Дъщеря ти е голяма....
И да е забелязала някого и нещо си... ще си мълчи, а много по-вероятно е тя , самата, улисана в разни си нейни красиви любовни вълнения да не иска да " замърсява" романтиката на почивката с осведомителни бюлетини относто сексуалното поведение на родоначалника в екстремни обстоятелства....хе-хе...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MamaNetty на 17.07.06 17:27.

Отидоха на почивка, защото на мен не ми дават отпуска.
Не че това има някакво значение, дори за мен беше по-добре, защото почивка с цялата фамилия за мен е много уморителна. Започвам да си мечтая почивката да свърши, за да си почина

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а търси начин да имате общо бъдеще, и то щастливо, а не по силата на навика. Не знам какво да те посъветвам, защото ти най-добре се познаваш, но на мене ми помогнаха и книги, и разговори не само с мъжа ми, но и с други хора. Осъзнах какво искам и как да го постигна. Не си представям да живея под един покрив с човек, когото не обичам или пък той мене. Но навикът си беше казал думата и чувствах как се отдалечаваме един от друг. Радвам се, че това вече е в миналото. Не казвам, че е лесно, но си заслужава усилията. Все някой трябва да направи първата крачка и обикновено това е жената.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

най-големият ми проблем е (ако не си разбрала до сега от всичко написано), че се чуствам все повече като домашна помощница.
Как да го накарам да ме види по друг начин? Как да променя поведението му, като той не проявява инициатива никога, а когато го помоля да свърши нещо елементарно (дори да купи хляб) той казва "Ела с мен" Е, нали през това време мога да свърша нещо друго и да имаме после повече време свободно. И ако случайно отиде сам нищо не свършва.
Как, като съм го молила да ми помогне в домакинството по някакъв начин, той се държи като олигофрен. Това някаква тактика ли е да него закачам?
Как, ако решим да излезем и се видим с приятели не ме оставя да се изкажа никога. ....
Когато съм говорила с него за отношението му към детето, той отрича че се държи зле с нея, а ако стане дума за някаква придобивка, която за нея е важна, той казва "аз, като бях ученик, знаеш ли кога ми купиха....като завърших (например)"
Е, това е било преди повече от 20 години, защо не приеме, че времената са много променени, стандарта е различен.... Защо разсъждава като дядо ми от началото на 20-ти век?

защото точно така се чувствах и аз. Но сама си бях виновна, защото в началото той много ми помагаше, но постепенно му иззех всички функции без дори да се усетя. Не знам как успях да се справя, казах ти, че книгите на Джон Грей, макар и да изглеждат елементарни, ми помогнаха да осъзная разликите помежду ни. Например като му казвах, че ми липсва времето заедно, той оставаше толкова учуден - та нали цяла вечер заедно сме гледали телевизия. Да, но аз не обичам да гледам телевизия - стоях там, за да успея да си поприказваме поне по време на рекламите. Другото, което направих е, че вместо да страдам, че той няма време, да стоя да го чакам и да изнервям и него, и себе си, започнах да обръщам повече внимание на себе си - да ходя на масаж, на танци, на среща с приятелки. Хем той щастлив, че не му мрънкам, че много работи, хем и аз щастлива и доволна от свършената работа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

никога не съм му изземвала функциите и задълженията. Това първо. Той просто престана да си ги изпълнява или го прави след многкратни напомняния и молби.
Второ - аз не съм домакиня, ходя на работа точно както и той по поне 8 часа на ден. Така че излишно свободно време, в което да се чуствам самотна нямам.
Трето - аз не му страдам, че той отсъства и няма време. Обикновено той страда (или поне прави такива физиономии), когато реша да отида на гимнастика.
Четвърто - ако искам да излезем заедно, обикновено го прави с нежелание. Предпочита да си лежи на канапето пред телевизора. Защо ме караш да повтарям нещо, което съм написала вече.
Та какво казваш трябва да променя в себе си?
Да престана да бъда домакиня? Например?
Ами в този случай подозирам, семейството ми тотално ще се разпадне.
А не мога пак да бъда на 20 години. Пък и не искам.

неуместно се намесвам в разговора ви...
Според мен, ти нищо няма да промениш, променяйки себе си, ако съпругът ти, успоредно и едновременно с теб, не е достигнал до идеята, че нещо във взаимоотношенията ви не е наред и не пожелае да се промени.
Семейството е дело на двама, ако само единият се бори за него - борбата е обречена на пълен неуспех.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

И аз вече не знам къде е истината. Вероятно дамата преди мен е права и наистина трябва да се променя.
Само не знам как, в каква посока, на моменти съм объркана и вероятно това си личи в постингите ми.

Спирам да пиша, няма какво повече да ти кажа. Ако искаш, ще намериш начин да бъдете отново семейство, защото в момента доколкото схванах, сте май само съквартиранти. Аз също не съм домакиня, работя по 8 часа, но мъжът ми работи по 14-16 часа в повечето дни от седмицата и въпреки всичко, намира време да бъдем заедно, когато не пътува.
Не искам да те ядосвам, явно говорим на различни езици или поне не мога да пиша така, че да ме разбереш какво искам да ти кажа. Искам да ти кажа да си върнеш самоуважението, да започнеш да се обичаш повече, а не да спреш да си изпълняваш задълженията. Не знам как да стане, но той трябва да поиска да излезете, а не да приема това твое предложение като задължение.
Успех ти желая !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

наистина в момента не знам кой път да поема.
Разбирам идеята ти, просто трябва да намеря начин да го направя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите