Мразиш го! Мразиш я! Мразиш бившия си партньор, мразиш новата му приятелка или приятел, мразиш бившата или бившия на новия... Искаш да ги унищожиш, дори да не правиш нищо. Или му/й ходиш по петите, звъниш посред нощ или претваш мръсни номерца... Въртиш се нощем в леглото, беснееш, изкарваш си го на децата, жертваш от собствения си живот, изпитваш върховно Справедливо Възмущение, правиш всичко възможно той/тя да си получат Справедливото Възмездие... докато забравиш да живееш наистина за себе си. Можеш да загубиш години, можеш да се саморазрушиш, или без да се усетиш да се подлагаш на какви ли не фактически самоунижения, да страдаш, да крещиш, да се поболееш от нерви, да превърнеш децата си във врагове на самия или самата теб...
В това е иронията на омразата - насочваш я към някой друг, вместо да заживееш най-сетне собствения си живот. Жертваш години понякога, за да отдаваш безсмислени чувства, да кроиш пъклени планове... ехоооо! Спри се! Не забелязваш ли, че животът на бившия или бившата си тече и май не се влияе твърде от твоите чувства? Ама няма възмездие, а ТРЯБВА да има? Защото той или тя не са постъпили както на ТЕБ ти се е искало или както на теб ти се струва правилно? А ти самият дали постъпваш само и винаги правилно спрямо другите? Имаш право да грешиш - и те имат същото право. А кой е казал, че нещата трябва да се случват точно както на теб ти се струва, че е добре? Или удобно? Ти ли си човекът, който трябва да носи отговорност за Действията на другите?... И какво!? Вместо да поемем по собствените си пътища - ние зацикляме на едно място, след един човек... губим години, пак повтарям, безценно време от Собствения си живот, ориентираме се към някой друг, вместо към самите себе си - вместо да направим нещо за себе си, сме се втренчили в някой, на който (уф!) - ами всъщност въобще не му пука за нас...

Един от начините да се преборим с тая разрушаваща ни омраза и да спрем да се САМОНАКАЗВАМЕ заради действията на другите е да си дадем сметка за ирационалните си убеждения... Всеки от нас има рационални и абсолютно ирационални убеждения. Ирационалните са свързани с някакви внушени ни постепенно ТРЯБВА или НЕ ТРЯБВА - от сорта: Трябва да се представя добре или Трябва да ме харесват или Трябва да изкарвам много пари или... абе всеки си знае неговото си безумно ТРЯБВА (да имам прекрасно семейство, да съм добра, а не лоша, да правя еди какво си и еди що си, трябва еди кой си да постъпва спрямо мен добре...) Всъщност понякога напрежението ти спада в момента, в който откриеш и видиш безумието дори само на някое от своите Трябва... Всъщност нито ти Трябва, нито човекът срещу теб Трябва да постъпва така, както на теб ти се струва... Антитрябвация... Срещу собствените ти нелепи на практика изисквания... Антитрябвация към другите, щото и те не са длъжни - ако не щат сами, бомба да падне, пак няма да го направят... Е няма да станат по-добри според нашите собствени представи. Или някой има друг опит?
Та темата ми е за това - че до изнемога трябва да се борим и преборваме с ей такива разрушаващи чувства и представи - да си повтаряме като стихотворение например, че "Омразата е начинът, по който се самонаказваме за чуждите действия" - докато го проумеем, осъзнаем, приемем - ехеее - и тогава е толкова леко и светло и пътища всякакви пред нас....

Желанията ни трябва да са леки като перце...

И ще ти се скарам. Ти защо не ми го каза това преди 20 години? А?

И как можа толкова накратко да кажеш толкова много истини? Поздравявам те!

Това да вземеш да го публикуваш някъде, че повече хора да се ограмотят!

Здрава и весела!

ама ти продължавай да си проповядваш, лошо няма :) Ето на, Асасин твърди, че започнал да вдява :))

Проблемът, мила девойко, е в разликата между слушането и чуването. В случая между четенето (съпроводено с мъдро кимане на глава) и осмислянето.
А от осмислянето до промяната на начина на живот (защото точно за това говорим - за действието)... може и един цял живот да мине .

Ама говори ми, говори... аз много обичам да те чета по принцип

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...инфарктно капичнася и пойде в рая!)))...то от небесата била тая лекота и светлина)))

Абсолютно си права!!!
Омразата е въпрос на избор!!!
Предшестващите я обвинения и последващата я агресивност също са въпрос на избор. За мен самото й зараждане е дълбоко свързано с „криворазбрано” чувство за самосъхранение, което има за цел да защити правото ни да запазим ценностите, в които вярваме или е свързано с желанието ни да възтържествува справедливостта (ама чия точно справедливост ... туй е отделен въпрос). Обвинявайки някой за действията му или затова, което ние смятаме, че ни е причинил, ние прехвърляме цялата отговорност към него. Наистина това е житейски парадокс. Защото прехвърляйки отговорността за всичко, което ни се е случило върху другиго ... значи сме се отказали да използваме полагащото ни се исконно Право на избор как и по какъв начин да живеем собственият си живот.

Трябва ааа да са чувсвам добре!
За целта: 1 во и най важно ,след като отказах тютюня , ТРЯА да спра да маам като свиня! Вече имам шкембенце. Ужас! 2 ро и последно ,да ида на психиатър дето да ме убеди ,че не съм аз най готиния пич в махлата! Баси манията за величие ме е обзела напоследък. Ей тва си требе! Останалото се върти наоколо ,някак си хаотично. Трябвало там някви сметки да се плащат ,трябвало нещо си да ида да направя за да се чувствал някой си по добре... Такива ми ти работи. Ни ща да са чувства някой си по добре! Искам аз да съм си по добре! Начи така трябва!
П.П. Намразете инкасаторката персонално! Може и да не намали сметките ,ама поне ще се знае за кво! Т.е. вие се мразите ,затва са големи сметките!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ама ми се струва по-забавно да се капичнеш, докато скачаш с парашут, отколкото гледайки "Сблъсък" на живо.

Така де... един живот имаме - що ни требе да го пропиляваме, блеейки в купичката на някой друг.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ше ми провалите вие изпита за далай-лама, мамка му, каквито сте несериозни...
Щото то общо взето добре - да мразим инкансаторките - ама като ви познавам и ви обичам сичките - е тва вече требе да си е болестно състояние... даааа

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Аз на тебе - далай ти на мене - лама! и всичко е Будаааа-ла! Нали!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... много ме изкефи, ех, защо не вземат да го повторят!)))
"Емзеперикс, емзеперикс...братче мило покажи се!!!)))) ха ха ха

А по другият въпрос, виж сега има разностранни аспекти тая тема! Ти пак може да се възвисиш по време на скок с парашут))), но и другата работа да си свършиш с "правораздаването")))....щото то ако оставям е все на Господ да връща и наказва, ами сега и той не може да насмогне с всички щуротии, така, че аз лично приемам нещата така - просто му помагам, разтоварвам го от някои задължения!)))
А и има една тръпка в това да вземеш нещата в свои ръце!

Пък като видя светлина около главата си или напъпили крилца, може и да повярвам че съм станала "бяла и добра")))
С едн адума - трябва да се работи за поддържане на равновесието))) хе хе