Едно въпросче към вече разведените. Със съпруга ми съм разделена от 7 месеца. До скоро той не желаеше да се развеждаме, но сме разделени, пробвахме да се събираме. Бях бременна в началото на 4ти месец, като се разделихме. Имахме проблеми преди това, но всички двойки имат и аз се бях донякъде примирила с неговите недостатъци. Беше много нервен и изнервяше мен и се карахме много бурно, но това беше спряло последната 1/2-1 година. Казвам всичко това, за да кажа, че и аз имам вина за всичко. Което не му попречи да ми направи дете и след това да избяга, буквално бягство си беше.
Та на въпроса. Живея сама. Много ми е самотно. Дали това е проблема незнам. Липсва ми. Знам че този човек не струва, каквито и проблеми да сме имали се решават преди да правиш детето, а не. Сега той си живее живота, като се събирахме се скъсаха разни женки да му звънят по тел. , пие, ходи по живот, аз през това време носих детето, не съм се забавлявала нито миг /жените ще разберат/, а сега след като се роди дечко поне пуша и си пийвам винце, но съм затворена вкъщи като затворник. А той си живее живота. Страшно ми е обидно. Мисля за него постоянно. Незнам защо е така. Кога ще мине?
И друго. Мислите ли, че трябва да спра да мисля за него, за да се оправя. В смисъл тотално - когато се сетя да сменям в ума си темата. Доста изморително упражнение, имайки предвид че постоянно се сещам, но върши ли работа?

Freedom awaits, open the gates
Open your mind, FREEDOM'S A STATE

macka, ne se prai che i za tebe nema kOz jena mi ne q poznawash taka che triise puti...in the noooooooossssss

1. Спри цигарите. Ако кърмиш, винцето също. Детето ти не е виновно, че да го тровиш.
2. Забрави плужека. Много е потискащо положението в което си. Познато ми е , въпреки че аз имах поне илюзията, че имам мъж до себе си. Прочети малко на тема следродилна депресия, може да ти стане ясно, че е нормално да не си много във форма.
3. Кога ще ти мине, зависи от много неща, в голяма степен и от теб. Пожелавам ти да е скоро. Това как да стане обаче, не знам. Във всеки случай, не се изолирай. Щом пишеш тук, явно имаш компютър и нет, освен ако не си скокнала в някоя задимена зала докато бебо спи в количката отвън. Все пак използвай тази връзка със света. Има Клуб на майките, точно до нашия е май. Там ще ти подадат ръка по отношение на майчинските грижи и тревоги. Тук може да намериш приятели за други нужди на душата. Също има клубове на всякакви теми, зависи какво те вълнува. Пък никога не се знае на човек какво му е писано. Виж че май станало модерно мамите да раждат от един, пък да се залюбят с друг дори преди да родят. Явно мъжете все повече се престрашават "да гледат чужди деца". Търси и ще намериш, нали така се казва. Важното е да знаеш ти самата какво търсиш, какво искаш. А това дето човека си вее патката на воля, не се коси, има птичи грип, може да го застигне Не се върти в омагьосан кръг. Излез от него и давай напред. Страшничко е, но иначе ще съжаляваш по-късно за пропуснати години в безмислени терзания.

Успех и да сте здрави с детенце. Когато има здраве, другото ще се оправи.
И се усмихвая колкото можеш по-често. Дори когато ти се плаче. Помага, вярвай ми

Поздрави!

Festina lente - Бързай бавно!

"Спри цигарите. Ако кърмиш, винцето също."
Ама какво кърмене кви 5 лева. На 15тия ден спря кърмата, ма тоя донора много се постара де. Просто ръцете си остави.

Freedom awaits, open the gates
Open your mind, FREEDOM'S A STATE

Ама че отвратително, просто се побърквам като разбера, че се правят деца с идеята те да оправят всичко. При мен също се случи нещо подобно, но без аз да разбера, че имало такава цел!!!! ГЛупост голяма. Но виж, ти имаш нещо много по-ценно от него! Най-ценното на този цвят! Грижи се за него! Ти си нужна всеотдайна на това дете. Ще дойде време да си пълноценна, не че сега не можеш, но е доста трудно. Аз тъча на 3,4 стана и е изтощително. А щом като сега те е изоставил, значи няма да е по-добър занапред. Свикни да разчиташ на себе си и прави планове за бъдещето без него. КОлкото по-организирана си, толкова по-добре ще се чувстваш.

Към всяко нещо има много различни погледи!

И какво го мислиш още подобно същество? Така де, знам как става номера, ама знам и колко няма смисъл. Чиста загуба на време. За мен единствената полза е, че натрупваш достатъчно, дори предостатъчно доказателства, че не си струва. Така че, от тази гледна точка, може би не е загубено време и напразни терзания. Когато дойде момента, ще си готова да продължиш напред. Не знам колко ти е голямо детенце, едва ли е на повече от няколко месеца. Готви се психически за "първите три години". Когато ми казваха, че до три години е най-ангажиращо, не ми се вярваше, да не говорим, колко далече ми се виждаше заветния трети ЧРД, а дечко беше вече на една и половина почти. Ох, все тая, преливам ти от пусто в празно.
Успех, късмет и много вяра в себе си и сили и търпение. Всичко ще се оправи, вярвай в това.
Пожелавам ти усмивки

Festina lente - Бързай бавно!

абе общо взето минава трудно.Ама ти щом се оправяш в момента сама с детенце...какъв ти е проблема.Я си гледай жгивота,не чакай тиквените медали за майка на годината..Свършиха вече.Дори не поглеждай назад.

благодаря ви, ясно че трудно минава, вече гледам да не се връщам назад и е по-лесно