Re: Казват, че времето / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Благодаря,именно защото се чуствам много сама се обърнах към вас.МНого от бившите ни приятели вече не са с мен.Незнам дали защото незнаят как да реагират или са били толкова приятели,но е факт че ги няма никакви.Близките му ми създават повече проблеми,отколкото да ми помагат и аз предпочитам да съм по далеко от тях.Допълнително ме товарят.Да не говорим че тук в провинцията се живее за хората и приказките край нямат.Няма значение какво мислиш,чустваш или искаш.Все ще се намери някой да те изкоментира и повярвайте досега нищо добро не съм чула.Бях много глезена и гледана жена,която си позволяваше много.Това винаги е вбесявало околните.Имах самочуствие и се възползвах от всеки миг в живота си.С една дума си живеехме добре и аз бях щастлива.Но всичко се промени само за 4 месеца.Сега го няма и няма никой зад гърба ми.Освен бюрокращината ,финансите в момента най-голям проблем имам с децата.Може би незнаят как да изразят болката си,но се промениха само за 3 месеца след смърта му.Голямата ми дъщеря е на 16 и започна да се държи надменно и грубо.Мисли си, че всичко знае и може и тъйкато започна работа зада помага ,започна да си позволява и да закъснява и да ми държи тон.Малката,която не е навършила 11 вече двапъти я хващам да ме лъже и отделно да краде пари.Преди аз виках и плясках и уж бях по- лошата,а таткото с една дума ги караше да стоят "мирно",а сега само викам но резултат никакъв.Семейството ми се разпада и неможем да говорим спокойно за елементарни неща.Колкото и да съм силна немога да се справя със създалата се обстановка.
Замисляла съм се за приликата и разликата между разведени и вдовци.Сигурно защото искам да се успокоявам си мисля,че аз съм в по добра позиция,въпреки че сте прави за избора.Така поне знам че си умря мой.Много бях ревнива.Далече съм от мисълта че ми е бил 17 години верен,но с нищо не ме е карал да се чуствам пренебрегната или наранена.Незнам дали ще ми повярвате но никога през съвместния ни живот не съм го чула да ме обижда,напсува,а за шамар въобще не става дума.Но ако знам че е с друга ,че се люби с нея,а недай си боже създаде семейство сигурно щях да искам да е мъртъв.Незнам дали съм права,но да си призная съм се хващала как съм си го мислела.
Наистина имам нужда от помощ и не си мисля за прихиатър,а за хора като вас с житейски опит.Трябва ми за нещо да се хвана.Това с децата,да живея заради тях вече го чух и не помага.