|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: Не,... абсурд...
[re: MamaNetty]
|
|
| Автор | Oщe eднa (Нерегистриран) |
| Публикувано | 28.07.06 17:02 |
|
|
Разбирам мнението ти много ясно и категорично, подкрепям принципно.... на практика обаче ... все още търся пътя към реката.
| |
|
|
|
Знаеш ли, твоята логика за емоционалния контрол ми е позната. Доскоро беше и моя просто, затова Казвах си, че който си създава излишни емоции заслужава да бъде нараняван. Няма емоции, няма страдание Но няма и звънлив смях, щастие и радост. Цената беше твърде висока, обменният курс не ми беше изгоден
После реших, че важно е не отричането, а ограничаването. От всичко, но умерено Но пробвала ли си, докато се смееш от сърце внезапно да спреш по средата, защото се сещаш, че си на емоционална диета и ти се полага само половин порция? Ъгълчетата на устните ти продължават да играят, очите ти заблестяват още по-силно, тялото ти леко се тресе, под кожата ти пропълзяват мравчици. Продължаваш да се смееш, но вътрешно И нищо от смехът не си успял да ограничиш всъщност. Тогава каква полза?
Сега съм на мнение, че тайната е в контрола. Но не контролът на емоциите, а на твоите действия следствие от тях. Не можеш да спреш изгревът на слънцето, но можеш да избереш дали да го видиш или не. Не ме е страх от това да обичам, да тъгувам, да съм ядосана. Не ме е срам от това. Но се опасявам от онова, което мога да направя под тяхното влияние
Не съм толкова лоша, колкото си мислите. По-лоша съм.
| |
|
Тема
|
Re: Хм...
[re: Eva B.]
|
|
| Автор | Oщe eднa (Нерегистриран) |
| Публикувано | 28.07.06 17:28 |
|
|
Е, точно за контролът на действията иде реч значи при мен. До такава степен си контролирам емоционално-оцветените постъпки, че изобщо не предприемам нищо при афект.
Дори на моменти се улавям че не мога да повиша тон.
Защото винаги съм се контролирала.
И от много контрол понякога ти се качват на главата.
| |
|
Тема
|
Re: Вероятно не съм права,
[re: Oщe eднa]
|
|
| Автор | И Oщe Eднa (Нерегистриран) |
| Публикувано | 28.07.06 21:54 |
|
|
Да, аз то4но заради това се разведох. Просто в един момент се замислих много сертиозно - Това ли е живота който искам...
Не
Не е
Вси4ки викаха .."ама каааак, не е възможно вие бяхте идеалната двойка":)
Хаха...идеална..ама отстрани
Имам 4увството 4е такива хора из4ерпват цялата си енергия да бъдат "готини" за вси4ки осртанали...и компенсират после в къ6ти...с ужасно ото6ение към най-близките си..
| |
|
Тема
|
Или не си ме разбрала...
[re: Eva B.]
|
|
| Автор |
MamaNetty (блондинка) |
| Публикувано | 29.07.06 10:36 |
|
|
... или което е по-вероятното - си ме прочела много набързо.
Аз нямам логика за емоционалния контрол и никога не съм я имала в този смисъл, за който намекваш.
Напротив - тезата ми е практически същата като твоята - че не можеш да отричаш чувствата си и да се отказваш насила от тях - те просто си съществуват - те за един вид продукт на " нашия живот" - признак, че сме живи...примерно, така както бактериите отделят газове в подходяща среда...
Това, което може да се направи е да се приведе отношението си към собствените чувства / и последвалите действия, както си отбелязала/ - в АДЕКВАТНОСТ на ситуацията.
Това не е равностойно на пълен контрол над чувствата като процес, макар че естествено някаква вторична обратна връзка се получава.
По-скоро е поглед отвън върху самите, нас...
Адекватността идва като последствие / понякога много закъсняло/ на осъзнаването, а не като наложено насила изискване за промяна на чувствата.
Non nova, sed nove.
| |
|
|
|
... тогава - важното е да не спираш да се движиш!
И един ден по този си път няма начин да не стигнеш до страховете си - онези най-истинските, които криеш надълбоко.... /а не повърхностните, насложени отвън, които както се вижда още сега изплуват в темата .../
Когато усетиш, че този момент е дошъл - спомни си за мен и за този разговор...
И знай, че вече си близо, много близо до брега - минеш ли отвъд най-дълбокия си страх ще чуеш ромоленето на чиста вода...
А после ще имаш избор... НАЙ-ПОСЛЕ ще имаш избор, по-точно казано...
Non nova, sed nove.
| |
|
|
|
така е: отстрани- идеална двойка, т.е.- идеален, а в къщи.....а и в крайна сметка данък обществено мнение не се плаща, пък и нека тези извън "Къщи" да поживеят ...уффф- от близък поглед имам впечатления и затова реагирах.
Принципът: чуждото е общо, а своето е мое.....
Изобщо...по-добре сам/а, отколкото с неподходящ, пък може да изгрее слънце и на нашата улица:-)
И да знаете- хубаво е вентилатора да работи:-)
| |
|
Тема
|
 Ааа, скоро не бяха ме нервирали в тоя клуб. Ти
[re: Oщe eднa]
|
|
| Автор |
ASSASSlN (Симпатяга) |
| Публикувано | 01.08.06 09:02 |
|
|
успя!
-------------
"Пътя на клуба", "Собствения път", "Средния път"... Абе, хващай някакъв път и толкоз!
Някой ден, нявга-нивга, може би, обаче, понеже, защото, тук-таме, вероятно, освен ако, щяла си била...
Щяла да си вземе чантата и дъщерята, ама, туй било, ама онуй не било...
------------------
Е, те такава жена имах вкъщи, ей те заради такива разсъждения се разведох.
Грешка имам. Какви ти разсъждения??? Женски дрънканици, женски страданици. Бля-бля, важното е да ревете, никакво решение на проблема не ви трябва и не го търсите. Хе-хе! Че то и проблем няма!
Абе, има проблем. Много латиноамерикански сапунени сериали гледате. Много навътре ги взимате, много ревете, много се сополевите, много подсмърчате, много коментирате, много страдате...
Ама, наистина... Сама се погледни откога ти е темата??? Ми, ти орева орталъка и най-накрая нищо не се разбра! Щяла си била може би да направиш нещо си, ма не е ясно какво... Бля, бля!
Ми, взимай си чантата и дъщерята и изчезвай! Стига си ревала! Мъжът ти е виновен, че не е възпитан по твой образ и подобие. Прост човек. Айде - заебавай го и стига си ни надувала главите. Много ти стана - не усещаш ли?
Горкичкият ти мъж. Как ли ти търпи истериите? Скърца със зъби, както аз скърцах навремето.
Яааа, наистина вземи, та се разведи и остави човека на спокойствие! Айде, да те видим що за героиня си. Хм, май-май ще излезеш поредното квартално клюкарско мрънкало.
Нищо лично. Не ми се стряскай, аз съм си такъв от малък.
| |
|
Тема
|
Радвам се
[re: ASSASSlN]
|
|
| Автор | Oщe eднa (Нерегистриран) |
| Публикувано | 01.08.06 14:18 |
|
|
че съм успяла.
Това отдавна не е моята тема, ако случайно си обърнал внимание, много повече чужди мнения и разсъждения има, отколкото мои.
А дали аз съм истеричка, или ти, и горката ти жена - всеки ще си прецени сам.
| |
|
Тема
|
И тъй като
[re: Oщe eднa]
|
|
| Автор | Oщe eднa (Нерегистриран) |
| Публикувано | 01.08.06 14:23 |
|
|
очевидно темата ми дрази, ще помоля модератора да я заключи и махне от първа страница.
Ако още не знаете или дори се съмнявате, аз съм най-щастливо омъжената жена (след съпругата на Том Джонс ) и ми доставя огромно удоволствие да бъда прислужницата на съпруга ми, да му давам всичките си пари и той да не ми обръща никакво внимание.
Това е върха на удоволствието за мен.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | (покажи всички)
| 
|
|
