Омъжена съм от 3 години-сега съм на почти 24. Обаче когато се оженихме не се познавахме-дойде сляпата неделя и толкова бяхме влюбени, че сега осъзнавам, че той не е това което беше. Станал е злобен, постоянно е сърдит и ме ревнува от всичко и всички. Не издържам на цялото това напрежение-незнам дали ще се оправят нещата, но и други пъти сме говорили и след седмица-две пак същото. Сега му казах че ще се изнеса и мисля да го направя. Страх ме е да не сгреша. Той е на 27, дали ще се промени. Искам просто да се разбираме, да говорим да си бъдем и приятели, да не си изкарваме живота само в нерви. Искам спокойствиеееее

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от _drink_ на 05.06.06 20:35.

Винаги можеш да се изнесеш, но ако пропуснеш момента, в който, може би, бихте се разбрали, ще си пропуснала и шанса да бъдете заедно.
Какво толкова делите и защо не се разбирате? Той изтъква вероятно някакви причини. Освен това има и период на напасване при съжителството - като е попреминала еуфорията и сега картите са свалени, нужно е време и доста двустранни компромиси докато животът влезе в релси. Наистина е различно да сте гаджета и да сте семейство - може би трябва да свикнете постепенно с този факт.
Говорете пак - никой от вас няма да се промени съществено, но е напълно вероятно да поочукате острите ръбове на характерите си при добро желание и нещата да потръгнат. Но не бива да храниш никакви илюзии - семейният живот не е един безкраен празник, уви...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Няма какво да делим -един от основните проблеми е, че преди да се оженим аз му казах че вървя с котката си-той каза че няма проблем.След това я пребиваше и се наложи да я подаря-сега имам 2 котки-той ги мрази. Това е една от основните причини да се караме. Но от известно време е станал и отвратително ревнив и става все по-зъл-сякаш е друг човек.няколко пъти стигахме до тук и след разговори сме се сдобрявали, но и сега ли трябва да стане така като май цял живот ще мине по този начин.Просто ми омръзна да се боря, има неща които, колкото и да си заслужават-накрая губят стойността си.

'У всеки жив има мъртвец, който чака да се прояви'..."

Е като е пребивал котката ти защо си взела още две? Да ги пребива и тях ли? Или да свиква? Или какво? Щом си успяла да прежалиш първата, не е било нужно да го дразниш с други, та чак и две...
Той какво обяснява всъщност? Защо се държи по този начин?
Ако причината са котките, то всъщност е доста детинска борба за надмощие, а животните страдат от това ваше безумие, поне тях пожали...
Не казваш неговото становище, какво иска той, което не му даваш?

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Ами прецени на кое държиш повече - на него или на котките. Но не ми се вярва това да е проблемът. А пък човек способен да пребие котка, може и на друго да посегне.

Никой няма да реши проблемите ти вместо теб. Какво очакваш да ти пишат хората? Вариантите са два:

1. Говорите, изяснявате се, разбирате се и се опитвате да продължите заедно.
2. Решаваш, че повече не можеш да живееш така и се разделяте.

Не е ясно твоите чувства какви са. Докато го обичаш едва ли ще можеш да го напуснеш. Виж, ако не го обичаш повече, това е друг въпрос. Лично моето мнение е, че без любов не си заслужава да се живее. Но, разбира се, аз не съм най-добрият съветник - два пъти съм разведена, сега вървя към 3-ти брак. Но за мен да обичам и да бъда обичана е по-важно от всичко друго и целия си живот съм подчинила на тази си потребност. Повечето хора не са така - склонни са да търпят в името на семейство, деца и какво ли не още. Кой е прав - аз или те не знам. Важното е човек да е в мир със себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С остаряването тия обикновено стават още по-зле..........

От моя гледна точка, не че няма хора които са си принципно ревниви, но е твърде малко вероятно първите 2/3 години да не ревнуваш и после изведнъж без никаква причина, хоп и болезнена ревност ... Все нещо е първопричина за тази ревност ... и докато не си изясните защо е започнало всичко няма и шанс нещо да се промени ... не че има голяма вероятност нещо да се промени ...

Както и да го гледам ревността е въпрос до доверие - има доверие / няма ревност и обратно, а веднъж стигне ли се до състояние на болезнена ревност ... от тази гледна точка по-добре стягай багажа и си дай равносметка какво е довело до това положение за да не правиш същата грешка втория път - примерно като решиш, че искаш да отидеш сама на дискотека, не е нужно да считаш, че ако кажеш на мъж си "отивам там и там, с този и този" е унизително ...

А за котките - ми кво да ти кажа ... като за начало има хора които обичат котки има и такива, които не могат да съжителстват с тях ... ти живееш с коткомразец пък си му сложила на главата 2 котки ей тъй на пук ... добре че мъж ти очевидно е беден откъм въображение - аз бих си докарал в къщи някой 3 годишен, по-зъл ризеншнауцер мразещ котки, па после като стане мазалото да ти е за обеца на ухото

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз май нещо изтървам от цялата тази история или ти нещо премълчаваш, но някакси не мога да приема, че основният проблем между вас, който поставя брака ви под въпрос е една или две котки. Мъррр си е напълно права, както си го изложила звучи така, сякаш изборът е между котката и мъжа и котката печели сърцето ти. Нека ти споделя нещо. Аз обожавам котките. Колкото по-големи, по-дебели и по-пухкави, толкова по-добре

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите