та така... Идват у нас определени хора и ми казват все още настоящият ми съпруг с кой е, къде е, от кога е. ОК казвам, въпреки, че ми беше много, крайно неприятно. Човек съм мога да разбера, трябваше обаче да го науча от него. Искам откровеност. Как иначе ще се грижим, макар и разделени за децата си, а ние бяхме решили че ще се разделяме. Стана ми много криво и защото на този по-специален ден той педпочете друг човек пред детето, което имаше очаквания. Всъщност всичко е заради очакванията и нагласите. Тогава реагирах спонтанно-обадих му се и казах всичко, каквото мислех, но без грубости и обиди, предупредих, че всички, които ме тормозеха с въпроси и недоумения Защо ще се разделяме ще разберат. Някак си реших-край повече няма да прикривам да търся искам край и то ясен, за да мога да си оправям живота. Обадих се и на близките му и знаете ли след това, заради тази ми постъпка ме обявиха за цинична-вече незнам дали е така, пък и не е толкова важно. Всъщност кое е по-приемливо да правиш нещо или да говориш за него, когато си го разбрал от друг? Дори някак си немога да си формулирам въпроса:)) А накрая стана така, че цялата ситуация беше извъртяна до предумишлена манипулация-ей това вече много ми дойде:)))) То вярно нямало цивилизация:)

Към всяко нещо има много различни погледи!

Здрасти,как ти казаха за това че е с друга според тебе с съчусвие сцел да те предпазят от нещо или с задоволство , то много приятели май не останаха всеки се е затворил и си казва, това на мен няма да ми се случи.Пази се не избухвай щото аз правих такава грешка пред детето и много съжалявах но това сме българите тези наши емоции трудно се овладяват.Кураж ти пожилавам но трудно ще избягаш от питанките на хората,какво ще криеш ти вече направи много отстъпки,чудно ми е как търпиш

просто ме информираха:) А аз не избухвах- напротив, той избухна дори с физически уклони

Към всяко нещо има много различни погледи!

Не това за дори с физически уклони не го приемам той така показва своята слабост щото не сигурен какво ще направиш ти казвала ли си му чеискаш да се разделите?

В отговор на:

---

Някак си реших-край повече няма да прикривам да търся искам край и то ясен, за да мога да си оправям живота.

---

В отговор на:

---

Искам откровеност.

---

Ох, не съм го разгласявала, желанието си беше негово и имаше дискретност, докато не се намесиха външни хора. Съвети не съм искала от никой. Дадох свобода на желанията му, на сила хубост на става. А що се отнася до това дали искам да знам каква е, коя е..., не това няма значение, та ако ще да са 20. Смятах, че сме големи хора, които могат да си казват истините-все пак децата ми евентуално ще имат достъп до третия човек, а това вече е важно за мен.

Към всяко нещо има много различни погледи!

Мила Алия!
Знаеш ли, да ти кажа първо - съчувствам ти и те прегръщам - а за казване - много малко неща могат да се кажат сега...
И въпреки че те видях съвсем за малко - успях да видя, че си смела, жизнена, много честна и пряма, много добронамерена и - отново да повторя - смела! Мога да предположа кое от тези ти качества всъщност те кара да изпитваш болката, която изпитваш сега - честността и прямотата, която очакваш, и вместо които откриваш задкулисни, нечестни игрички, недомлъвки, недораслост, безотговорност - и да не изреждам още. Припомни си обаче, че ние съдим за очакваното поведение на отсрещния човек общо взето по себе си - ако ние самите сме честни и открити - някак естествено смятаме, че и другият е честен и открит и обратното. Опираме се именно на тези си свои черти - и хоп, очакваш твоята прямота да срещне прямота, а тя среща празно пространство - и се стоварва със страшна сила в нищото.
Та да ти кажа, мила Алия - мисля си, че трябва първо - да стиснеш зъби; второ - да си повтаряш много пъти, за да го осъзнаеш - че отсреща няма да срещнеш това, което очакваш, защото ТИ би постъпила именно така; трето - в момента в известен смисъл си като рицар без броня - никакви защити нямаш и трябва спешно да си изградиш каквито и да са - за мен например една от защитите беше да гледам на него НЕ като на човешко същество с нормални реакции (нормални според мен, де), а като на своего рода изрод и чудовище (извинявам се на нежните души за грубостта!), с който не трябва да се постъпва по нормален начин, те - добронамерено, честно и почтено. Затворих очи, стиснах зъби, изтръгнах всякакви чувства, определих безстрастно какво искам за себе си и за децата и какво съм склонна да дам или да се откажа от него - и започнах да действам.
Просто не се учудвай на това, което идва, защото всъщност ще видиш нещо съвсем непознато - напълно непознато същество - и може би ще се удивиш доколко е грозно по същността си. Стискам ти палци, миличка, и ти желая много сили!!!!

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Благодаря ти много! Ей това си е подкрепа от човек, който знае и е препатил. Много вярно е това с очакваното поведение, а днес се убедих, че има и едно допълнение: Насрещният ти вменява своите желани действия. Така изведнъж се оказа, че човек искал да прави неща, за които дори и не е помислял. Да не говорим за интерпретацията на всичко, което казваш. ще си изградя едно правило-мълчание и мълчание..

Към всяко нещо има много различни погледи!