отидох при родителите ми. Те знаеха за семейните ми проблеми и ме подкрепиха. Твърдо решила да сложа край на този брак, потърсих помощ от адвокат.

Адвокатът не ме окуражи, никак дори. Каза ми, че щом съм напуснала децата си съм в твърде неизгодна позиция. Съпругът ми никога на прави скандали пред хората и нямам свидетел за нишо, което ми е казал. Също и никога не ми е посягал. Не прекалява с алкохол и има нормално реноме в града, където живеем. Децата ни са възръст, когато могат да бъдат питани за мнение, но аз не съм сигурна, че ще изберат мен по две причини: ако живеят с мен в моя роден град, това ще ги откъсне от средата, с която са свикнали и второ аз ги стягам да учат, да помагат у дома, доколкото баща им нехае за възпитанието им. А тази "свобода" доста им се услажда. Казано между редовете, становището на адвоката беше, разбирам, че те тормози, не ти дава да се виждаш с близките си и да излизаш/пътуваш, но нямаш свидетели и нищо незаконно не е направил. Това дело ще се спечели трудно, ако изобщо се спечели. За децата също не е ясно какво ще стане, така че си зимай парцалките и марш у вас.

У нас обаче тормозът продължава. Кара ме или да напусна работата си и обществената организация, или да се махам. Това разбира се, само когато сме на саме. Никога пред свидетели. За мене в този дом повече няма спокойствие, изкам да се разделя с този човек, но без децата си не мога. Първо много ги обичам и искам да са край мене, второ там бъдещето им е обречено - никой няма да ги насърчи да учат и да се развиват.

Наистина ли нямам шанс при бракоразводно дело? Няма ли някаква организация, където мога да се оплача. Старая се, да пиша без чувство и обективно, без да хленча, но тормозът е натърпим. Има ли някой подобен проблем? Не мога да повярва, че може човек да се държи с мене, като с последната никаквица (естествено без да е прав, никога съм нямала любовник, охажори и т.н.) и аз да нямам право на ропот. Темида и сляпа и глуха ли е в случаите на морален тормоз? Ако е така, в чии ръце е поверена закрилата на жените от малките патриархални градчета и села, където мъжът е със самочувствието на господар на дома?

Моля ви, за коментари и съвети!

Положението не е толкова лошо!
Не го знам този адвокат, но според мен е некадърник, който го е домързяло да се заеме със случая ти.
Намери си друг адвокат - това първо!
Второ - върни се у дома и приеми, че за известно време ще стоиш там и няма да мърдаш, за да може разводът да тръгне от по-добра позиция за теб.
Трето - говори с децата си, щом са по-големи от 12 години разбират - кажи им, че смяташ да се разведеш и обясни на тях, това което обясни и на нас.
Говори с тях като с приятели, кажи им истината от сърце - те ще я усетят.
Но нямаш право да ги караш да идват с теб на всяка цена - те наистина трябва да бъдат попитани за мнението им и ти да се съобразиш с наго. Не се бързай да решаваш предварително, че те ще искат да останат с баща си - може изобщо да не стане така!
А ако стане - това не е непременно край на връзката им с теб.
След време може да решат обратното и ситуацията да се промени.

Четвърто - подай молба за развод.
Пето - едва накрая говори със съпруга си, по възможност този път ПРЕД СВИДЕТЕЛИ - постави го пред свършен факт.

Помни, че каквито и обструкции да ти прави, той не може да спре развода.
Максималното протакане от негова страна може да трае до 3 години, но накрая винаги се дава развод. По време на този период - децата по право ще са при теб.
Истинската ти дилема според мен е къде ще си ти, самата?!!
Къде ще живееш след като напуснете къщата му / ти имаш право да останеш там до навършване на 18 години на най-малкото дете, но едва ли ще искаш при това положение - за теб би било ад!/
И имаш ли работа, имаш ли необходимите социални контакти?
Къде ще учат децата, ако сменвиш града....

Това са общите съвети.

Друг вариант:
Изчакваш благоверния да замине някъде или да отсъства от къщата поне един ден. За часове прибираш малко багаж, вземаш спестените си пари и без да даваш обяснения и да се обаждаш - на практика без никакъв шум - хващаш децата да ръчичка и с едно такси или някакъв друг бърз транспорт ги завеждаш при родителите си - там където си решила за начало да се преместиш.
Още същия ден / най-късно на следващия/ подаваш молба за развод.
Обясненията на децата ги даваш в присъствието на свидетели и като начало ги успокояваш, че ще имат право на мнение, но не преди вие двамата с баща им да постигнете някакво споразумение. Тоест нека като начало да не се обаждат много много, да не си въобразят, че те са тези които решават - решават родителите, ако постигнат съгласие и съдът, ако не постигнат.
Децата просто имат право да си кажат мнението. Но накрая.
Не и преди да се изясни ситуацията.


Нека и другите клубари да си кажат мнението, защото моето може и да не е най-подходящото. Просто аз така бих постъпила и при описаната ситуация нямаше изобщо да се бавя.
От момента в който подам молбата за развод - от същия този момент щях да приема себе си за свободна жена.
Последващите месеци, дори години, докато текат делата, аз вече щях да живея нов живот, без да чакам да дойде решението на съда, за да се почувствам свободна.
Номерът е в това да надвиеш страха си.
Защото един живот имаме.

Non nova, sed nove.

Редактирано от MamaNetty на 20.08.06 11:42.

tova che si napusnala semeinoto ognishte i detzata ti sa ostanali tam e samo v tvoia vreda i sigurno za tova advokatkata e reagirala taka.
az bih postapila kato mama nety - shte si vzema detzata i shte podam molba za razvod - vsashnost taki i postapih predi 10 g

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще ти кажа аз какво направих и мисля,че добре го направих.
Години бях подложена на психически тормоз,години не се решавах да напусна,защото децата бяха малки,нямах жилище и се страхувах дали ще се справя.Но в един момент разбрах,че мога да се справя и след поредния скандал го изчаках да замине извън града и се изнесохме с децата.Взехме си най-необходимите дрехи и тръгнахме.
След това подадох молба за развод,дойде социалната работничка и съвсем спокойно си поговори и с двете.Децата знаят какво става и имат мнение по въпроса,те са доста справедливи.
Моят съвет е да се прибереш сега тихо и кротко,да изчакаш удобен момент и с децата (ако искат да дойдат с теб)да се изнесеш.
Знам какво може да последва след такова решение затова бъди внимателна.

от всичко прочетено установих 2 неща:
1. Съпругът е виновен. На база твърденията на дамата. А той как вижда нещата ?
2. От брака - скок - в развода. Абе хора, вие не си ли говорите ? За вас семейна консултация няма ли ?

Постинга на дамата която пък се изнесла с децата когато съпругът и не бил у дома - без коментар. На такава бих посветил отделна тема - подобна на единствената ми засега в този форум. Определено не одобрявам когато се поддържа раздялата - без никакви опити нещата да се поправят. Винаги става така че единия родител решава - и хайде адвокатите. Страдат другия родител и ДЕЦАТА. Гнусното е че винаги се споменава че това се прави за доброто на децата. Много рядко това е вярно, обикновено децата искат и двамата си родители и страдат при и след раздялата. И какво излиза ? На единия не му е кеф заради нещо - и обръща лодката заради себе си, понякога под благовиден предлог.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Макар че в последно време се вживяваш на професор по семейните въпроси не можеш нищо да напишеш и никакъв коментар,защото не знаеш нищо затова защо съм стигнала до този момент.Незнаеш и няма смисъл да ти казвам.
човек незнае какво го чака утре и най-добре е да се въздържа от много коментари.
много преди да се изнеса съм се молила,плакала и говорела,но след всеки разговор имаше само викове и ...................................
В този клуб много се говори за изневярата и много малко за домашното насилие,за живота на жените,които нямат избор и трябва да търпят много.Затова,когато се появи такава тема най-добре е хора,които просто си пишат да не пишат,защото има много мъка,ама много мъка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и цялото страдание и мъка е на жените - а насилието крясъците и изневерите - на мъжете. И вината - разбира се - пак тяхна.

ПП: Ти също не ми знаеш хала, уважаема.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

че си пуснал само една тема, защото доста ми напомняш за един друг стар клубар, който пускаше тема след тема... с подобни на твоето мнения.
Ако прочетеш по-внимателно, ще видиш, че нещата въобще не изглеждат като скок от брака в развода - все пак хората имат 12-годишен брак. И да ти кажа - не познавам хора, които ей така щракат с пръсти и решават да се развеждат, тъй че недей да съдиш толкова прибързано кой крив, кой прав.
И не знам дали си попадал на наистина ревнив партньор - аз лично не съм, и въпреки това мога да си представя какъв кошмар е; имам такава приятелка, чийто брак също завърши в крайна сметка с развод.
А и впрочем - колко хора познаваш, които са ползвали семейна консултация (и евентуално тя да е помогнала?) Питам за протокола просто; а ако действително смяташ, че ще помогне - ми дай линк, телефони, имена на такива консултанти... дето в България са под път и над път и оправят затруднените семейства...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ама не съм ти стария клубар - това ми е първа тема и надявам се - последна.

Ето ти линк за начало:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мда, хубав линк, няма лошо, но не видях нищо за семейна консултация...
Впрочем И аз не познавам хора, които да са посетили такава консултация. Направих си труда преди време да открия телефони на такива терапевти и дори ги предложих на една двойка в разпад - но там мъжът толкова скоростно се изнесе, че жената дори не намери време за разговор или подобно предложение. Хората май трудно се решават на такава стъпка. Мисълта ми е, че тук това все още не е обичайна практика, еле пък извън София.
И нещо не ти схващам патоса относно половата принадлежност на клуба...

Желанията ни трябва да са леки като перце...