Погледнато отстрани всичко в семейството ми е прекрасно. Съпругът ми е добър, кротък, усмихнат и любезен с всички, тича да помага на приятели и познати... всички смятат че съм уцелила шестица от тотото с него.
На практика обаче, у дома (от години) той е студен, затворен, незаинтересован от нас двете с дъщеря ни, дори на моменти злобен... към мен никога не се е държал лошо, но непрекъснато е груб с детето, на моменти до ярост.
Винаги само той говори, само той има проблеми, всеки ден и всяка вечер слушам за служебните му неприятности и дребни разговори с този или онзи, никога не съм успяла да му привлека вниманието към мой проблем. Дори и здравословен...
Иначе е кротък. Както казват бабите "не пие, не пуши, и по жени не ходи..." Но .... никакво внимание към мен. Минават празници - нищо, рожден ден имах скоро - дори не ми честити с две думи, не говоря за по-специално внимание.
На моменти се чуствам като домашна помощница, на която обаче не й се плаща, която работи по 8 часа, както повечето българки, и която от време на време може и да послужи и като средство за сексуално разтоварване.
Може би съм много претециозна. Може и да е добре да си стоя кротко у дома и да не искам повече, .... не знам.
Предпочетох да споделя пред вас, защото всички приятели ще си помислят, че си фантазирам. Просто според тях не е възможно съпругът ми да е има кофти характер.

А ти що не вземеш да елиминираш този човек без пороци?))) Ама не ги обичам тия без ни един порок и това си е...щото аз си имам няколко и не искам да се обожествявам...аз лично подобен не бих могла да изтърпя, еле пък ако е и злобен към детето...направо го отцепвам! обаче има и друга страна - не се знае какви интереси ви свързват? Това ти си знаеш!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но ако описаното от теб е достатъчно близо до истината (дето я няма), ми се заформя гадното усещане, че човека просто е бесен, нещастен, крайно неудовлетворен от живота и...може би от факта, че го живее с теб

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какви интереси? Ами първа връзка от ученическите години, продължила вече близо 20 години и 16 год. брак.
В началото не беше такъв, или поне не съм обръщала внимание... не знам.
А дали е неудовлетворен?
Честно, нямам идея. Никога не е споделял с мен желания, мечти, ... основно занимание у дома е да седи пред компютъра и да играе... това е от поне 6 години.
Всички забавления, идеи, предложения за срещи с приятели, за излизане, за пътуване - са от мен. Знам, че предпочита да си стои у дома, но това е по-скоро усещане от моя страна, а не изказано от него желание.
На моменти съм съвсем объркана.

Ами като е така, защо не каже нещо.... Аз не го връзвам да стои в къщи, не го ограничавам, има пълната свобода на действие, да прави каквото пожелае.
Като е бесен, нещастен и неудовлетворен - да направи нещо?
Или и него го е подхванала инерцията и така му е по-добре - има кой да готви, да чисти, да пере, да глади ризи, костюми... чорапи...

покажи му какво си писала тук... може да се замисли.....

"Човек е човек, когато е на път"

Не зная защо не го казва. А и защо очакваш той да направи нещо - явно и теб не ти харесва ситуацията...каза ли му достатъчно ясно?

Редактирано от GED Ltd. на 20.06.06 16:33.

Защото от години имам усещането, че той не ме слуша.
Опитвала съм с други теми, в момента в който започна да говоря и той ме прекъсва, за да ми разкаже за собствените си проблеми. Обикновено единствена тема на монолог е проблемите в офиса. И за това, как в стаята на дъщерята цари хаос и как тази музика не му понася.

Майка ми твърди, че това било нормално за 40-годишните и трябва да изчакам да мине, ... и аз чакам.

годишните, но нормално ли е за теб? Важно е да си отговориш

Защо не го посъветваш да отиде и си излее душата и мислите пред психотерапевт...мож еи да се поуспокои, а и специалиста ще му подпомогне разрешаването на някои въпроси...стига да не ти се обиди! Това ти го казвам напълно сериозно, всеки от нас зацикля в определен момент....ти също можеш да идеш...не е срамно, стига да имаш смелост и нужда...това е също цивилизован начин малко да си поподредиш пъзела...помисли и в тази насока, определено помага...ако не , значи положението е неспасяемо)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То, това е най-трудните неща в живота ... да решиш точно какво искаш и да си дадеш сметка какво можеш да направиш по въпроса. Може и да си знае човекът какво не му достига, ама да е преценил, че цената, която трябва да плати е висока. Не знам защо, обаче леко ми замирисва на „бомба със закъснител”, уф ... дано не съм права.
Струва ми се редно да си поговорите много, ама наистина много искрено. Да си изясните ситуацията и кой какво чувства и какво мисли за бъдещето. Уффф, тази агресия към детето е доста смущаваща. Всеки изживява тежки периоди. Понякога хората се загубват и им трябва време да се намерят. Вярно е, че околните страдат, но ако мислиш, че би могло да се поуспокоят нещата ... ми се струва разумно да изчакаш с разбиране ... но все пак не и за сметка на здравето на детето.
Успех!

Благодаря ви за съветите.
Честно казано за за никъде не бързам, чакала съм и още ще чакам, с надеждата да се отпуши нещо, да му светне пред очите... мисля си, че нещата не опират до битови проблеми, защото не сме много зазляли. Работим и двамата, имаме жилище, изплащаме го и ще го изплащаме още доста време (но това е нормално според мен), не гладуваме, е, не живеем нашироко, но колко обикновени хора го правят?
Това разбира се са само мои разсъждения "на глас".
И вместо психотерапевт говоря с вас. Защото мисля че всички тук имате и опит и желание да помагате.
По отношение на детето може би имам и аз вина, защото докато беше малка, той работеше в един град, аз с детето бяхме в друг, той рядко я виждаше, после вече беше голяма.... на моменти си мисля, че той просто не осъзнава, че това дете е негова дъщеря (със закъснение) и като че ли му пречи да си води нормалния живот, с който е свикнал, докато детето не беше ежедневно и ежечасно около него и около нас.
Но от това време минаха 10 години, а всичко това започна да се появява на по-късен етап.

Е как ще си претенициозна??? И как вероятно не си права?????

Бе жена, как така няма да те поздравява за РОЖДЕНИЯ ДЕН и няма да се интересува дори от здравето ти??

Това ващо не е живот. И граничи с лудост.

Съветвам те незабавно да си потърсиш добър адвокат по бракоразводни дела и да обмислиш как да му предизвикаш най-сетне интереса - ВЗЕМИ МУ ЖИЛИЩЕТО!

Ами той отдавна не го прави.... Преди години обяснението за липсата на подаръци беше финансовия дефицит. Сега май е просто лош навик. Но тази година беше и без думи.

Лош навик, много кофти.
Дано не те засегна, но се чудих ... а ти направи ли нещо, за да стане празник у вас? Нямам предвид голямо гости, с много хора и пр ... но ей така – да направиш салатка, да пиете по една ракия, да се чукнете за здраве. Дори ако щеш и свещички да духнете, за да се усети празника. Тъпо е да го пиша ... но дори да го подсетиш, че имаш рожден ден ... Празник се създава, радостта се вика в къщи, кани се. ... Ей, мама има празник, това е празник за цялата къща. Дори за себе си да го направиш ... дори сама, само с детето ... ще му покажеш, че този празник е важен за теб и искаш да го уважава.

Между другото Лирка имаше един прекрасен постинг за пържолки и задушевна обстановка. А кака Лира знае!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

знаеш ли, тази година не го направих. Беше кофти, нямах желание... и той като си замълча, реших че ще си трая и аз. Между другото дойдоха приятели, спонтанно решили, направихме трапезата набързо и весело... те донесоха цветя. Много хора се обаждаха.
Винаги досега съм го отбелязвала не само моя празник, всички празници, неговия специално ...
на предпоследния му рожден ден го чакахме наредени на масата до 11 вечерта, защото той празнуваше с колеги и не каза кога ще се прибере. Детето не искаше да вечеря без него.
Нищо не казвам. Не го обвинявам, лошо няма, като му е било гот с тях, ок! Факти.

Току що разбрах, че ти си наистина с доста объркани представи за живота и напълно си заслужаваш съдбата!!!
Ха ха ...ние тук да не сме ти майка Тереза бре? Никой нито ти е длъжен да ти помага, нито се е размислил за твоите житейски несгоди...отговорите по постинга ти са просто мнение и нищо повече...за помощ се плащат пари!!! Това да го знаеш от кака ти Лира!
Ти що? Уплаши се да не дадеш някой лев на специалист ли и какво ли си каза : "Я да взема да ги потормозя и поизползвам за собствена изгода тия душеприказчици тук с моите простотии ...и като си сверя часовника да бегам))" Ха ха ...ама как ти личи провинциалния манталитет...само ако се погледнеш отстрани...
Така че, радвам се за материалното ти благополучие.... и май колегата по-горе се оказа прав като тутакси разбра къде е ключът от мазето...

Та по въпроса за желанието за помощ - просто забрави тоя филм...никой не ти е длъжен! Въобще оправяй се!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно така, Лирке, права си. Безплатна помощ на този свят няма. Помощта, включително моралната, е стока като всяка друга. От по-скъпоплатените.

Е как така не го обвиняваш? Гот му било с колеги и до 23 часа го нямало. Ми да беше се прибрал направо на другия ден, когат е минал рождения ден - ше кажеш че няма жена и дете тоя.

Много лабава е работата при вас - ти си му отпуснала края, оня я кара през просото..не знам докъде ще я докарате. Аз препоръчвам развод.

Какви са тия грубости?!?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MamaNetty на 20.06.06 19:25.

Започваш погрешно с темата не е вероятно не съм права ,ами си е вероятно съм права
Отстрани нещата изглеждат така потънали сте в рутина ,мъжът ти не е лош човек ,ама е типичен мъж ,домът му си е негова крепост ,ти си му отредената собствена съпруга , а детето е дете и трябва да слуша и да не създава проблеми
Има нещо добро в това което казваш за него ,това че говори с теб ,споделя си проблемите ,е той си е егоист както почти всички мъже ,така че неговите проблеми са най -важни Щом навън е все добродушен и весел с приятелите ,той се изчерпва навън,и ако понякога това му е ролята пред хората ,тъй като ти си най близкия му човек, той не смята за нужно да поддържа тази маска в къщи
Смятам ,че на него и през ум не му минава ,че си недоволна от нещо ,сигурно се смята за перфектен съпруг и баща ,а колкото до силната музика олеле през какво ли не съм минала от метъл и твърд рок до мазна чалга Разбирам го ,само майките понасяме такива ужаси безропотно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Би ми харесало, ако подайства...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чета те и не ми е ясно едно - защо дори и хипотетично не предположиш, че може пък вината да е "бесен, нещастен и неудовлетворен" може да е отчасти и у теб?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Едно нормално семейство в момент на криза. Нищо фатално, нищо непоправимо - просто натрупана рутина и умора.
Поздравления за мнението и успех на авторката на темата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хвалиш ли се, или се оплакваш?

-------------------------------------
In baseball you know nothing

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Чувството за важност и сексуалността определят поведението на един индивид!"...та Нети, абсолютно те разбирам защо така веднага се втурна да ме напътстваш)))...симпатяжка)))
Естествено важно е унижените и оскърбените да имат защита в нечие лице, иначе баланса отива по дяволите)))
А и нали си спомняш, когато ти казах, че моето място в ада е отдавна запазено, така че напълно приемам ролята на отрицателния герой./в киното и в живота те са по атрактивните)))...
Само не разбрах, откъде считаш, че ежедневието ми е скучно, е това не можах да включа...ама наистина, въобще знаеш ли с какво се занимавам и прочие? )))
А за нещата, които съм написала тези, дето разбират за какво става дума са наясно че не подкрепям евтиният тарикатлък та дори да си в клуб за взаимопомощ...ти също м еразбираш, но и аз те разбирам, че трябва да се правиш на малко страшна отвреме навреме...даже ми стана мило, знаеш ли от кога не са ми се карали...а е толкова гот малко да пораздвижиш страстите)))
За което thank's!

През август /ако не ми мине котка път с ангажименти в София /те каня на семейната ни вила "АGVA" на Златните, сп. Журналист))) /над станцията на ЖП-то/...сети ли се за какво става дума?))) Даже ако искаш ще се дуелираме с оригинално оръжие от двора на Луи XIV...не се шегувам, там ще ми го изкараш за всички магарии)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Moже би не по най-умният начин, но по най-практичния!!! Ето реален настоящ пример с третото официално слъннце в живота ми: "Нещи преди няколко дни реши , че малко ерчене ще ми подейства респектиращо ..хе хе...каза, че сам ще си готви и сам ще се пере, да нямам грижа за него...оооокеееййййй!)))...гледам сеир 3 дни...яде сандвичи, ходи трети ден с една и съща тениска, накиснал си дрехите /щото не знае как се пуска пералнята)))/ и трети ден прескачам легени в банята...вече започна да понамирисва на вкиснато)))
Тая вечер се прибра, води ме на вечеря и ме сваля и ме ухажва както само може да го прави безпомощен в домакинството мъж...аз пък съм чак разочарована, щото наистина реших, че има желание да се погрижи за себе си...аз пък не пропуснах да му съобщя новата си идея от последните 2 дни, която ще му коства известна сума пари, но нали трябва да ми се реваншира за пропуснатите ползи))), както и да е, явно нещата ще се върнат по местата си,/айде пак компромиси))), но сега след вечерята аз си щракам тук и си правя плановете утре като отворят банките какво ще свърша най-напред, а той се е затворил и си пере "одеждите", знам, че следващите 2 часа ще са си лично мои)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сигурно има и у мен. Безспорно. Замислям се за това, затова ви разказвам и ежедневието си и се старая да съм безпристрастна.
Вероятно и на него му е писнало от мен. Но съм уморена вече да се променям, да се старая да има подреден дом, да му е подреден живота, поне в битово отношение....
Всъщност опитвам се да отговоря на всички с този постинг, а не конкретно и само на теб. И на ЛИРА също - не се скъпя за разходите по консултациите със специалист. Не това е проблема. И не се обиждам от квалификациите ти. От както една дама от Ботевград ми каза (живях във Варна доста време) "Вие тук в провинцията..." вече изобщо не се впечатлявам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересна и поучителна тема.

Липса на внимание ..... пореден вариант на все същата история ....

И по тоя повод се сещам за една колежка дето попитала мъжа си какво ще и подари за свети Валентин.... и отговорът :" Какви светии, какви подаръци... ние ВЕЧЕ сме женени" ..... и след като плячката е завлечена победоносно в дупката вече може да се отпусне края ..... мъжка му работа ей

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По-интересното е какво би станало ако в един момент реша да му отпусна края...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Како LIRO, само не разбрах каква демоверсия пробутваш когато ги замотаваше трите официални слънца? И кога и как превключваше на действителната версия? И какъв ти е ценоразписа за работите, които вършиш в къщи? Щото с тази инфлация може и да си се минала и да си поискала по-малко пари, отколкот вървят тези услуги в момента и после много ще те е яд!

Брей че меркантилно и злобно човече си...да пази Господ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защото мъжете мрат да се изявяват навън ..... докато жените мрат да се изявяват вкъщи .....

Различни критерии за изява .... Това някъде го четох ама сега не помня къде ....

Ама ако сме честни и в теб се е натрупала доста умора и рутина, нали?

Искаш малко да си починеш от него? Това също малко прозвуча .... в оплакването че навсякъде ходи с теб..... м-м-м ?

Не си разбрал/а.
Не съм казала, че навсякъде ходи с мен, а че не иска да излиза с мен, а същевременно му е криво, когато искам да изляза сама. А аз пък не искам да си изкарвам свободното време само затворена в къщи.

Чак си погледнах какво съм писал за да видя дали по някакъв начин съм те нападнал ...

Не зная - нямам голям семеен опит - но когато нещо във взаимоотношенията ми с някого се сговни, първо си давам равносметка дали аз самия по някакъв начин не съм предизвикал сговняването ... може пък и да не е нормално това ... не знам ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нищо не съм приела като нападка. Съжалявам, ако е прозвучало така. После, ако не се лъжа се опитах в един постинг да обобщя това, което бих казала на всички, които имаха добрината да се отзоват.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А аз пък все повече имам усещане, че темата не е реална ама хич ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

извинявай, наистона не съм те разбрала

Просто няма смисъл от отговор.
Това ми прозвуча като онзи стар виц "Иди че доказвай, че нямаш сестра"

А това, че ти се струва нереална темата само иде да ми покаже в колко безумна ситуация се намирам. И може би, и колко допълнително объркана съм от това.

Направи стачка, разбутай го малко, накарай го да усети, че нещо се случва и да поизлезе от летаргията.
За това второто - просто не чети такива списания, макар и сега акцентът вече да е другаде, а и не слушай хора дето си черпят увереността от практиката на петдесетте години на миналия век.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Ако той е студен, затворен и незаинтересован това може би се дължи на факта че нямаш изисквания към него. Казваш че тичал да помага на приятели - а теб и детето пренебрегва, да му имам приоритетите. Като гледам - твоя ми изглежда на типичен еснаф; Навън един - в къщи друг.

и още нещо, ако ти не демонстрираш себеуважение, сериозно и отговорно отношение към брака, то и той няма да те взима на сериозно. Само си отговори - безплатна слугиня. Яд ме е защото ми звучиш свясна а той е поредния инертен нещастник.

Иска ми се да мога да благодаря на всички, които се включват със съвети и мнения, но нямам достатъчно време, затова така - еднократно!
Сигурна съм, че проблемат е и в мен, аз вече го казах някъде. Но как да се променя, като цял живот са ми обяснявали, че жената е тази, която се грижи са дома и семейството и нейни са тези отговорности. А на мъжа - малко по-различни. Винаги съм смятала, че е моя работа да подържам дома и хората в него в чисто битово и морално отношение. А това, че работя освен финансова необходимост е и мое вътрешно убеждение, че не може една жена да се затвори у дома.
Та как значи да демонстрирам сериозно и отговорно отношение към брака? Като започна да имам претенции към него? (извинете ме за тъпите въпроси, но напоследък все повече се чуствам като олигофрен)

Ейй,съвсем не си олигофрен.Просто се опитай да преодолееш своята инерция.
Човек понякога си пати повече от бездействието по даден въпрос,отколкото от действията си.Успех.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Казах, че се чуствам като олигофрен, защото просто нямам идея как аз да се променя - не като визия, а като поведение. Да престана да се грижа за дома е просто невъзможно.
Ако започна да се съобразявам със собствените си желания - той още повече ще се затвори. Опитвала съм. А когато пътувам служебно се стига до там, че дъщерята домакинства (в смисъл готви, мие, чисти), а той само дава пари да се напазарува нещо.
И скрито се обижда ако не му донеса нищо, освен бутилка някаква от пътуванията си (защото се случва да пътувам и зад граница понякога). На моменти си мисля, че е като непораснало разглезено момче.

Браво! Виж как прозря нещата...но за съжаление няма да го промениш, просто ти трябва да избереш, да я караш както до сега, или да си спомниш , че и ти заслужаваш да се чувстваш по-добре! Лошото в случая е, че ти така си свикнала с ежедневието си и начин ана живот, че трудно ще излезеш от този капан ...това става само с тотален аборт, за който виждам, че не си готова...или пълен непукизъм, който също ти убягва....ще попишеш , ще се поразговориш и май пак ще останат нещата така -висящи!!! Не знам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз бях като твоя мъж. На целия свят обръщах внимание, но не и на жена си. Твърде късно разбрах какво тя е очаквала от мен и какво не е очаквала. Твъъърде късно разбрах какво не е трябвало аз да очаквам.

Изприщиха ми се пръстите в този клуб да пиша едно и също, но няма да се уморя да го пиша пак.

Влез в заглавната тема на Мамето. Вътре има линк към сайта на разведените. В сайта, пък, има линк към "Мъжете са от Марс, жените - от Венера". Чети! Осмисли! Разпечатай и небрежно остави вкъщи на подходящо място, та дано прочете и мъжа ти.

Ако това с нищо не ви помогне - имаш два изхода. Развод или още дълги години скърцане със зъби.

Успех.

...всичко си идва на мястото, както казваше и царчето)))...
Приеми разговорите тук като предварително сверяване на часовника и подреждане на мислите, останалото...то само ще си покаже и дойде. Това не е изчакване и оправдаване пред самият себе си, това е конкретно стечение на обстоятелствата, времето, фактите и действията...когато нещата просто стават...а не са изнасилени!

и на мене тази книга ми помогна да прогледна за някои неща, нищо, че много хора я определят като елементарна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да бе да! Ти не виждаш ли че цялото й съществуване е определено от нуждите на непокиса. Ебати темерута гаден. Той добре си е намерил таква добра жена, че ако ми падне на мене - ще видим кой само за себе си говори и дали не ми прислугва из къщата! Или ако не - вън, чао.

Ще опитам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Все едно описваш "моя", с който живях 10 год. и за когото отказах да се оженя, защото се ужасявах, че ще съм вечно в такова безвремие.
Не можеш да си представиш колко си приличат двамата, само дето "моят" е вече бивш, защото иска да се ожени и да има семейство - сега си търси подходяща домакиня - защото аз не ставам за домакиня. "Моят" е много свестен човек - помага на всички, грижи се за всичко, носи цялата служба на гърби си, носеше си и парите в къщи и ги спестявахме на мое име, но изобщо не се интересуваше от мен, дори ми забравяше рожденния ден и т.н., от което аз се чувствах нещастна о отказах да имам семейство с него, но продължихме да живеем заедно, докато той не ме напусна. най - интересното е, че един месец след като се разделихме се обади да ми честити рожденния ден - тази година съм поздравена от него, ако още живеехме заедно, сигурно нямаше да го направи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте :-)
Вашият съпруг е в нещо като депрес.Явно монотонността в ежедневието както у дома ,така и в службата му тежат и го карат да се затваря в себе си.За съжаление на вас се пада тежката задача да го дръпнете от това му състояние.Не се отказвайте и бъдете настоятелна.дори да се карате е по дбре,от безразличието.
Минала съм по този път и повярвайте не ми беше лесно,костваше ми много нерви и усилия ,но успях.Ще ме попиатате как да го направите.Единственото коеото мига да кажа е .че вие си го познавате най добре и ще намерите най подходящия начин.
Желая Ви успех в начинанието.!!!

П.П. Помислете и за вашето поведение.Визия и пр.Смяната им може да доведе до пложителен резултат.:-))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извини ме, но не приемам този съвет - поведение и визия. Какво, да се направя на фолк-звезда ли, че да му привличам вниманието.
Знаеш ли какво ми каза той преди около 10 години( може и повече). Обичам да си сменям прическата, цвета на косата, дължина... и го попитах как предпочита да ме вижда, с каква форма, цвят, дължина. Отговори ми: "и зелена да се боядисаш, все тая, веднъж съм те харесал...."
Което тогава ми прозвуча като проява на любов, а сега ми звучи като проява на тотално безразличие. И ме ужасява. Като не му е кеф че е с мен, да направи нещо по въпроса, поне да каже.

книгата за мъжете и жените, за да не се връзваш толкова. От там се разбира, че това не е безразличие, а нормална мъжка реакция. И аз не мога да разбера как съм си все еднаква, след като поне на два месеца си скъсявам косата, но вече не се ядосвам, че не забелязва промяната. Освен да се направя нула номер, та да видя реакцията му.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

сменяйки визията си ,ще повдигнеш своето самочуствие:-)))А не да весиш нос и затъваш в НЕГОВИТЕ депресий.Помисли си.Сега ,ако мъж ми пак изпадн в таква състояние,прав му път да се оправя,мъже много на този свят.:-))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Малиии, нервите ме хващаха като вземеше да се фръцка с часове пред огледалото. Добре, де! Не ми пречи. Да се фръцка колкото си ще, не ми пречи, ама постоянно ме викаше:

- Ела ми кажи добре ли съм с тая рокла, с тая прическа, че утре за работа да съм готова още тази вечер...

- Добре си.

- Хм, какво му е добрето, не виждаш ли че не ми отива?

- Като не ти отива, к'во искаш от мен? Що ми губиш времето?

- Иии, какъв си груб, изчакай да сложе другата рокля...

- На баба ти хвърчилото! Обличай каквото си щеш. Пука ми, че ми дреме!

Скандалът е готов! И тази вечер отива по дяволите. Тотално разминаване на ценностните системи.

Абе, писнали са ми мойте колежки. Абе, като си сменЯт прическите, че като започнат едни охканици, едни пъшканици, припадъци, като че ли Земята се е завъртяла наопаки.

- Ауууууууу, колко ти отива, ауууууууууууу колко си хубава, аууууууууууууу, мяуууууууу.................

Пфууу. Купих си маратонки наскоро.

- Ауууууууууууууу, мяуууууууууууууу, баууууууууууууууу, колко ти отиват, муууууууууууууу, откъде ги купи, ама колко струват, мяуууууууууууу, трябвало е от еди къде си да ги вземеш, там е по-евтино.

- На баба ви фърчилото, ау-мяу-бау, ако нямате работа - да ви намеря?

Ей ви го най-пресния случай. Двенки колежки се върнаха днес от отпуска, на море били. Кудкудяк-кудкудяаааааааааааааааааак! Баси мамата надуха ми главата. Ама коя къде била, ама къф тен имаш мааааа, аз все не мога да почернея. Че като взеха да си събуват гащите, че като взеха да си сравняват гъзовете...

Да, ама аз вече съм им свикнал на кудкудяканиците имам вече и солидна теоретическа подготовка. Купих огромни слушалки. Преди имах едни мънички, надувах музиката докрай, ама пак се чуваше кудкудяк-кудкудяааааааааааааааааак.

Сега приличам на космонавт в скафандър.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ASSASSlN на 26.06.06 16:32.

"депресий"??? Недей така, моля те. Щеще да е вярно, ама ако беше написана тая дума преди 1945 година.

Дали пък да не взема да стана като твоята ... да се въртя пред огледалото и да го занимавам малко повече със себе си.
Подозирам, че накрая ще побеснее ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз когато се лигавя - лигавя се, когато съм сериозен - сериозен съм. Чети, бре, миличко! Абе, никакъв проблем няма в този човек! Абе, казах ти - ти описваш МЕН. Същия бях като твоя мъж. Преди 10 години.

Четете бре! Оня американец МЕН е описал. В къщи е бил по времето на брака ми. Невидим е седял на полюлея и си е клатил краката ухилен ехидно.

Шопинг??? Абе, вий жените все измисляте такива щуротий

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ASSASSlN на 26.06.06 17:56.

пиши, пиши още... Аз си приписвам разни допълнителни идейки, ама вече знам - Като порастна искам да съм като тебе

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не се прави - изплакнал си очите без да се налага да ходиш до морето.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти не четеш, или наистина не разбираш... Никъде не го мъкна, не го влача безцелно по магазините, нито пък някога сме си разменяли подобни реплики. Ама не мога да му купя гащи преди да ги премери и да ги хареса. Може и да не са много пари, но ако няма да ги носи, предпочитам тази цифра да я дам за нещо друго необходимо.
А като сте такиви, защо после страдате, че нямате дънки (например).
А може би наистина трябва да стана като твоята - мрънкаща, и хвърляща подобни изречения ей така за кеф... а другия да се спасява сам. Да престана да го обличам, да го пера, да му гладя бельото и ризите и да си хвана пътя на някъде сама, може пък така повече да му харесам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

..."Един мъж се обръща обиден към жена си: Мила, ама ти обичаш и обръщаш внимание на роклите си повече от колкото на мен...Жената отвръща: Мили, без рокля не мога да отида никъде, докато без теб мога да ходя навсякъде...")))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сама си прочети мненията и виж как лесно и бързо променяш тона.

"Никъде не го мъкна, не го влача безцелно по магазините, нито пък някога сме си разменяли подобни реплики"

Къде съм казвал, че го мъкнеш? Оскърбителните реплики са си до възпитанието на човека. Казах, че описващ МЕН като характер. А, простотията си е строго индивидуална.

А, диалога ти го дадох, за да разбереш, че като мъж мразех да ходя по магазините, та да не се учудваш защо е толкова тромав във взимането на решение.

Заклевам се повече акъл на жена да НЕ давам. Ближете си раните помежду си!

и аз поощрявам да има още нещо допълнително за бачкане и за докарване на някой лев отгоре, ама като не ще човека, ... кво прайм тогава?
Що да ходи на втора работа, като може само с една. Като вземат да не стигат парите казва "Трябва да затегнем коланите" с един такъв сериозен тон и леко укорително, че този месец съм си позволила два пъти да го завлека на по бира. И съм купила нещо допълнително.
А бе не ми се говори повече.
Сядам да се образовам, но да си призная ... не знам дали книжката, въпросната ще има необходимия целебен ефект. Върху мен.
Щото няма смисъл да му я пробутвам на него. Той винаги завършва речите си с "Сега нали разбар?" Сякаш аз съм олигофрен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

в такъв случай наочваш всички ресурси за собствено облагодетелстване и след един определен период разбираш, че можеш и без него и той разбира, че се справяш и без неговото озаряващо присъствие и когато се усети, му казваш :"Късно е чадо!" и продължаваш по пътя си! Това е!
А той иначе си е хванал страшна стратегия за оцеляване и налагане...от теб зависи докъде ще отпуснеш аршина...
Тактика и стратегии са му майката, ако въобще ти се занимава...

Ами нормално е според мен да променям тона. Да не би да очакваш да съм и без право на настроения и интонации?

И освен това - ти също го правиш.
Аз не те укорявам за нищо, не те нападам, по-скоро разсъждавам на глас.
Така че, не се дръж като ощипана мома.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

чаме с мъжа ти. Ти, пък, си помисли, че слагам знак за равенство. Здраве да е. Умрели няма.

Аз наистина съм от Марс. Ти откъде си?

Честно казано, нямам идея от къде съм

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напълно съм съгласна с теб в случая!
Изпитана стратегия...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сори техническа грешка.:-))Поправям се!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Глупости, я не се самообвинявай.
Моят мъж е същия. Все едно чета за моя случай.
Любезен , усмихнат с другите. А на мен ми прави такива невероятни скандали, че не съм му подала кърпата в рамките на 1 - 2 секунди.
Това за нечистетенето на РД мислех , че е само при нас.
Въобще случаят е адски подобен на моя.
Имаме 2 деца и 17 год брак.
Напоследък не мога да се оттърся от мисълта за развод и затова съм и в този форум.
Но не бива жените да се оставяме мъжете да ни третират като нещо по нискокачествено от тях .Откъде накъде?

напълно!
Написаното от теб е не само логично, но и както сама каза - практично!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нети, уморих се да обичам страстно)))...вече предпочитам да ме обичат и знаеш ли как нещата си идват на мястото. Така енергията си влагам в неща, които са ми интересни и резултатите естествено стават по-видими. Разбира се поддържам огъня на чувствата, но някак по-осъзнато , а не като преди юруш и да става каквото ще))) Абсолютно подкрепям теорията за това, че голямите любови са само за изживяване, а при съвместно съжителство присъстват по-практични чувства, интереси и прочие. О-о-о нямам нищо против първите 9 седмици и половина))), ама те отдавна минаха. Сега обаче ми е по-интересно, защото имам повече време за себе си))) Ако на някой не му харесва, здраве да е, то едно ли, две ли неща не се случиха в тоя живот...ще преживеем още едно))) Но както казах, общите интереси са страшна работа)))....ето ти част от спойката))) А това поддържа и чувствата и подкрепата и приятелството и какво ли още не, но всъщност да не се бъркам в божите работи...късмет! А какво ще бъде няма гаранция, за мен е важно в момента нещата да са в някакви релси и равновесие, защото това донякъде определя бъдещото развитие на нещата. Когато живееш с мисълта, че всеки момент нещата могат да се променят, стига да пожелаеш, някак си не си толова импулсивен...поне при мен това работи)) Абе де да знам...един път така, друг път , иначе))) Но честно казано "формулата" още не съм я открила...а вече и не я търся)))

А за Агфата)))....мале, мале...Варненските потайности))) На мен отдавна ми писнаха тамошните изпълнения и щуротии и гледам да не си обременявам живота с простотии. Нещата не са такива, каквито изглеждат))) Е затова си драскам по някой ред и тук, малко за разреждане на концентрата)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хехе

Почнала е да ти увира куфалницата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Четох достатъчно,за да почне да ми се повдига......Честно....ама това,дето празнувал,докато вие го чакате ми преля.
Чак толкова много ли го обичаш,за да продължава такова никакво съжителство?Предполагам,че и не те докосва.
И така докога?Цял живот?Не го разбирам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...въобще не ти е ясно на кого пишеш тия неща)))...нали знаеш, всеки с бизнеса си!))) Всъщност май въобще не те разбрах какво искаш да ми кажеш, но няма значение)), а ако става дума за кожухчета май доста посъдрах, ама моето си е читаво))) Да му мислят котараците!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бе кефя ти се като те чета.

Еее, то па и да не ти се порадва човек на лафовете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... този ти постинг е по-различен от останалите - някак уморено-усмихнат, спокон и наистина като поглед отстрани...харесва ми да те усещам такава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

..един "пайлот"))) навремето ми скъса живота 9 години)))...ако щеш вярвай! От 1987-ма до 1996-та! А иначе се познавахме от квартала още от 1982 докато още беше в Долна М. с още пуберско лице))) Разведе ме с първия)))...ама буквално даже плати всичко , намери ми адвокат и пр. да не обяснявам. Няма да обяснявам и какви невероятно екстремални и романтични моменти сме имали по света и у нас)))...още ми държи влага, оказа се и на него, ама...неговата маминка не можа да преживее, че съм с 2 годишно лапе, той започна да се усуква...в последствие маминка му намерила булка и се ожени през 1997, има и две момчета...ама жена си никъде не показва и с нея никъде не ходи)))...тя живее пеи родителите му извън София и гледа тях и децата, а той си има апартамент в София и там преспива понякога...въобще нямам думи. На година се срещаме ей така само на кафе и да поклюкарстваме, той си прави устата за покана на кафе с райбер, обаче кака е железна!!! Е, така да го е яд какво е изпуснал))) Призна си за намесата на майка му и пред общи приятели се шегува, че иска момиче от мен, щото страшни гаджета били))) Да ти кажа не съжалявам че нищо не стана м/у нас. Знаех си му душичката и пороците и беше прекрасно за времето на връзката ни, ама и аз му правех страаашни постановки. Въобще голямо надиграване и изненади бяха))) Веднъж, ама само веднъж през 1989 се обърна и ме попита: "Абе ние с теб защо не вземем да се оженим?", а аз му отговорих тотално на прима виста "Аз?, За теб? НИКОГА!"...след малко се поусетих и го питам, сори, ама ти какво какво имаше в пред вид преди малко?, а той отсече "Нищо!" и така си остана...никога вече не проговорихме за това...
Та мисълта ми е, че съм много щура и ми трбва човек дето да ме търпи и да ми се радва...демек да е красив, да ми се радва и да мълчи)))...е господ го прати и ако нещо се развали, да знаеш аз съм виновната))) Гледаме си новата продукция)))..малката де , ама кака ЛИРА знае, че жена без минало няма бъдеще)))....а минало кооолкото искаш)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То това не се и търпи да ти кажа! Баща ми е такъв, не пие, не пуши и не ходи по жени. Просто не се интересува от нищо. Вълк-единак. Ако вярваме на Фройд вероятно заради него аз не създадох семейство.

Кажи, деее! Кво става? Биете ли се, трепете ли се, заговорихте ли на един език или млъкнахте?

Кажи, деее!

Не заради клюката, а заради поуката...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ASSASSlN на 04.07.06 09:13.

Съжалявам, не бях в наличност известно време

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бележките може да го обидят.

Уф, де да знам какво да правиш, ама нещо трябва да стане и поне да проумее, че си човек, че си искаш твоето.

Що не пробваш да престанеш да правиш каквото и да било и да се прибираш след него. Взимаш дъщерята и айдеее, на кафе, айдеее, на кино, айдеее на гости...

Уф, може и да има някакъв ефект, ама ще е временен.

Не знам!

Опасявам се, че това би го обидило повече или ще го накара да се затвори повече. Не знам, това е по-скоро усещане. Когато ми се случи да изляза така сама и се прибера, той винаги е в ролята и настроението на пренебрегнат и самотен и аз се скапвам съвсем.

Този човек има нужда от шок. Подари му кучка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Божееее! Това чудо нема да се случи посмъртно. Имахме куче, той си го пожела и взе, гледаше си го... до едно време. След това му писна и го остави на "мама" да му го гледа, пък то животинчето взе че изчезна много правилно един слънчев ден.

А за риба - абсурд. Наслушала съм се на подигравателни коментари по отношение на общи познати, които ходят на риба. Не е, да няма възможност или компания, та така да компенсира. Има. Ама не ще човека. Или го мързи. Не знам.

В интерес на истината това е най-потайния човек, когото познавам, ако изобщо смея да твърдя подобно нещо, въпреки че го познавам вече повече от 20 години.

Абе ще чакам, гледам, слушам и... каквото има да става ще стане. Макар че не ми е гот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И какво прогнозираш, че ще стане?

Аз ли? Не знам, нищо за сега... май не очаквам промяна. А ти?

ами господинът се прибра от почивка, остави дъщерята при баба й, в момента все още е в отпуска, но е у дома. Прави впечатление, че е доста по-контактен. Или поне прави опити. Не че имаме какво да си кажем, но поне не лежи по цял ден, както беше преди, дори ми е ремонтирал пералнята без да напомням.
Не мога да очаквам изцяло инициатива от негова страна, но все пак... мисля че има някакъв слънчев лъч. Дали пък почивката е била нещото, което му е било необходимо?
Ако е така - защо това продължи повече от 3 години, при условие, че всяко лято ходим на море, а през зимата или пролетта отскачаме за някой и друг ден до планината. Или просто му е било необходимо време да се освободи от мен. И какъв е бил проблемът да го направи по-рано.
Както и да е, ... за сега бива.

Според мен, е бил с някоя друга жена на почивката ... прекарал си е добре, поразпуснал е, сексът и романтичните разговори с другата са му вдигнали самочувствието и сега може да е ларж, просто защото е в добро настроение.
Няма лошо, нали?
Стига да успяваш да му насмогнеш на по-чести почивки...хм...

Non nova, sed nove.

Лошо няма, виж, на мен не ми пречи, стига у дома всичко да е добре. Но не ми се вярва това да е причината, защото беше с дъщерята. Е, тя вече е достатъчно голяма, пък и не питам кой кога какво е правил

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но ти обичаш ли този човек ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами предполагам, поне държа да имаме и в бъдеще съвместен живот.
Мисля, че любовта отдавна е заминала на някъде, но ако ме питаш за ревност и изневери, трябва да ти кажа че никога не съм го ревнувала. Може би, защото поведението му е такова, че не ми дава основание да се чуствам пренебрегната заради друга жена, а по принцип, все съм пренебрегната през последните години....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да го похвалиш, не само насаме ами и пред познати и приятели ;-)
Малко да му поласкаеш самочуствието на полезен и добър Мъж, че да не се залежи пак мълчалив на дивана, ами да се поогледа какво още да направи вкъщи.

И прочети книжката на Дж. Грей от заглавната тема :-)

И звездите имат петна.

Не забравям, обикновено той забравя, да не кажа, че никога не го е правил за мен, но като така съм го свикнала преди 20 години, нямам право да се оплаквам сега.

не питам за ревност, а за любов. Според мене ревността няма нищо общо с любовта, а с чувството за притежание. Защо не се опиташ да потърсиш любовта в себе си, все пак нещо те е накарало да бъдеш с този човек толкова време. Едва ли ще останеш доволна, ако само навикът ви свързва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

както има свикване, така има и отвикване.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и чуството за отговорност.
Когато любовта е едностранно проявена (или може би съм много мнителна в това отношение) тя в едни момент започва да се изморява.

Дъщеря ти е голяма....
И да е забелязала някого и нещо си... ще си мълчи, а много по-вероятно е тя , самата, улисана в разни си нейни красиви любовни вълнения да не иска да " замърсява" романтиката на почивката с осведомителни бюлетини относто сексуалното поведение на родоначалника в екстремни обстоятелства....хе-хе...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MamaNetty на 17.07.06 17:27.

Отидоха на почивка, защото на мен не ми дават отпуска.
Не че това има някакво значение, дори за мен беше по-добре, защото почивка с цялата фамилия за мен е много уморителна. Започвам да си мечтая почивката да свърши, за да си почина

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а търси начин да имате общо бъдеще, и то щастливо, а не по силата на навика. Не знам какво да те посъветвам, защото ти най-добре се познаваш, но на мене ми помогнаха и книги, и разговори не само с мъжа ми, но и с други хора. Осъзнах какво искам и как да го постигна. Не си представям да живея под един покрив с човек, когото не обичам или пък той мене. Но навикът си беше казал думата и чувствах как се отдалечаваме един от друг. Радвам се, че това вече е в миналото. Не казвам, че е лесно, но си заслужава усилията. Все някой трябва да направи първата крачка и обикновено това е жената.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

най-големият ми проблем е (ако не си разбрала до сега от всичко написано), че се чуствам все повече като домашна помощница.
Как да го накарам да ме види по друг начин? Как да променя поведението му, като той не проявява инициатива никога, а когато го помоля да свърши нещо елементарно (дори да купи хляб) той казва "Ела с мен" Е, нали през това време мога да свърша нещо друго и да имаме после повече време свободно. И ако случайно отиде сам нищо не свършва.
Как, като съм го молила да ми помогне в домакинството по някакъв начин, той се държи като олигофрен. Това някаква тактика ли е да него закачам?
Как, ако решим да излезем и се видим с приятели не ме оставя да се изкажа никога. ....
Когато съм говорила с него за отношението му към детето, той отрича че се държи зле с нея, а ако стане дума за някаква придобивка, която за нея е важна, той казва "аз, като бях ученик, знаеш ли кога ми купиха....като завърших (например)"
Е, това е било преди повече от 20 години, защо не приеме, че времената са много променени, стандарта е различен.... Защо разсъждава като дядо ми от началото на 20-ти век?

защото точно така се чувствах и аз. Но сама си бях виновна, защото в началото той много ми помагаше, но постепенно му иззех всички функции без дори да се усетя. Не знам как успях да се справя, казах ти, че книгите на Джон Грей, макар и да изглеждат елементарни, ми помогнаха да осъзная разликите помежду ни. Например като му казвах, че ми липсва времето заедно, той оставаше толкова учуден - та нали цяла вечер заедно сме гледали телевизия. Да, но аз не обичам да гледам телевизия - стоях там, за да успея да си поприказваме поне по време на рекламите. Другото, което направих е, че вместо да страдам, че той няма време, да стоя да го чакам и да изнервям и него, и себе си, започнах да обръщам повече внимание на себе си - да ходя на масаж, на танци, на среща с приятелки. Хем той щастлив, че не му мрънкам, че много работи, хем и аз щастлива и доволна от свършената работа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

никога не съм му изземвала функциите и задълженията. Това първо. Той просто престана да си ги изпълнява или го прави след многкратни напомняния и молби.
Второ - аз не съм домакиня, ходя на работа точно както и той по поне 8 часа на ден. Така че излишно свободно време, в което да се чуствам самотна нямам.
Трето - аз не му страдам, че той отсъства и няма време. Обикновено той страда (или поне прави такива физиономии), когато реша да отида на гимнастика.
Четвърто - ако искам да излезем заедно, обикновено го прави с нежелание. Предпочита да си лежи на канапето пред телевизора. Защо ме караш да повтарям нещо, което съм написала вече.
Та какво казваш трябва да променя в себе си?
Да престана да бъда домакиня? Например?
Ами в този случай подозирам, семейството ми тотално ще се разпадне.
А не мога пак да бъда на 20 години. Пък и не искам.

неуместно се намесвам в разговора ви...
Според мен, ти нищо няма да промениш, променяйки себе си, ако съпругът ти, успоредно и едновременно с теб, не е достигнал до идеята, че нещо във взаимоотношенията ви не е наред и не пожелае да се промени.
Семейството е дело на двама, ако само единият се бори за него - борбата е обречена на пълен неуспех.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

И аз вече не знам къде е истината. Вероятно дамата преди мен е права и наистина трябва да се променя.
Само не знам как, в каква посока, на моменти съм объркана и вероятно това си личи в постингите ми.

Спирам да пиша, няма какво повече да ти кажа. Ако искаш, ще намериш начин да бъдете отново семейство, защото в момента доколкото схванах, сте май само съквартиранти. Аз също не съм домакиня, работя по 8 часа, но мъжът ми работи по 14-16 часа в повечето дни от седмицата и въпреки всичко, намира време да бъдем заедно, когато не пътува.
Не искам да те ядосвам, явно говорим на различни езици или поне не мога да пиша така, че да ме разбереш какво искам да ти кажа. Искам да ти кажа да си върнеш самоуважението, да започнеш да се обичаш повече, а не да спреш да си изпълняваш задълженията. Не знам как да стане, но той трябва да поиска да излезете, а не да приема това твое предложение като задължение.
Успех ти желая !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

наистина в момента не знам кой път да поема.
Разбирам идеята ти, просто трябва да намеря начин да го направя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

насила не можеш да дадеш нищо никому, насила можеш да вземеш...
Тоест твоите усилия ще са напразни, ако съпругът ти не желае и той, от своя страна, да предприеме нещо за стабилизиране на отношенията ви.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

И мен ме е яд, защото имах подобен проблем. Въпреки че нямахме деца, решението да го напусна го взех много трудно. И баща ми го беше яд на него, но повече на мен. Казваше: "Абе, толкова ли се свършиха мъжете. Я се огледай наоколо. Пълно е с красиви, интелигентни мъже, кавалери... Ти точно този ли заслужаваш? Ако искаш да си щастлива с него, трябва да направиш нещо, да го разтърсиш. Ако ли не, чао." И беше прав. Махнах се, понеже той е човек, който не се поддава на "разтърсване" и сега съм по- щастлива от всякога. Но се притеснявах, че няма кой да се влюби в мен на тия години.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и държиш да бъдеш с него. Но случайно да ти е минавало през ума, че на него нещо може да се случи... да се влюби примерно. Виждам, че ти можеш да живееш без любов. А той? Само не ми казвай, че е стар за такива работи...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не мога да ти отговоря на такъв въпрос.
Ако той реши нещо - да го решава и да действа. Аз определено не бих могла (или поне така ми се струва).
Пък и като спомена малко по-горе (ако си ти) се сетих за моите родители - вероятно ако тръгне да се разделя и разпада семейството ще настане такава трагедия... че ще предпочета да направя всичко възможно (и невъзможното дори) да не се стига до там.

Aз съм същата Lili.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво да ти кажа... щом пиша, очевидно не съм доволна. Не знам как да променя нещата.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Karea на 20.07.06 18:45.</EM></FONT></P>
Обаче се примиряваш. Според мен основната грешка, която правиш е, че не показваш, че си недоволна. Покажи му го! Някои хора не са толкова чувствителни, че да забележат. Той може да си мисли, че на теб така ти харесва. Даже може да смята именно теб за неемоционална, каквато най-вероятно не си по принцип, но си станала.
Във всеки случай нещата не могат да останат така за винаги. Той няма да се промени от само себе си.

Редактирано от Karea на 20.07.06 18:46.

Виж какво се получава тази сутрин: петък е все пак. Предлагам вечерта да излезем някъде, да се видим с пиятели, и понеже той е в отпуск все още му предагам да организира нещата. Да се обади на някой, да се уговорят, все пак хората са общи познати, не са само мои или само негови... отговорът е: ако видиш ..... кажи й. А ще отидем на пицарията, която на 10 метра от нас. Защо да не излезем някъде на различно място, да видим града... чудя се, София само нашия квартал ли е? Или е по-удобно да се отиде на място, където можеш да отидеш дори по чехли. Защо е необходимо да се облечеш човешки, ато можеш да отидеш някъде и по старите бермуди, които не си знаят годините. Дразня се много от това. Ако го помоля да отидем другаде, ще го направи, но с неудоволствие и ще ми покаже че не му е кеф.

а ако ти се издокараш, дори и за съседната кръчма, той пак ли ще тръгне по бермуди и чехли ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А ти да не мислиш, че аз ходя по анцуг?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не се обиждай де, да не съм врачка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не се обиждам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

защо се закачих за темата, обикновено само чета от време на време в този клуб, но явно видях самата себе си преди 5-6 години, когато се питах къде сбърках, та вече не ми харесват взаимоотношенията ни с мъжа ми.
Не знам как да ти помогна, защото не ви познавам, но наистина - щом искаш нещата да се оправят, а не търсиш поводи за развод, ще успееш, няма начин.
Общувайки с другите, пишейки в темата, ще разбереш къде сте се разминали, защо сте се оставили да ви носи течението. Не си само ти така, явно всеки минава по този път, за съжаление, или поне така ми се струва.
Но щом осъзнаваме, че нещо не ни харесва, ще намерим начин и да го променим, нали така ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Надявам се.
Както виждаш все още много се лутам... и аз чета много неща, изтеглих си книжката, за която ми говореше Assassin преди време. Но да си призная, докато чета из нея, понякога ми се струва че аз съм този, с мъжкото поведение, а той - с женски манталитет...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а вярвай.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хубав уикенд.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Oщe eднa,

Животът е като река... А връзките ни - те са лодки в нея...

Съпругът ти се е понесъл по течението, спрял е да гребе, не прави никакви усилия да поддържа общото ви плаване, не се интересува ти къде си, къде искаш да отидеш, как гребеш, кое е трудното... Ти драпаш, озърташ се към него, подаваш му сигнали, опитваш се да хванеш посока, но не успявяш, не ти се получава... Той седи отпуснат, гледа и си блее нещо свое и така...

Там по-долу по течението е водопадът на крушението. Ако и ти отпуснеш веслата - ще потънете. Може и да оцелеете, но ще загубите много важни за вас неща. Ако не се пуснеш, но упорстваш, сграбчваш го, насочваш, буташ, тикаш, скубеш, дърпаш и гребеш, гребеш, гребеш до пълна изнемога - може да седиш на място, докато не си изчерпиш силите... Тогава, след крушението - може да нямаш вече енергия да спасяваш даже себе си.

Ако се прехвърлите в различни лодки и си плавате разделно - може той да плава лесно сам, може - ако продължи с летаргията, да потъне, но да изплува или друг да му помогне.

Аналогии... Ако нищо не правиш - връзката ви ще катастрофира. Ако свръхусилие направиш да издърпаш партньора си в спасителна посока - пак е нужно той ръката ти да хване, да посегне към теб и да поиска. Виждаш, че когато си във връзка-лодка - сама не можеш да постигнеш хармония в гребането и увереност в курса. Иска си координация, разбиране, усещане, желание и можене.

Сама е по-лесно да тръгнеш в определена посока. Ако той отказва, не вижда, не съзнава, все тая му е - по-добре е да не потъваш с него. Може би той ще се събуди, след като потъне? Може и да не. Някои хора не се отнасят, други се събуждат, трети са като живи мъртъвци...

Такива ми ти работи... Изглежда катастрофално безнадеждно? Не, не е! Само че сама не можеш да градиш връзката. Може би едно намокряне, стряскане ще го извади от летаргията? Ще разбере как трудно е да водиш тази тежка лодка без неговото весло.

Склонността към душевна леност е присъща за хората, наследство е от животинския ни произход.

Грубо погледнато подходите за борба с нея са два -
- По-лесният - базиран на първичните инстинкти - отново да задействаш древните програми - лов, отговорност, конкуренция.
- По-трудният - върху душевността той стъпва. Иска мироглед, желание за борба, търсене, намиране и непредаване...

И двата подхода са работещи - и поотделно, но и в комбинация. Не знам какво ще свърши работа при теб и вас, защото нещата са свързани - неговата реалност е функция от теб, твоята - от него.

Ти го познаваш, ти би следвало да знаеш какви са му били стремежите, възможностите и способностите. Ти би могла да го "стартираш" пак, да му припомниш нещата, които са разпалвали жизнения му огън. Ти от своя огън да му прехвърлиш, после той към теб, после пак един към друг и тъй нататък, взаимно бихте могли да излезете от летаргията и да заживеете щастливо.

Може и да не стане, може да е невъзможно - няма гаранция. Не всеки може, дори и да иска, да се промени. Но си заслужава да се пробва, животът е борба, най-вече със себе си.

Късмет и успех ти желая!

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти!

Non nova, sed nove.

Чета твоите постинги не за първи път

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей отново,

Времето, с което разполагаме е винаги по-малко, отколкото очакваме...

Обикновено смятаме, че ще имаме време "първо да се освестим", да си изясним, и решим за самите нас, а после и да действаме. Ама в общия случай не се получава така. Щото не сме сами, а всяко наше действие или бездействие влияе на другарчето. За връзката има смисъл да се прави нещо, само докато все още е възможен контакт с партньора, само ако той не се е отнесъл твърде много в неговата си посока, а ние в нашата.

Промените трябва да се правят към и малко след момента на осъзнаването на нуждата от тях, след това вече е късно, защото отлагането е най-лесната работа - не се иска толкова голямо усилие за него - просто вдигаш веслата, а и на пръв поглед не губиш нищо с изключение на не тъй лесно оценимата възможност да промениш всичко.

Пък и не е казано да започнеш с грандиозни промени, по-добре е да търсиш, отколкото да констатираш ненамереното. Започни с необходимото, с контакта с човека, търси общуване, а после и съмишленика за останалото.

Мисля си, че нямаш вече време за отлагане, но имаш много време за промяна. И колкото по-скоро започнеш - толкова по-дълго ще можеш да търсиш, може би и да успееш.

Стискам ти палци!

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Че не е само работа на жената да го прави - не е, но много често хората, особено мъжете не разбираме, че въобще нещо трябва да се прави, а след това идват и моделите, които твърдят, че работа е само на жената. Ама тц. Дори когато така изглежда отстрани - стига да е успешно - пак и двамата го правят. Въпроса е да си намериш или да си направиш съмишленик за тази работа.

Щото твоят човек седи в неособено комфортна лодка, ама си е свикнал, пък и му понася. Мрънка си за туй/онуй, светът му е крив за всичко, що не е направил, но като цяло и не иска повече. В това състояние може да прекара оставащите си години, но симптомите, които наблюдаваш ще се засилват. Може да осъзнае, че пропуска живота си и да се хвърли да го наваксва с нещата, които се правят в така наречената криза на средната възраст. Общо взето в тези случаи най-често семейството се разпада.

А може да възродите и живеца в двама ви - щото и ти си в същото положение, само че осъзнаваш, че не ти харесва и поне принципно желаеш да се пребориш. Съмишленик го превърни, покажи му нещо постижимо, поведи го, запали го, заедно го направете и яко му се насладете. :)

И да ти кажа нещо - не се мрази, ако не успееш. Това е работа за двама - съответно евентуален неуспех не се пише на твоя бележник, а на общата ви книжка. Пожелавам ви шестици! :)

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

познаваме ли хората с които живеем ?
Или просто ги помним такива каквито бяха някога.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сред множеството отговори - ето този най-ми пасва на контекста:
Помним ги такива, каквито си мислехме, че са някога.

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност, аз определено не съм сигурна дали го познавам.
Навремето бях убедена че го познавам добре. Колкото повече минава времето, толкова повече странни неща откривам у него. При това, това са особености, които никак не ме очароват, дори напротив.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тук е и "разковничето" в теми като тази. Не е приятно да живееш наизуст.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо той живее в друг свят ?
И след като разбереш - дали това е свят в който и ти би живяла ? И дали трябва постоянно да сте заедно или може и да си позволите повечко лична свобода всеки ?
Внимателно с детето !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей jamie,

В теми и житейски ситуации като описаната, разковничето не е в посочването на проблема и съответната азбучна истина, която статистически погледнато му е решение.

То ако имаше еднозначно решение на тези проблеми щях да го опиша в мегаселър... :) Щото житейските ситуации и проблемите във връзките са краен и неголям брой - още в библията са описани в почти сто процента пълнота. Та липсата на еднозначен алгоритъм, който да гарантира правилен път, не е проблем на анализа, а проблем на методиките за прилагане на решенията.

То е както с придобиването на по-висши знания - не всеки ученик може да ги овладее, но определено си зависи от методиката, по която учителят му преподава. Уви - не всяка методика става и не всеки учител може.

Та аз по-скоро вярвам, че човек трябва да потърси своята работеща методика, за да води хубав живот, какъвто иска.

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

отново !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами здравей!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за кой от двата искаш да ти препиша от книгата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами, май и за двата.
Но ... като се замисля, май е време да се замисля и за-уважавам себе си...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето ти едно витаминче :

Пети резервоар на любовта – витамин С2

Това е резервоарът на любовта към себе си. За да го напълните, трябва във всяка ситуация да поставяте себе си над всичко. Вие трябва да имате пълен контрол над собствения си живот. Задавайте си въпроса какво искате и след това го постигнете.
Ако си отговорите, че искате да правите другите щастливи, значи пак сте пропуснали същността. “ Какво искате “ означава какво тъкмо ВИЕ, конкретно ВИЕ искате за СЕБЕ СИ. Вижте какво ви липсва, какво друго искате освен това, което вече имате.
Естествено, всеки иска да може да направи другите щастливи, но това е съвсем различен резервоар. Какво друго освен щастието на близките ви би направило ВАС щастливи ? Какво може истински да ви въодушеви ? Посещавайте места, където се чувствате удобно и спокойно, където можете да кажете “ да “ на нещата, които са ви приятни, и “ не “ на всичко, което ви е неприятно.
Отдалечете се за известно време от хората, които всекидневно срещате, за да можете да експериментирате, да си позволите друг вид поведение. Дайте си свобода да правите неща, които никога не бихте направили. Идете някъде, където никога след това няма да стъпите, така че ако направите нещо глупаво, то няма да има никакво значение, защото нито някой ще ви познава, нито ще ви види повече.
В много случаи ние задържаме развитието си като личности, защото сме загрижени какво ще кажат другите за нас. Иска ни се да направим нещо, но не си позволяваме, защото, ако сгрешим, после цял живот ще ни го натякват. Освен това, когато срещаме нови, различни хора, общуването с тях винаги разкрива някаква непозната и за нас самите черта на характера ни. Винаги когато общувате с нов човек, при това съвсем различен от вас, има шанс да се появи някакъв нов аспект на вашата личност.
За да постигнем успех и да бъдем щастливи, трябва да не забравяме какво искаме и всеки ден да правим преглед на намеренията си. Представете си, че сядате в ресторант, но не поръчвате. Сервитьорът ви пита какво предпочитате, а вие отговаряте : “ Ами ... каквото ми донесете “. Ако случайно не сте невероятен късметлия, със сигурност ще вечеряте с остатъците от порциите на други клиенти.
За да поддържате пълен този резервоар, отделяйте по няколко минути всеки ден и размишлявайте какво искате, после формулирайте целите си и ги подреждайте според важността, която имат за вас. Когато планирате всеки свой ден, със сигурност няма да живеете с остатъците, оставени от други.

Не че съм съгласна с всичко написано, но ме кара да се замисля.
Харесах нещо друго от книгата и ще го препиша след малко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Откажете се от съпротивата срещу своя партньор

Вместо да мислите какво не ви харесва у партньора или партньорката, какво не искате той или тя да прави, как не искате да се държи и прочие, мислете си, че много искате да забележи какъв прекрасен човек сте. Спомняйте си времената, когато се е възхищавал от вас. Мислете с чувство : “ Искам той ( тя ) да ме обича, защото аз съм наистина чудесен човек. “. Вместо да си повтаряте наум : “ Той ( тя ) вече не ми помага “, спомнете си за времето, когато ви помагаше с удоволствие и как се чувствахте тогава. Мислете : “ Искам той ( тя ) да ми помага “. Така, отклонявайки вниманието си от негативното, ще решите 90 % от проблема. Ще засилите вярата си, че това, което искате, е напълно възможно. Колкото повече вярвате в това, толкова по-бързо то ще става.
В отношенията си с другите търсете положителните форми на изразяване. Избягвайте оплакванията, критиката, повелителното наклонение. Въздържайте се от изрази като : “ недей, ти не трябва..., ти никога не..., ти винаги..., защо ти не... “ Заменяйте ги с положителните им варианти.
Вместо да кажете: “ Ние двамата вече не излизаме заедно “, кажете : “ Хайде да отидем някъде в почивните дни”. Вместо : “ Пак си забравил да изхвърлиш боклука “, кажете : “ Нали следващия път ти ще изхвърлиш боклука ? Аз току-що го направих. “
За да получавате това, което искате, формулирайте молбата си така, че посланието да не съдържа прикрито обвинение, желание да засрамите, укор. Ще бъде още по-добре, ако го казвате приветливо, уж между другото, сякаш молите да ви подадат маслото. Няма никакъв смисъл да изисквате повелително или да влагате съмнение, че партньорът ще изпълни молбата ви.Ако допускате, че партньорът ви едва ли ви чува, той наистина няма да ви чуе.
Ако не одобравате определено поведение, изберете подходящ момент, формулирайте молбата си кратко и приветливо и след това търпеливо изчакайте. От време на време я повтаряйте по същия начин. След няколко напомняния партньорът ще разбере, че не ви дава това, което искате, и ще ви бъде благодарен, че сте се отнесли тактично към него. Това ще го освободи от съпротивата срещу вашата забележка и ще го мотивира да ви даде повече. Този подход е в сила не само за интимните, а и за всички други отношения.

С горното няка не можах да свикна. С това принципно съм съгласна, ще опитам и така.
Макар че, много съмнения виреят в душата ми и голямо неверие, че може да променя нещо... но ще опитам. Обещавам.
По-съм заинтересувана колко време би продължила тази промяна. Защото някак си не ми се вярва, че човек на 40 години би се променил трайно.

Това е единственото ценно в цялата тема, според мен - синтезът и.

Ако сърцето ви иска нещо, което изглежда недостъпно, значи търсите не там, където трябва. В повечето случаи не получавате това, от което се нуждаете, защото се стремите да получите всичко от един източник

Non nova, sed nove.

, но ако цитираш, това са недомислици...а именно:
Вие трябва да имате пълен контрол над собствения си живот.

НИКОЙ не може да има пълен контрол над собствения си живот!!!
/ дори и БОГОВЕТЕ , ако съдим по Тери Пратчет!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MamaNetty на 28.07.06 06:48.

dobre de na nqkogo pomognalili sa mu naistina nqkoi ot tezi knigi za poippsihologiq. za pozitivno mislene i vsqkakvi podobni. vse pak za da se promeni neshto v edna vryzka trqbva i dvamata dushi da polagat seriozni usiliq. ako samo gorkata jena chete i se stremi da izpylnqva recepti, shte stava oshte po zle. spored men tq prosto trqbva da mu tegli edna seriozna maina na toq. i oshte edin vypros...nqkoi uspqval li e s "rabota" wyrhu wryzkata da postigne traen uspeh? stawat li tezi neshta s rabota ili tova e nqkakyv praktichen amerikanski podhod/znaem, che te ne sa hora na osobenata strast i poeziqta, a po skoro hora na algorityma i zdravoslovnostta/

Е, казано за протокола....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MamaNetty на 28.07.06 06:53.

съгласна съм, че книгата е елементарна, но и нещата в живота също са такива. Ние сме тези, които ги усложняваме. Може и да не се четат книги изобщо, стига да можем и да искаме сами да си отворим очите. Може и приказки да се слушат или гледат, ако ни мързи да четем, важно е да си правим изводи и да действаме, а не само да седим и да се чудим откъде са ни дошли неприятностите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

чак пък сериозни усилия...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и аз не си падам по многословието, затова преписвам от книгите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а според теб?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

авторът е имал предвид контрол над собствените ни преживявания, защото наистина опитът да контролираме обстоятелствата и хората около себе си със сигурност ни вкарва в психодиспансера.

Истина, изразена с думи, вече не е истина.
Лао Дзъ

Интересно, какво имаш предвид под "контрол над собствените ни преживявания" ?
Да контролирам как се чуствам? И когато ме третират като домашна помощница да съумея да контролирам усещанията си и да се мисля за принцеса?
Да контролирам усещането за безпомощност, за безизходица, ...

Я пак аз да питам - а ти каза ли на мъжа си, че се чувстваш така ? Защото аз го направих и той беше много учуден.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А ти мислиш ли, че ми е оставена възможността да кажа каквото и да е?
Аз здравословен проблем имах и бях ужасена, имаше приятели в къщи, хората показаха някаква съпричастност, а той изобщо не се впечатли.

не разбирам защо търсиш среден път.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това, което предполагаш е още по-абсурдно за изпълнение от първото!!
И тук вече говоря от опит, уви.... многократен и крайно несполучлив опит да контролирам на всяка цена чувствата си, да ги вкарам в определен коловоз.
Контролът върху чувствата е полезен, но винаги само в някакви граници - абсолютният контрол ниправи емоционални инвалиди и осакатени хора.... и пълни джобовете на психиатрите и психоаналитиците...

Най полезното, което ме е научил моят живот е, че личните ни чувства трябва преди всичко да се ОСЪЗНАЯТ, доколкото осъзнаването е възможно в конкретния казус и после да се приведат в адекватност на ситуацията - но не на всяка цена и не според ЧУЖДИ изисквания за адекватност - а според нашите собствени!



Ето ти, един набързо скроен и без претенции за типичност пример:

1. Ситуация :Аз съм... в облаците - току що съм срещнала млад, секси, умен и влюбен в мен мъж.
2. Осъзнаване на чувството: Аз съм влюбена.
3. Адекватност в настоящия момент:
- Ти си влюбена, но дали той е подходящ?
- Според чуждите критерии - Не, защото е 10 години по млад и примерно работи като фейс-контрол в дискотека.
- Според собствените критерии: Да, защото аз съм на 40, зряла жена, отгледала децата си и сама си изкарвам парите, защо ми е да знам, какво работи , в каква среда се движи той? Стига ми емоцията, тя е от което има НУЖДА живота ми, за да е пълен.
4. Адекватност в бъдеще
- според чуждите критерии: Но тогава той става само за несериозна връзка, защото след време ще те остави за някой по млада или по-лесна и ти ще страдаш.
- според собствените критерии: Че какво като ме остави за по-млада и по-лесна - нали е само несериозна връзка? Защо да страдам?
Аз съм влюбена и ЗНАМ, че това е от което имам нужда в живота си.

Повторно осъзнаване на чувството: Да, аз съм влюбена, знам, че това е несериозно, но мога да си позволя да съм щастлива от факта, че го изпитвам, защото също ЗНАМ, че това е, от което имам нужда.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MamaNetty на 29.07.06 10:20.

Разбирам мнението ти много ясно и категорично,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаеш ли, твоята логика за емоционалния контрол ми е позната. Доскоро беше и моя просто, затова

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, точно за контролът на действията иде реч значи при мен. До такава степен си контролирам емоционално-оцветените постъпки, че изобщо не предприемам нищо при афект.
Дори на моменти се улавям че не мога да повиша тон.
Защото винаги съм се контролирала.
И от много контрол понякога ти се качват на главата.

Да, аз то4но заради това се разведох. Просто в един момент се замислих много сертиозно - Това ли е живота който искам...
Не
Не е
Вси4ки викаха .."ама каааак, не е възможно вие бяхте идеалната двойка":)
Хаха...идеална..ама отстрани
Имам 4увството 4е такива хора из4ерпват цялата си енергия да бъдат "готини" за вси4ки осртанали...и компенсират после в къ6ти...с ужасно ото6ение към най-близките си..

... или което е по-вероятното - си ме прочела много набързо.
Аз нямам логика за емоционалния контрол и никога не съм я имала в този смисъл, за който намекваш.
Напротив - тезата ми е практически същата като твоята - че не можеш да отричаш чувствата си и да се отказваш насила от тях - те просто си съществуват - те за един вид продукт на " нашия живот" - признак, че сме живи...примерно, така както бактериите отделят газове в подходяща среда...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... тогава - важното е да не спираш да се движиш!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

така е: отстрани- идеална двойка, т.е.- идеален, а в къщи.....а и в крайна сметка данък обществено мнение не се плаща, пък и нека тези извън "Къщи" да поживеят ...уффф- от близък поглед имам впечатления и затова реагирах.
Принципът: чуждото е общо, а своето е мое.....
Изобщо...по-добре сам/а, отколкото с неподходящ, пък може да изгрее слънце и на нашата улица:-)
И да знаете- хубаво е вентилатора да работи:-)

успя!

-------------

"Пътя на клуба", "Собствения път", "Средния път"... Абе, хващай някакъв път и толкоз!

Някой ден, нявга-нивга, може би, обаче, понеже, защото, тук-таме, вероятно, освен ако, щяла си била...

Щяла да си вземе чантата и дъщерята, ама, туй било, ама онуй не било...

------------------

Е, те такава жена имах вкъщи, ей те заради такива разсъждения се разведох.

Грешка имам. Какви ти разсъждения??? Женски дрънканици, женски страданици. Бля-бля, важното е да ревете, никакво решение на проблема не ви трябва и не го търсите. Хе-хе! Че то и проблем няма!

Абе, има проблем. Много латиноамерикански сапунени сериали гледате. Много навътре ги взимате, много ревете, много се сополевите, много подсмърчате, много коментирате, много страдате...

Ама, наистина... Сама се погледни откога ти е темата??? Ми, ти орева орталъка и най-накрая нищо не се разбра! Щяла си била може би да направиш нещо си, ма не е ясно какво... Бля, бля!

Ми, взимай си чантата и дъщерята и изчезвай! Стига си ревала! Мъжът ти е виновен, че не е възпитан по твой образ и подобие. Прост човек. Айде - заебавай го и стига си ни надувала главите. Много ти стана - не усещаш ли?

Горкичкият ти мъж. Как ли ти търпи истериите? Скърца със зъби, както аз скърцах навремето.

Яааа, наистина вземи, та се разведи и остави човека на спокойствие! Айде, да те видим що за героиня си. Хм, май-май ще излезеш поредното квартално клюкарско мрънкало.

Нищо лично. Не ми се стряскай, аз съм си такъв от малък.

че съм успяла.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

очевидно темата ми дрази, ще помоля модератора да я заключи и махне от първа страница.
Ако още не знаете или дори се съмнявате, аз съм най-щастливо омъжената жена (след съпругата на Том Джонс

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Заключвам темата, но не защото е изчерпана, а защото стана доста дълга и тромава за четене.
Но те моля, не спирай да пишеш тук - напротив - пусни друга тема с нещо конкретно!
Раздели проблемите, които имаш у дома, на съставните им части - тоест на по-малки проблемчета и започни с един от тях.
Както виждаш - хората се интересуват от ситуации като твоята.

Има много блата около реката...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите