Бившия ми съпруг продължава да ме тормози психически!
Въпреки моето огромно желание общуването ни да е максимално изчистено от всякакъв тип разправии и заяждания, не мога да се оттърва от неговите постоянни нападки и порицания!
Че не си гледам детето, че съм се интересувала само от новия /той не е нов/ мъж; че съм възпитавала лошо синът ни...че съм лоша майка, че само вредя на детето....че съм болна, луда и какво ли още не!
Моля дайте ми съвет, как да комуникирам с него?!?:(
Въпреки, че комуникацията ни е сведена до минимум и е само заради детето...

Има ли причина поради която да си принудена да живееш по-този начин?Това е ад!

Не, нямам причина!
Най-лошото е, че го прави от разстояние!

Преживях го. И не само от него, но и от майка му и баща му. И въпреки, че съм лоша майка, ми бе предоставена възможността да си гледам децата. Като силно бях улеснена от приказки и пред тях. Години си мислех, че можем да общуваме нормално. Реших ? като спрях всякаква комуникация.

не мога да спра, заради детето:(

Моите деца се виждат с баща си редовно. Те се уговарят и после ме информират. Твоето сигурно е малко.

Посъветвай го да си намери любовница

"Който иска нещо-намира начин,който не иска-търси оправдание"

Какво значи заради детето? Нима то ще расте щастливо в такава обстановка? Как те тормози от разтояние

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Луд полудях! Отдавна беше, ама още помня. Не ща да помня, ама Господ ме е наказал да помня.

ТЯ бесня, щръкля, като дива кучка се мяткаше насам-натам. Развооооод искаааам!

Айдеееее, на ти развод! Ето ти го! Всичко, каквото желаеш - имаш го! Чао, всичко хубаво ти желая.

Да, ама послееееееее! Иииииииииииииииии!

Тормоз, както казваш.

След публичен скандал, който ТЯ ми вдигна, без хал-хабер понятие да си имам за какво става дума..., си осигурих шестима свидетели, написах Жалба до Районна(та) (ми) Прокуратура. Влизам в сградата. Виждам къде е "Деловодство", ама си казвам, че е по-добре да ми види жалбата Дежурния Прокурор. Да, ама оня лепнал табела:

"Не съм адвокат!"

Заключено.

В "Деловодство"-то ме гледат на кръв и урина, ама ми взеха писаницата. После - съобщение от Полицията. Да се явя еди-кога-си еди-къде-си. Явявам се. Явява се и майката на сина ми, но изненадващо... със сина ни. Баси! Че туй хлапе трябва да е на Детска градина, какъв го държи в Полицията???

Чакаме нервно. Ни дума, ни вопъл, ни стон. Тримата. Излиза капитан Еди Кой Си. Знам го. И той ме знае. На една маса сме яли и пили. Да, ама сега е на служба.

- Двамата влезте, детето - де да го знам... Не може да влезе.

Невръстното дете остана в коридора. Сам на пейката. Недоумяващо. Тъпо.

Полицаят извъртя цялата история. Взе да интимничи, взе да го избива на чувства. Хееее! Част от професията. Колкото по-бързо ни разкара - толкова по-добре. Документи няма, решения няма, докладване няма, задачата - изпълнена. (Резултат - никакъв!)

==============
Има и втора част тази ист/о/е/рия. И трета. Но 4етвърта НЯМА ДА ИМА!

КАЗАХ!

Редактирано от ASSASSlN на 29.06.06 13:47.

Гледах някаква серия от филм. Не помня по коя ТВ. Велик бейзболист беше осъден, защото не виждал детето си. На затвор + обществено полезен труд. Лъжат ли ни тия гадни американци или е истина.