Здравейте аз бих искал да стана един редови член на вашия клуб. От известно време чета клуба и сега реших да напиша нещо с цел да Ви се представя. Аз съм на 45 години и съм от София бих искал да участвувам във вашите разговори от време на време.

понеже и аз от известно време обмислям да помоля за членство в клуба и се надявам да нямаш нищо против че използвам твоята тема. Аз не съм разведена, ама не съм и омъжена, обаче след 8 годишно съвместно съжителство+дете това си е брак повече от доста с подис. Повечето от темите в клуба са интересни и полезни, а и атмосферата е по-приятелска от тази в повечето клубове. Останах с впечетление, че тук хората се стараят да помогнат или поне да те изслушат. Ако обаче решите, че мястото ми не е тук, ще ви разбера.
Приятна вечер!

"Добре си дошъл!" - не е много удачен поздрав в нашия клуб, но "Добре си ни заварил!" - е приемлив!
Най-лесно ще се получи ако се регистрираш и си сложиш визитката в първата тема, която е закачена - там има Визитник, вероятно вече си го видял!
Приятно и полезно писане ... и успех!

Non nova, sed nove.

Мястото ти е точно тук!
Има и други хора в клуба, които не са са сключвали брак официално, но това не променя същностно нещата при раздялата.

Давай смело и пусни първата си лична тема! Успех!

Non nova, sed nove.

Редактирано от Mama Netty на 08.05.06 07:59.

чувствай се добре в клубчето, повечето хора са прекрасни...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

И изслушваме... и подпийваме... и други неща правим. Само по взаимно съгласие обаче.

С.Н.В.О.

Здравейте...тази вечер ще ми е първата, в която спя сама от много, много време...цели 4 години. Не знам, аз ли съм лоша, или не си избирам подходящи мъже? Тъжно ми е. По-точно ще е да кажа, че сърцето ми е разбито, но ме е срам от тези, които трябва да мислят и за децата си. Просто, ако някой може, да каже две-три думи за успокоение, които си знам...но да не съм толкова сама. Той беше всичко за мен, никога не съм влагала толкова от себе си в една връзка

кога си го писала, явно не си си и лягала...
Трудни са миговете на раздяла, безкрайни, струва ни се, че от векове и за векове сме все сами...
Всъщност в момента ти имаш нужда от само един човек и ничие друго присъствие не ти върши работа.
Странно ти е някак, глупаво, празно, непонятно, объркано. Но това е само острият период и за щастие, човек е устроен така, че макар и бавно понякога, но надживява тези кризи. Не вярваш? Честна дума - този народ, дето го виждаш около себе си, по същия път е минал и то някои по няколко пъти - и е оцелял, и живее с настоящето си, и е загърбил миналото. Това са нещата от живота и обикновено са по равно хубавите и не чак дотам хубавите моменти.
Само не прави щуротии - бели нощи, алкохоли, гледане в една точка, рев до подуване - това нито ще го върне при теб, нито ще те изкара от дупката - единствено ще те натика по-надолу и по-навътре.
Говори с приятели, пиши тук, насили се да вършиш нещо физически, уморявай се, излизай навън - ПРАВИ НЕЩО, не стой затворена вкъщи да прехвърляш в ума си въпроси без отговор. Не казвай "не мога" - можеш и е наложително да го направиш.
И, освен това, не казвай "никога" - поне добави "досега", какво е пред теб - никой не знае...
Всичко ще се случи отново и ще бъдеш отново щастлива, сигурна съм и не защото съм врачка, а защото така става в живота, ако му позволи човек...
Хайде, късмет и малко се усмихни...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Хич да не се тревожиш. И аз не съм женен, но си чета тука. Не се обаждам аз, ама чета. Хората са хубави

Ай сиктир бе лимонадо...Не си газирана а ти хвърчи капачката.

Преживява се. И не е въпроса в секса а с нещо друго, което повечето хора са готови да отрекат с лека ръка. На мен първите нощи след раздялата ми бяха просто кошмарни, но след няколко дни свикнах да спя, макар че какъв сън е да спиш на запалена лампа и да скачаш при всеки шум, който преди това си пропускал покрай ушите си.
Няколко месеца спах на запалена лампа и задължително с гръб към стената. След това постепенно започнах да се поотпускам.
Какво ми става? Никога не съм писал това тук и честно казано нямах и намерение да го пиша. За някой, който би поискал да се избъзика с това ми преживяване ще кажа - помисли внимателно, преди да го направиш за да не те стигне и теб един ден същото.

Няма добро ненаказано...